Дamama е 12 март 2011 г. – на стадион „Христо Ботев" в Благоевград играят местният Пирин и шампионът Литекс. В 15-ата минута домакините изненадващо повеждат. Топката е зад гърба на вратаря Винисиус, а към феновете с фланелка в ръка спринтира едно слабичко момче, обезумяло от радост. Коментаторът на мача по телевизията се затруднява с името му, но накрая то става ясно - Антон Карачанаков. До момента почти никой не е чувал за него. Вече едва ли има такъв, който не го знае. Поредният талант от благоевградската школа говори пред „Тема Спорт" за първия си полусезон в професионалния футбол и новия си отбор ЦСКА.
Тони, кога да те чакаме в София? От ЦСКА казаха, че си сигурно ново попълнение на отбора...
- Нещата са сигурни, когато има подписан договор. А за момента това още не се е случило. Нека не предизвикваме съдбата. Чакам да видя какво ще се случи с Пирин, защото от това зависи дали ще бъде прекратен договорът ми. Ако всичко е наред, до края на седмицата трябва да има развитие с ЦСКА.
Очаквал ли си толкова бързо, само след 14 мача в А група, да стигнеш до трансфер на „Армията"?
- Вярвах, че ще стана професионален футболист, но наистина всичко се случи много бързо. И съм щастлив от това. ЦСКА е най-големият клуб в България. На всички са ясни успехите на отбора, какви велики футболисти са играли там. „Армията" е мястото, където младите играчи могат да се развиват, да се изграждат и след това да направят и кариера в чужбина.
С Милен Радуканов чухте ли се вече?
- Не сме. Г-н Радуканов е много добър специалист и това се видя през пролетта на миналия сезон. ЦСКА игра много добре, спечели и Купата на България. Ще се радвам, ако всичко е наред, да работя с него. Ще ми помогне да развия качествата си.
В ЦСКА има много бивши футболисти на Пирин. С кои от тях си най-близък?
- Познавам се с всички без Борис Галчев. С него не се засякох в Пирин. Със Спас Делев бяхме заедно в интерната на клуба. Много добър човек и страхотен футболист. Дано тръгна по неговия път. Станислав Костов ми звъни често, скоро се видяхме в Благоевград. Много се радва, че пак ще се съберем в един отбор. Благой Макенджиев, Сашо Якимов - всички са много точни момчета.
Разбрахме, че баща ти е запален фен на Левски. С него какво си казахте, след като стана ясно, че поемаш към ЦСКА?
- Да, татко симпатизира на сините, но не бих казал, че чак е запален. Радва се за мен. Не ми се меси и подкрепя всяко мое решение. При положение че подпиша договор и започна да играя, ще се радва на головете ми за ЦСКА. Смятам, че мога да се преборя за титулярното място при червените още през новия сезон. Когато човек вярва в собствените си възможности и се бори, нещата се получават.
Разкажи нещо повече за себе си - кога отиде в школата на Пирин, как се стигна до преминаването ти в първия отбор?
- Роден съм на 17 януари 1992 г. в Ново Делчево, което се намира go Сандански. Останах там до седми клас. На 14 години отидох в Благоевград. Първият ми треньор там бе Илко Христов. Той не спираше да вярва в мен, в моите възможности. Много съм му благодарен. Както и на Костадин Ангелов, който ме взе при мъжете и ми даде шанс за изява. Дебютирах срещу Черно море на нашия стадион. Замених адаша Антон Костадинов и играх 5 минути. За жалост загубихме с 0:1. След това влязох като резерва и при гостуването на Сливен, но отново паднахме със същия резултат. Предстоеше домакинство на шампиона Литекс. Цяла седмица треньорът ми говореше да се готвя здраво, защото е настъпил моментът да съм титуляр. Много се зарадвах, амбицирах се. После знаете какво стана - вкарах първия си гол за отбора именно във вратата на оранжевите. Бях на седмото небе от щастие.
Тогава на трибуните имаше група от няколко фенки, която изпадна в еуфория след попадението ти и не спря да скандира твоето име...
- Така ли е било? Не знам. Като вкарах гола, съблякох фланелката и просто не знаех какво се случва. Обградиха ме съотборниците, радваха се шумно. Не съм чул възгласите, а и не съм гледал какво става по трибуните, защото трябва да си съсредоточен само върху случващото се на терена. Но определено се радвам, щом е имало такава агитка (смее се).
Сега обаче ще ги разочароваш, ако кажеш, че имаш сериозна приятелка...
- Имам приятелка, но ми е рано за сериозни връзки. Все пак съм само на 19 години.
През пролетта в Пирин играхте за чест. Взе ли въобще някакви пари от клуба?
През пролетта в Пирин играхте за чест. Взе ли въобще някакви пари от клуба?
- Два пъти ни дадоха нещо, но сумите не бяха големи. Положението в клуба бе много тежко, но ние успяхме да оставим Пирин в А група. За съжаление после видяхте какво стана.
Тогава откъде пари за тези скъпи футболни обувки, с които играеш. Говоря за оранжевите от мача със Славия за купата. Ако не се лъжа, струват около 400 лева?
- Добре, че са родителите ми, да помагат. Те ми ги купиха. Те ми дават пари, издържат ме
Аз не им искам, но няма начин - опирам до татко и майка в момента, такава е ситуацията. Един ден, надявам се съвсем скоро, ще стане обратното и може би те ще разчитат на мен.
Промени ли се отношението от страна на твоите съученици и приятели, откакто заигра в А група?
- Малко се промени. Но аз съм си същото момче, което бях и преди да заиграя при мъжете на Пирин.
Кои според теб са най-добрите млади футболисти в България?
- Александър Тонев и Станислав Костов. Сашо вече излезе в чужбина, което е добре за него. Не го познавам лично, но му желая искрено успех, защото много ми допада като футболист. Станислав също. Тепърва ще се говори за изявите му на терена.
А кой е любимия ти отбор и футболист от чужбина?
- Милан и Андрий Шевченко - това е истината. Радвам се, че титлата се върна при червено-черните.
Ходи ли някъде на почивка, или реши да си останеш в Благоевград?
- Бях на морето миналия уикенд. Останах там два дни, след което се прибрах в Благоевград. Тук съм си. Чакам да видя какво ще стане с ЦСКА.
