Волейболният национал Цветан Соколов, който няма да играе в първите мачове на България за Лигата на нациите, изложи позицията си за отсъствието с дълъг пост в профила си във Фейсбук. Селекционерът Пламен Константинов обяви, че Соколов е предпочел да почива и, че двамата имат различия във вижданията. Не е ясно дали диагоналът ще попадне в националния отбор за Европейското първенство и олимпийските квалификации. Ето и позицията на състезателя на Динамо Москва:
"Здравейте! От много месеци не съм използвла социалните мрежи, но сега искам да използвам именно тях, за да стигна до онези от Вас, които ги интересува. Много неща се тиражират в медиите относно моето отсъствие в момента от Лигата на нациите - но ми се струва някак редно да кажа и моята позиция.
С гордост, чест и отговорност винаги съм носил националната фланелка и всички отговорности - хубави и лоши - които носи тази привилегия след себе си. Не съжалявам за нищо по пътя ми, но бих съжалявал, ако този път си замълча и не кажа нещата такива каквито са.
Г-н Пламен Константинов даде 2 интервюта, които представям мен и отсъствието ми от Лигата на нациите по определен начин. Интервюта, представящи само една гледна точка и една позиция, не са обективни и мисля, че имам право на отговор - макар и тук.
Миналата година на провела се среща между нас той сподели своята идея за националния отбор и моето участие в него. На тази среща той ми каза, че би искал да участвам (така както е казал и в дадените от него интервюта) на 2 турнира от Лигата на нациите и след това на Европейското и Олимпийската квалификация. На тази среща аз многократно му казах, че желание имам и винаги съм имал. Но му казах, че всичко зависи САМО и ЕДИНСТВЕНО от физическото ми състояние. Има много обстоятелства, които не мисля да обсъждам тук, но с които той е запознат. Разбрахме се към края на сезона да обсъдим как се чувствам и как бих могъл да бъде полезен на националния отбор (който винаги дори и въпреки състоянието си съм подкрепял и не един и двама човека знаят това). Сезонът беше към своя край, но аз не получих позвъняване, разговор или каквото и да било от него като главен треньор.
Малко след края на шампионата, в който играех, ми се обади мениджърът на отбора – Стефан Чолаков, който до днес е единственият, който е разговарял с мен. На него му пресъздадох разговора, както и състоянието ми в момента. И двамата говорихме, че аз ИМАМ ЖЕЛАНИЕ, но по обективни причини НЯМАМ ВЪЗМОЖНОСТ да бъда полезен в първите срещи на отбора. След този разговор никой друг не ми се е обадил и не се е интересувал от състоянието ми и това, което обсъдихме с него по телефона.
Честно казано, очаквах да се чуя с главния треньор, след като научи за това (макар и от друг, който се свързал с мен), очаквах, че ще поиска да мина на преглед да работим върху нещата, които трябва да възстановявам, че ще ми бъде изготвена програма за възстановяване и ред други неща, които са някак нормални и логични, но уви! Ако е трябвало да се явя някъде или да се срещна с някого, който би искал да научи или прецени какво е моето здравословно състояние – то аз щях да отида да се срещна с него и две мнения за това няма! Всички професионалисти, с които съм имал честта и удоволствието да работя, знаят това, защото познават много добре моето отношение не само към работата ми, в залата, но и извън нея, към отборите и към хората, с които работя.
Може да има разминаване в подхода, вижданията, комуникацията, но не и в желанието. Аз ЖЕЛАНИЕ винаги съм имал, обективни и реални фактори не винаги са ми позволявали да давам максимума и да бъда винаги до отбора тогава, когато е трябвало. Това са неща, които много хора знаят, но за които си понесох много несправедливи оценки и мнения във времето.
ЖЕЛАНИЕ и ВЪЗМОЖНОСТ са две различни неща, но медиите не са нито средство, нито начин, чрез които това трябва да бъде изяснявано. За да има изясняване на ситуацията, трябва да има комуникация, преглед на фактите, анализ на ситуацията, преценка на обстоятелствата и вече едва след това съгласие или разногласие. От създаването на излишно напрежение не печели никой – нито отборът, нито привържениците, нито волейболът.
Винаги съм излизал да се боря за победи на България с високо вдигната глава. Давал съм всичко, което мога за това и макар то не винаги да е било достатъчно в очите на много хора – то е било онова, с което на този етап съм могъл да помогна на отбора. Винаги съм подкрепял младото поколение в залата и извън нея и момчетата знаят това. В един отбор трябва да се търси баланса и всички да сме единни, за да има истински колектив. Ето защо и не винаги съм заемал крайни позиции и мнения, но това не бива да се бърка с липсата на такива, а трябва да кореспондира на желанието, което постоянно съм влагал - всички да се разбираме в името на това да градим едно прекрасно бъдеще за българския национален волейболен отбор.
Съжалявам, че се налага по този начин да представям моята позиция, защото начините тези неща да се изясняват, обсъждат и преценяват са други според мен. Но предвид обстоятелствата през последните дни и начина, по който нещата бяха представени, нямам друг избор, по който мога да защитя себе си и името си, което толкова години съм градил. Ако нещо искам да предам на младите – това е да не допускат позицията им да не бъде чута и това, за което са се борили и градили толкова години всекидневно в живота им да бъде по някакъв начин дискредитирано.
За мен е било и винаги би било чест и привилегия на нося фланелката с герба на България!".