На фона на Иван Стоянов и Коста Янев младият Костадин Стоянов някак остава в сянка по отношение на привлечените от Сливен в ЦСКА футболисти. Минути след като новите попълнения на „червените" бяха официално представени на „Армията", централният защитник се съгласи да даде първото си по-обширно интервю за „Меридиан Мач".
- Костадине, почти всеки български футболист, който преминава в ЦСКА, казва, че е мечтаел за това от дете. И ти ли си от тези мечтатели?
- Честно казано, не съм от хората, които са си мечтали за каквото и да било. Реалист съм. Преди три години получих доста тежка контузия - скъсване на бедрен мускул, и докторите ме отписваха за футбола, което малко или много уби мечтите ми. Но постепенно, с много воля се оправих и както се казва, всяко зло за добро. Ето ме сега в ЦСКА. Изключително съм щастлив.
- Предполагал ли си, когато Сливен влезе в „А" група, че само след 12 месеца ще си футболист на ЦСКА?
- Въобще и не съм предполагал. Просто ЦСКА беше само в мечтите ми. Пак казвам, аз съм скромно момче. Не летя в облаците и съм сигурен, че ще остана такъв - здраво стъпил на земята.
- Имаше ли и други оферти за теб?
- Да. Доколкото знам, и Левски са питали за мен, искали са ме, но аз не съм се интересувал. Президентът ни г-н Лечков движеше нещата. Вече съм футболист на ЦСКА и това е най-важното.
- Осъзнаваш ли отговорността, която възлагат на теб на „Армията"?
- Няма как, трябва час по-скоро да го осъзная. ЦСКА всяка година се бори за титлата и червената фланелка тежи. Иначе, за да ме вземат в ЦСКА, са видели нещо в мен. Надявам се да не ги разочаровам и да оправдая доверието.
- Ще успееш ли да се справиш с конкуренцията в отбраната на ЦСКА?
- Времето ще покаже. Ще дам всичко от себе си. Ще тренирам на сто процента, ако трябва, и ще лазя, но ще се докажа. Безспорно е, че в ЦСКА играят добри защитници като Иван Иванов и Кирил Котев, които са играли и в националния отбор.
- На кой пост в защитата се чувстваш най-добре?
- Играл съм и на трите поста в защитата - централен бранител, ляв и десен бек. Най-добре се чувствам като централен бранител и десен бек.
- Имаш ли любим български футболист, на който да подражаваш?
- Героите от САЩ и конкретно онова златно поколение са любимци на всички. Но не съм от тези, които са си лепили плакати на футболисти по стените.
- Какви са целите ти в ЦСКА?
- Аз съм реалист човек. Не обичам да летя в облаците. Обичам всичко да става стъпка по стъпка. Както се казва, бързам бавно. Каквото ми е писано, това е. С ЦСКА мога да постигна доста неща, на първо време титлата и пробив в Европа.
- Би ли разказал нещо повече за личния си живот и семейството?
- От малък гоня топката. Роден съм в Сливен, но почти цялото ми детство е минало в село Ковачите.
Имам сестра, която тази година завърши 12-и клас. Сега ще е студентка. Майка ми е учителка в детска градина в Сливен. Баща ми е земеделски производител. Занимава се с агрономство. Нормално българско семейство сме. Със сигурност като всички деца и аз съм правил бели. Баща ми обаче беше много строг с мен и ме държеше изкъсо. Благодаря му за това, което съм сега.
- А какво би казал за кариерата си до момента?
- Почнах да тренирам футбол в Сливен, след това отидох в Черноморец на Ивайло Дражев, но този, първия, който играеше в „А" група. Тогава в тима бяха Данчо Тодоров, Емил Ангелов..., а аз бях юноша и ги гледах от страни. Радвам се, че сега ще съм пак в един отбор с Данчо Тодоров. Пускаха ме да играя за първия отбор в сезона, в който Черноморец на Дражев не успя да запише нито една победа и допусна над 100 гола.
- Разговаря ли вече с Любо Пенев и някой от ръководството и какво ти казаха?
- Говорихме и с Любо Пенев, и с двамата изпълнителни директори, но всичко бе по-скоро опознавателно. Предполагам, че тепърва ще говорим надълго и нашироко. Иначе имахме среща с единия от собствениците - г-н Димитър Борисов. Пожела ни да сме здрави и да покажем това, за което сме в ЦСКА. Надявам се, че няма да разочароваме ръководството, треньорите и феновете.
- От кой отбор си бил като дете?
- Винаги съм бил от ЦСКА, но от умерените привърженици. Не съм залитал по фенското. Дядо ми е голям цесекар и от него съм прихванал.
- А в чужбина на кой симпатизираш?
- От Манчестър Юнайтед съм. Харесвам Неманя Видич от защитниците и Уейн Рууни, който гори в играта, сърцат е. Той ми е като за подражание. Харесвам и Бербатов.
- Има ли случка от живота, която няма да забравиш никога?
- Случи се преди три години. С аматьорския национален отбор станахме втори в Европа, първенството бе в Сливен. Тогава дойдоха много предложения към мен, едно от които бе точно от Сливен, и приех, макар тогава тимът да бе в „Б" група. Тогава бях в Загорец (Нова Загора). Имах оферти и от „А" група - Славия, Берое и Спартак (Вн), но избрах Сливен.
- На всичките четирима футболисти, които идвате от Сливен, ви се носи славата, че обичате нощния живот...
- Честно казано, с нощния живот съм малко скаран. Излизам изключително рядко, режимлия съм. Иначе в Сливен бяхме много силен колектив и когато трябваше да излезем целият тим след победа, нямаше как да им откажа.
