Решението за базите е справедливо за ЦСКА

Валентин Михов е един от видните футбол­ни ръководители в България през последните 25 години. Той е вторият президент в историята на ЦСКА, като поема поста от Борис Станков на 1 септем­ври 1990 г. и остава до юни 1993 г., когато е избран на същата позиция, но в БФС. При Михов клубът усвоява колосалните приходи от продажбата на Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов. А на "Армията" идват Божидар Искренов, Йордан Лечков, Ивайло Андонов, Кирил Метков, Павел Дочев, как­то и първите чужденци - колумбийците Редин и Пимиенто. Като ръко­водител Михов вдига титла през 1992 г. с Аспарух Никодимов начело на отбора, както и Купата на България през 1993 г. А в па­кет продава Лечков и Дочев на Хамбургер. Михов   даде интервю за "Те­ма Спорт", в ко­ето говори за си­туацията в ЦСКА и приоритетите клуба.

Г-н Михов, следите ли ситуация та около ЦСКА? Какво е нието ви за начина, който се развива  клубът?
- Трудно мога да дам оценка, предвид че не съм в кухнята. Виждам, че се мисли за бъдещето. Акту­ално е решението за про­мяната на статута на "Армията" и Панчарево Това е добро и справед­ливо действие за ЦСКА и трябваше да бъде на­правено поне преди 1 години. Но на този клуб винаги се е гледало по особен начин. Особе­но що се отнася до базите.

А какви са впечат­ленията ви от пред­ставянето на отбо­ра?
- ЦСКА е трети, ко­ето означава, че не вър ви добре. Целта не може да бъде дру­га освен първото място. Всичко дру­го няма значение. Но явно има и таки­ва моменти. Пък и отборът е в пре­ход, което не е маловажно и трябва да се има предвид. Преди няколко ме­сеца се намираше в съвсем различна реалност. Хубавото за ЦСКА е, че има за собственик човек с пари, доказал се във футбола и спорта като цяло. Ве­че хората по веригата надолу тряб­ва да си вършат точно работата, за да има и успехи на терена.

Стамен Белчев бе утвърден за треньор на ЦСКА. Одобрявате ли подобен ход?
- Аз на треньора оценка не мога да му дам, защото не го познавам. Ще говорят резултатите. Дано да доне­се нещо повече от настоящото тре­то място.

Защо не се справиха предишните наставници Христо Янев и Едуард Йорданеску?
- По-скоро бих насочил вниманието към футболистите. Може би те не са на нивото, което трябва да бъде. И е така не само в ЦСКА, но и в доста други клубове. Този проблем обаче тръгва от школите. Защото през годините много талантливи футболи­сти бяха провалени още преди да са навършили 18 години. Доста препят­ствия има - на някои майките им не са хубави, на други бащите не са бога­ти... Казвам го иронично, но положе­нието в голяма част от школите в България е страшно. Това се отразя­ва и на юношеските и младежките национални отбори, където се случва да играят не най-добрите деца, а те­зи с "правилните" родители. Липсва принципна и последователна работа в школите и оттам страда целият футбол.

Но не смятате ли, че в ЦСКА вече е различно? Школата отново се превръща в приоритет...
- Има позитивни сигнали, въпросът е да видим резултатите. Ще бъда из­ключително радостен, ако в близки­те две-три години в първия отбор заиграят 5-6 юноши като титуляри. Всичко друго е погрешна визия и ра­звитие на състава.

Базите ли се очертават като най-спешния приоритет пред клу­ба? Още повече с оглед това, че се­зонът до голяма степен е отписан?
- Базите са нещо основно и, есте­ствено, че трябва да са приоритет. Радвам се, че ръководството мисли в тази посока. А и с решението на пра­вителството явно има раздвижване. ЦСКА има нужда от справедливост в това отношение, защото базите на клуба бяха откраднати. Вижте какво се случва със зала "Армеец" в момен­та. Това е място, където съм израс­нал и тренирал. Да, то беше държав­на собственост, а не на ЦСКА. Но винаги е било дом на клуба. А сега какво се случва - ЦСКА има една волейболна зала и те я затварят. Как и къде да се развиват децата?! Същото стана и с "Червено знаме", което бе отнето от клуба. А това беше най-хубавата база в България за детско-юношески футбол. Сега, ако отидете там, да се чудите да се смеете ли или да пла­чете. Същото стана и в Панчарево, но сега вече се работи там и имам надежда, че отново ще се превърне в прекрасна база. Мен ме е яд, защото базите в градовете, където има де­ца, са занемарени. А в същото времесе изсипаха десетки милиони грешни пари за някакви залички и стадиончета в селища с по три деца и петима младежи. Спомнете си през миналата година колко такива проекта бяха осъществени. Какъв е смисълът от тях? Кой ще играе в тези зали и ста­диони?! Тези средства трябваше да се съсредоточат във футболните центрове - София, Пловдив, Велико Търново... Там, където има млади хо­ра и има смисъл да се гради.

И националният отбор е изпад­нал в миманса...
- Там нямаме лидери, нямаме фигу­ри, с каквито съм имал щастието да работя преди. Чакаме поколение. Но не се вижда нищо добро на хоризон­та, ако продължаваме така.

А в състава на ЦСКА има ли лиде­ри? Предполагам, сте гледали доста мачове и сте придобили предста­ва?
- Последният мач на ЦСКА, който гледах внимателно, бе този в Горна Оряховица. Тогава бях поканен на от­криването на стадиона. ЦСКА игра прилично. Но няма кой да вкара гол. Това е големият проблем на този съ­став. Иначе атмосферата бе пре­красна. Видяхте колко хора имаше на стадиона.

Грешно ли бе, че се освободиха го­ляма част от футболистите, кои­то спечелиха Купата на България?
- Отборът тогава бе в трета ди­визия и въпреки всичко стана носи­тел на купата. Но едно е да си фут­болист във В група, съвсем друго е в елита. Едни играчи са отлични за аматьорските дивизии, но в Първа лига не вършат работа. Просто имат определено ниво, което не мо­гат да надскочат. А за да си в ЦСКА, трябва да си надскачаш възможно­стите. Така че времето ще покаже дали е било грешка. За да постигаш успехи в клуб като ЦСКА, трябва да действаш със стратегия и размах.

А виждате ли стратегия в ЦСКА?
-Добре би било ръководството да злезе и да каже - колко юноши ис­ка да има в първия състав и така нататък. Не знам сега каква е стратегията. Аз, като бях на­чело на клуба, без първо място ти си Господин Никой. Втори­те места и надолу не ги броях­ме. Сега нагласата е съвсем дру­га. Годините са по-тежки и за държавата, и за икономиката, и за футбола.

Смятате ли обаче, че тежките години на "Армията" отминаха? Ве­че не се говори за забавени заплати, за задължения, нещо, което бе ха­рактерно за ЦСКА дълго време...
- Факт е, че ЦСКА дълго време бе-ше опитно поле. Учеха се на негов гръб. Но това е минало. Сега начело на клуба стои човек, който е наясно с материята. Гриша Ганчев го позна­вам като много точна и коректна личност и към мен, и към спорта ка­то цяло. Въпросът е отдолу, под не­го, кой и как работи. Защото клубът си има екипи - по спортно-техниче­ската част, финансовата, базата, школата, реклама... Гришата е соб­ственик, той няма да тръгне да се за­нимава с тези неща или пък да опре­деля кой ще играе и кой не. Въпросът е хората под него да си вършат рабо­тата. Но Ганчев, като го познавам, вярвам, че ще има успехи на "Армия­та". Показа го в Ловеч. Той не си оставя работата недовършена.

Смятате ли, че ЦСКА и Левски ще съкратят разликата спрямо Лудогорец?
- Лудогорец направи добри неща, но винаги може и повече. Трябват още инвестиции, за да е фактор в Шампионската лига. Като цяло бих посъветвал клубовете в България да взимат не малки кончета, а атове.

Почина един от най-успешните футболни ръководители през новия век и ваш близък - Стефан Орманджиев. Как ще го запомните?
- В понеделник ще бъда на погре­бението му. Близък съм с цялото се­мейство, от деца сме израснали за­едно. Тъжно ми е, защото загубих приятел, с когото имам стотици споделени моменти. Ще го помня са­мо с добро.