На днешния 11 август 2023 г. достолепната възраст от 82 години навършва Стефан Цветков- старши. Цъфа или Големия Цъф, както го наричат близки и познати.
Рожденикът е двукратен шампион /1964-1965 г./ на мъже двойки в тандем с неразделния си приятел още от детинство Цветан Цолов, триумфирал при мъжете и поединично през 1965 и 1966 г.
УС на БФТ отправя най- искрени пожелания към Стефан Цветков за крепко здраве и все така силно да обича тениса!
Още редица интересни неща за Стефан Цветков и тениса в България по негово време можете да прочетете в очерка, написан от Борислав КОСТУРКОВ
ЕТАЛОН ЗА СТИЛОВ ТЕНИС В БЪЛГАРИЯ
Щастливият „брак" на Стефан Цветков с тениса започва най-вече поради непосредствената близост на родния му квартал „Цар Иван Асен Втори" с Борисовата градина, където по това време - 50-те и 60-те години на миналия век , се намират и основните тенис бази в София. Като много други момчета от махалата и той първоначално се увлича по други спортове, в случая по „Цар футбол". Едва 14-годишно, слабичкото, но много пъргаво момче играе вече дори в юношеския отбор на ЦДНА /сега ЦСКА/. За тениса скоро обаче го „открадват" известните в миналото състезатели, а по-късно и авторитетни треньори Владимир Томов и Милчо Михайлов, станал и негов първи наставник в ДФС „Спартак" /София/. И двамата, обитаващи също като Цъфа този истински софийски „развъдник" за тенисисти. И за двамата той още говори с много обич и уважение. Близкото му обкръжение в училище е също от много добри ракети: силните девойки Адриана Йоцова и Румяна Бикс, републиканските първенци при юношите Иван Шавкулов и Цветан Цолов, темпераментният Марко Марков.
Когато сърцето ти е вече пленено от тениса, успехите не закъсняват, дори и когато си хванал сериозно ракетата чак на 14 години, през 1955 г. Стефан Цветков-старши става на три пъти юношески вицешампион на сингъл, първенец на каре с Иван Шавкулов и два пъти е на най-високо стъпало при смесените двойки – с Елисавета /Пупа/ Костова, а после и с едва 15-годишната тогава Юлия Берберян. С отбора на „Спартак" грабва още през 1956 г. и отборната титла при юношите до 18 г. По онова време няма възрастови групи при подрастващите и всички юноши играят заедно до 18 г. По-късно Цъфа се окичва с шампионска титла поединично и от силните навремето Общостудентски игри. Възходящият му път на развитие в тениса продължава – национален състезател, участник в отбора на България /1964-1965 г./ за Балканиадите, в които тогава играят най-силните ракети на нашите съседи, като Боро Йованович, Никола Пилич, Желко Франулович /Югославия/, румънците Георге /Гого/ Визиру, Йон Цириак и прочутият Илие Настасе, Никос Калугеропулос /Гърция/ и др., капитан /1985 г./ на отбора ни за Купа „Дейвис", води българския тим през 1980 г. към победите ни в King"s Cup /Купата на краля/ над Румъния като гости, а след това и над Югославия в Загреб и др.
Самият Стефан Цветков- старши обаче е наистина случил и на добри треньори, от които е „попил" доста знания и умения. Освен първия му наставник Милчо Михайлов, който обича Цветан Цолов /Цолето/ и него като родни синове, с Цъфа се занимава известно време в ДФС „Червено знаме" и всеотдайната и грижовна Виргиния /Джини/ Пиперова, просто родена за педагожка. Минава през „школовката" у нас и на опитния унгарец Йеньо Ловчани /през 1956 г./, държащ фанатично на правилния стил на игра, на реномираните чехословашки треньори Иржи Парма /1961 г./, занимавал се по-късно с Мартина Навратилова /б.а. - Имах удоволствието заедно със Стоян Велев и Илия Илиев да бъдем пък тримата пионери (деца), провели също няколко тренировки с Иржи Парма / и Павел Бенда /1964 г./. Така Стефан Цветков стана и остава според мен еталон в България за елегантен стил на игра. Ако изобщо думата „стил" има все още някакво значение в съвременния тенис. Всеки един негов удар, особено обратният (бекхендът), волетата, приклякането и заставането при изпълнението на отделните елементи, движението на краката – всичко при него беше като на кинограма за учебник по тенис.
