Добромир Жечев, известен като Бобата, навърши 68 години вчера. Вместо да се радва на заслужена почивка, Железния боец е поел поредното си трудно предизвикателство и от месец насам води Велбъжд (Кюстендил) в Югозападната "В" група.
- Не сте ли уморен от реалностите в българския футбол?
- Аз и умора? Няма такова нещо. Знаете, че досега бях селекционер в Левски, но чувствам, че все още мога да работя като треньор и има какво да дам. А и защо не, след като съвсем доскоро 72-годишният Ото Рехагел бе начело на Гърция и дори води отбора на световното първенство в ЮАР.
- Как върви работата ви във Велбъжд?
- През миналия сезон отборът е бил пред изпадане, а сега сме пети. Във "В" групите обаче има много проблеми от организационен и финансов характер, които пречат и влияят върху морала на футболистите.
- Голяма част от треньорската ви кариера премина в чужбина. Коя е голямата разлика?
- Дисциплината. Прекарах 7 години в Гърция, където това личи най-добре. Бил съм още в Саудитска Арабия и Алжир. Просто тук играчите твърде често се отдават на забавления и забравят основните си задължения. Изключение правят Левски, ЦСКА, Славия, Литекс и Черноморец.
- Нещо, което беше немислимо за вашето поколение.
- Абсолютно. Тогава се концентрирахме само върху футбола и беше немислимо да не изпълним това, което ни казва треньорът. Сега виждаме най-различни отклонения - дискотеки, казина...
- Коя е голямата ви гордост през тези 68 години?
- Това, че като защитник опазвах някои от най-големите нападатели в света по онова време. Играех с успех срещу Еузебио, Герд Мюлер, Стрелцов, Мацола. Най-хубави спомени имам от срещите си с Еузебио, защото с националния отбор отстранихме неговата Португалия и на световни, и на европейски квалификации. А като треньор се гордея с факта, че през 80-те години дадох път в Левски на Боби Михайлов, Наско Сираков, Ники Илиев, Божидар Искренов, Емил Велев, Краси Коев.
- А има ли нещо, за което съжалявате? Може би че не успяхте да играете на пет световни първенства? (б.а. - Добромир Жечев е единственият българин, записал участие на четири мондиала)
- Не, в никакъв случай. Мисля, че и четири не е никак зле. Все пак прекарах цели 13 години в националния отбор и няма от какво да се оплаквам. По-скоро съжалявам за това, че нямах възможност да обръщам внимание на семейството си. Постоянно бяхме на лагери, не се прибирахме вкъщи по цели месеци и на практика децата ни пораснаха, без да сме около тях.
Бобата Жечев: Аз и умора? Няма начин
Голямата ми гордост е, че опазих Еузебио, Мюлер и Мацола
