Защитникът Николай Христозов е един от най-опитните футболисти в редиците на Витоша (Бистрица), а от няколко месеца насам съчетава задълженията си на терена с тези в школата на клуба. На Ники тази година му бе поверена задачата да води набор 2003/2004, като предизвикателството ежедневно да бъде пример за децата той приема с огромен ентусиазъм. За любовта към децата и възможността да ги прави щастливи с топка в крака, младият треньор говори пред официалния сайт на Витоша в дните след най-светлия християнски празник – Коледа, и в навечерието на Нова година.
- Ники, какво е за теб да бъдеш треньор на деца, които сега се изграждат като футболисти?
- За мен е важно за изградя лично отношение с децата, така че да мога да извлека най-доброто от тях. Всички те са различни и имат своите проблеми, нужди и специфики на характера. С децата е важно да се говори и в същото време да слушаме какво ни казват, за да можем да отговорим на очакванията им. За мен е важно преди всичко да се чувстват щастливи от факта, че тренират футбол и че са част от отбора.
- Доколкото знам, посещаваш училищата на децата и се срещаш с учителите им.
- Да, така е! За мен е важно да не изостават в училище, тъй като образованието е много важно. За съжаление не всички от тях ще станат професионални футболисти и е важно да имат други опции пред себе си. Получава се така, че след като стигнат до ниво да играят мъжки футбол, някои нямат алтернативи, което автоматично ги поставя в неизгодна позиция. Спортът е важен, но също толкова важно е и училището.
.jpg)
- Получаваш ли същото отношение от учителите?
- Някои учители са настроени позитивно и проявяват разбиране, други - не чак толкова. Имах разговор с учителка, която смяташе, че тренировките трябва да са най-много веднъж седмично, което за съжаление не е достатъчно. Важното е да се намери баланс и да се прояви разбиране. Има много учители, с които се разбираме чудесно. Една учителка в от училището в Бистрица дори предложи да посетим неин час с някои от моите колеги и да изнесем лекция на децата за ползите от спорта. Важното е децата да се поощряват и да се насърчават да правят това, в което са най-добри, независимо дали става въпрос за училище или спорт.
- А родителите?
- Родителите са друг важен фактор в целия процес. За съжаление не е възможно във всеки мач да играят всички деца. Отборът ни е съставен от 24 футболисти, а в един мач могат участват 11 + 6 смени, което прави максимум 17. Това естествено поражда упреци. Опитваме се да разчитаме на всички деца, но тук отново опираме до разбиране и позитивно отноешение. За един отбор е важно да има здрав колектив и позитивно отношение.
- Казваш позитивно отношение - смяташ ли, че то присъства в нашия клуб?
- Абсолютно! Мисля, че това е най-голямото ни предимство, което включително допринася и за разширяването на школата ни. Тук трябва да благодарим и на ръководството, което осигурява всичко необходимо за децата. При нас например не се плаща за екипировка - нещо което разбирам, че не е така в много други школи. Това облекчава не само децата, но и родителите, което е много важно.
- Как намираш инициативите, които организираме, в които ти самият си участвал и допринасял многократно.
- Ники, какво е за теб да бъдеш треньор на деца, които сега се изграждат като футболисти?
- За мен е важно за изградя лично отношение с децата, така че да мога да извлека най-доброто от тях. Всички те са различни и имат своите проблеми, нужди и специфики на характера. С децата е важно да се говори и в същото време да слушаме какво ни казват, за да можем да отговорим на очакванията им. За мен е важно преди всичко да се чувстват щастливи от факта, че тренират футбол и че са част от отбора.
- Доколкото знам, посещаваш училищата на децата и се срещаш с учителите им.
- Да, така е! За мен е важно да не изостават в училище, тъй като образованието е много важно. За съжаление не всички от тях ще станат професионални футболисти и е важно да имат други опции пред себе си. Получава се така, че след като стигнат до ниво да играят мъжки футбол, някои нямат алтернативи, което автоматично ги поставя в неизгодна позиция. Спортът е важен, но също толкова важно е и училището.
- Получаваш ли същото отношение от учителите?
- Някои учители са настроени позитивно и проявяват разбиране, други - не чак толкова. Имах разговор с учителка, която смяташе, че тренировките трябва да са най-много веднъж седмично, което за съжаление не е достатъчно. Важното е да се намери баланс и да се прояви разбиране. Има много учители, с които се разбираме чудесно. Една учителка в от училището в Бистрица дори предложи да посетим неин час с някои от моите колеги и да изнесем лекция на децата за ползите от спорта. Важното е децата да се поощряват и да се насърчават да правят това, в което са най-добри, независимо дали става въпрос за училище или спорт.
- А родителите?
- Родителите са друг важен фактор в целия процес. За съжаление не е възможно във всеки мач да играят всички деца. Отборът ни е съставен от 24 футболисти, а в един мач могат участват 11 + 6 смени, което прави максимум 17. Това естествено поражда упреци. Опитваме се да разчитаме на всички деца, но тук отново опираме до разбиране и позитивно отноешение. За един отбор е важно да има здрав колектив и позитивно отношение.
- Казваш позитивно отношение - смяташ ли, че то присъства в нашия клуб?
- Абсолютно! Мисля, че това е най-голямото ни предимство, което включително допринася и за разширяването на школата ни. Тук трябва да благодарим и на ръководството, което осигурява всичко необходимо за децата. При нас например не се плаща за екипировка - нещо което разбирам, че не е така в много други школи. Това облекчава не само децата, но и родителите, което е много важно.
- Как намираш инициативите, които организираме, в които ти самият си участвал и допринасял многократно.
- Всичко е много хубаво и похвално! Бих казал, че се усеща ефектът от нашите инициативи и все повече родители и деца избират нашия клуб.
