Десният бек на ЦСКА Кирил Динчев бързо се наложи като основна фигура в състава на Христо Янев. Той е непоклатим титуляр в своята зона от началото на сезона и записа добри изяви в първенството и купата. Тепърва обаче пред него и целия отбор предстои големият тест - полуфиналните срещи с Берое на 6 и 20 април. Динчев gage интервю за "Тема Спорт", В което говори за мачовете със заралии, идването си в ЦСКА, както и за кариерата си до този момент.
Кириле, как се озова в ЦСКА?
- Обадиха ми се нямаше как да откажа. В коя група е ЦСКА, това въобще няма никакво значение. Изобщо не ме интересуваше. Това си е прекрасен шанс, какъвто не получаваш всеки ден, така че не можеш да отклониш такова предложение.
А кога започна да се занимаваш с футбол?
- Още 7-годишен - в Славия, през 1996 година (б.а. - тогава белите станаха шампиони на България). Живеех в същия квартал и затова започнах там. Останах до 18-годишен, след което подписах за три години с Академик София. Om 2008-а ми започна престоят там, две години играхме 8 Б и една в А група. След това отидох в Ботев Враца за половин сезон. После две години бях в Литекс, но там не играех редовно и реших да се преместя. Така се озовах в Македония - в Пелистер Битоля, и там записах една пълна година. Впоследствие бях и един полусезон в гръцкия Аполон Арная в трета дивизия. Там имаше още три български момчета с мен, един и същи мениджър ни водеше.
На кой чуждестранен отбор симпатизираш?
- На Ливърпул още от малък. Гледах ги по телевизията и оттам се запалих. А любимият ми играч без никакво колебание е Стивън Джерард.
В Литекс в началото на 2012 година те взе Христо Стоичков, как беше ситуацията там?
- За жалост не играех много. Стоичков иначе е помагал доста на всички ни. Беше интересно да се работи с него.
А доволен ли си от престоите си в чужбина?
- В Македония играх една година и бях много доволен от престоя си там. Бях в Пелистер, записах доста срещи, приеха ме добре. След това и в Гърция беше така, като цяло не съм имал проблеми в чужбина. А и В тези страни разликата с България не е голяма. В Гърция бяхме четирима българи, както казах, но накрая останахме само аз и Георги Ризов, който за последно беше в Банско.
И след това дойде в ЦСКА...
- Да, това ми беше най-щастливият момент във футболния живот. Отбор, съблекалня, невероятен колектив, публика, настроение... Просто уникално. Имаше и малко напрежение в началото, но за щастие бързо се наредиха нещата. Вярно, първите ми седмици не бяха много добри - счупих носа си в кон-тролата с дубъла на Литекс, но то си е част от играта. После вече всичко е било наред.
Прави впечатление, че записа много асистенции - 10, от които 8 са за първенство и 2 за купата. На какво го отдаваш?
- На плода на работата на целия отбор - човекът, който ми е подал, и този, който пък е оползотворил моя пас.
Помага ли ти в това отношение, че си играл като дясно крило?
- Реално няма голямо значение, тъй като на този пост бях само половин година.
А на кои други позиции можеш да играеш?
- Централен защитник. Основно съм бил бек и в центъра на отбраната Как е работата с Христо Янев? С него се познавате и от Литекс, засякохте се през пролетта на 2012 година там...
- Всичко е прекрасно. Освен тренировките и отношението всичко е на много високо ниво и резултатите се виждат.
Как ти се струват мачовете в първенството? Нямате абсолютна никаква конкуренция... - Във всеки двубой се стараем максимално, без значение дали играем срещу Сарая или Берое. Излизаме винаги на предела. А и се вижда, че не спираме след втория или третия гол, а до последно гоним попадения. Даваме това, което можем.
В последния кръг със София 2010 за първи път допуснахте гол от игра в първенството...
- Да, както каза и нашият треньор Христо Янев - това определено беше най-добрият отбор, който идва на "Армията". Това е пътят - с налагане на млади момчета. Тодор Янчев е сглобил приличен състав, поздравявам ги и им желая успех занапред.
Какво очакваш от двубоите с Берое?
- Това е добър отбор, но и ние заслужихме уважение към нас с резултатите ни до този момент. Съперникът е отлично балансиран, действа много компактно в отбрана, така че ще се получат доста здрави сблъсъци.
От кои треньори си научил най-много?
- Може би най-голям опит и най-щастливи събития съм натрупал в ЦСКА. И това идва от цялостната атмосфера в отбора, от работата на треньорския щаб и от прекрасната подкрепа, която получаваме от феновете. Винаги ще го помня този престой.
Какви са перспективите пред теб, мислил ли си за треньорска работа? По този път са тръгнали няколко твои съотборници...
- В интерес на истината аз завърших НСА още преди година. Въпреки това засега не си правя дългосрочни планове и не съм решил твърдо дали ще ставам треньор.
С благодетеля на ЦСКА Гриша Ганчев също се познаваш добре, тъй като беше в Литекс...
- Да, ето това е човекът за ЦСКА, казвам го с цялата си увереност. Изобщо не обръщаме внимание на разни "информации", че щял да напуска клуба. Хване ли нещо господин Ганчев, не го пуска. Така е и с ЦСКА. Няма начин той да се откаже.
