Димитър Кузманов: Малко ми беше трудно в началото при мъжете, но има и хубави, и лоши страни

"Още от малък съм по кортовете. Започнах да играя на 6 години, на 10 трябваше да избера между тениса и футбола, защото тренирах и двете. Избрах тениса, защото все пак съм израснал по кортовете. Сам направих избора си" разказва Мико.

След тежките тренировки и много труд резултатите не закъсняват - Кузманов печели турнир след турнир в България, а след това започва да участва на международни състезания за юноши до 14, а по късно и до 16 години. През 2009 г. Мико спечели титлата в Нови Сад, а след това в рамките на малко повече от месец участва на пет много силни турнира за юноши до 16 г. във Франция и Италия - спечели два от тях, като на другите три игра два финала и един полуфинал, а от общо  28 мача постига 25 победи.

"Бях в един отбор от Европа. Най-добрите момчета и момичета. Беше доста тежко - пет турнира един след друг, натоварването е голямо, особено след като играеш финали. После пътуваш и на следващия ден пак трябва да играеш, общо взето малко като на тура при мъжете стана - от турнир в турнир. Но като побеждаваш, си развълнуван и не усещаш умората и пътуването."

Единственото по-слабо представяне на младия българин бе на Европейското първенство за юноши до 16 г., където отпадна в трети кръг. "Мисля, че достигнах своята върхова форма на турнирите преди европейското. Като стигнеш върховата си форма, е трудно да я поддържаш дълго време. Направих това за два месеца, но формата ми спадна, а точно тогава дойде европейското първенство и не можах да се представя на ниво".

Кузманов завърши 2009 г. като №1 в ранглистата на Европа за юноши до 16 години, а европейската тенис асоциация Tennis Europe го определи за тенисист №1 на Европа при 16-годишните. "Това е наистина голяма чест, защото все пак в Европа са може би най-силните първенства, тук са и най-добрите играчи. Конкуренцията е голяма, турнирите са силни и мисля, че това беше наистина голям успех."

Да обикаляш по турнирите из цяла Европа не е никак евтино и талантът на Димитър Кузманов има нужда от подкрепа, каквато намира от страна на Българска федерация по тенис и родния си клуб "Локомотив". "Федерацията много ми помага в лицето на президента Стефан Цветков, също и шефът на нашия клуб Ангел Стефанов. Семейството ми също отделя средства, защото не може всеки път да се отпускат пари" разказва Мико.

Младият българин направи първите си стъпки в професионалния тенис през миналата година на турнирите от серията Фючърс, които бяха организирани в България, а през този сезон участва и на двете състезания с награден фонд $10,000 във Варна. "Малко ми беше трудно в началото при мъжете, но има и хубави, и лоши страни - при мъжете играта е по-бърза, а и срещу добри тенисисти се играе по лесно. Тежко е, наистина е много тежко, но мисля, че не е чак толкова голяма трудност, по-скоро гледам на това като на предизвикателство."

Какво обича да прави в свободното си време, на кои тенисисти се възхищава, каква музика слуша, кой е Димитър Кузманов?

Хоби: Обичам да излизам с приятели, да ходя на кино. Обичам също да играя футбол. Любимите ми отбори са Реал Мадрид и Локомотив Пловдив, на които не пропускам мач, когато съм тук. Дори бях в София преди няколко седмици. Любимият ми футболист е Кака.

Прякор: Приятелите ме наричат Мико.

Любим филм: Гладиатор ми е един от любимите филми. Също така обичам поредицата Роки, Междузвездни войни, харесвам повече екшъни.



Първи спомен, свързан с тениса: Когато бях много малък и на нашите кортове се провеждаха състезания. Тогава имах една много малка ракета и постоянно играех с нея на стената. Цял ден гледам мачове и после отивах да пробвам на стената. Тогава може би съм бил на около седем години.

Най-щастлив момент на корта: Може би на Източноевропейското първенство - един от първите ми международни турнири, на който се представих много добре. Станах трети, взех бронзов медал и това бе един от първите ми успехи. Зарадвах се много, защото това бе неочаквано за мен и тогава наистина се чувствах много щастлив.

Най-неприятен момент на корта: Не е имало толкова неприятна ситуация, колкото малък спад в играта и във формата ми. В първите месеци на 2009 г. участвах на няколко турнира и направих 2-3 загуби в първи кръг и тогава ми падна настроението, но после навлязох в оптимална форма.

Музика: Слушам почти всякаква музика. Без чалга, не съм й голям фен. Ретро, R&B, която може би ми е любимата.

Най-странен момент на корта:  На един мач в Италия до 14 години имах три ракети, всичките наплетени. При сет за мен и по средата на втория скъсах едната ракета, скъсах и втората. Притесних се, няма с какво да играя. Скъсах и третата и тогава взех тази на треньора ми. Това става през един гейм, не знам как се скъсаха. Победих!

Любима настилка за игра и любим турнир - Клей (казва категорично Мико). Ролан Гарос и Ю Ес Оупън.



Най-добри приятели сред тенисистите: Серафим Грозев и Цветан Михов, защото с тях съм на почти еднаква възраст. Също Тодор Енев, Вальо Димов, Ивайло Трайков, Григор Димитров... с всички съм приятел.

Качество, което цени в хората: Искреността и честността

Качество, което не харесва в хората: Завистта, защото понякога тя кара хората да вършат лоши неща. По принцип може би във всеки човек е заложено да завижда, но понякога завистта минава границата и в един момент можеш да се чувстваш предаден.

Любим спортист: Мохамед Али - възхищавам му се много. Гледал съм филми за него и за мен той е много голям. Освен това Юсеин Болт, Майкъл Фелпс - големи шампиони.

Любим тенисист: Надал (отново категоричен отговор). Борбеността, това е най-голямото качество, което харесвам в него. Защото той нито се изявява с много голяма техника, нито с някакви много прецизни удари, но борбеността и желанието му за победа - това са нещата, на които най-много се възхищавам. Федерер също много го харесвам, безспорно най-великият тенисист в историята. Той е просто уникален човек. Но на първо място ми е Рафаел Надал.