Хубчев започна нещо, оставете го да го довърши

След края на квалификациите за световно първенство парещият въпрос е дали Петър Хубчев ще продължи да води националния отбор и да опита, да го класира на Евро 2020. Разбираемо, има мнения и настроения и в двете посоки.

Селекционерът стабилизира националния отбор и определено заслужава вот на доверие

Селекционерът наистина стабилизира отбора и го превърна в добре смазана машина у дома, но тимът ни все още е толкова плах и несигурен при гостуванията, че човек се чуди дали става въпрос за едни и същи футболисти.

Редно е обаче въпросът да надхвърли дребните страсти и да се опитаме да изградим по-глобална идея за близкото бъдеще.

А ето ги и фактите. Петър Хубчев се съгласи да поеме отбора в критичен момент, когато квалификациите вече бяха започнали.

Нещо повече, треньорът дори „осинови" отбора на Ивайло Петев за мачовете с Франция и Беларус, приемайки да води футболисти, които не е селекционирал сам. С това ясно показа, че не се страхува да носи отговорност и да не крие зад гърба на някой друг.

Резултатите на България от миналия октомври досега са спорни - късане на веригата, с която ни бе опитомила Швеция, впечатляваща победа над Холандия у дома, но и никакви аргументи срещу Беларус навън и срамно представяне с Люксембург като гост през първото полувреме.

Отборът се клати, но все пак върви в една посока, която, смеем да наречем, е правилна.

Петър Хубчев започна нещо и образно казано в момента е по средата на пътя. Дали ще го завърши? Не знам, зависи от ръководството на БФС, от самия него, а донякъде и от обществената нагласа. Но той определено заслужава вот на доверие.

Защото е честен към себе си и отбора. Защото има идея как да промени тези момчета и има желание да работи.

Защото вече е опознал отлично играчите и знае на кого може да има доверие, кой може да го подведе, знае кой може да надскочи себе си и кой има определен таван на възможностите си. Именно заради това Хубчев трябва да остане. Защото пред България има много работа, а треньорът очевидно не го е страх да запретне ръкави.

Христо Бонински, в-к „Меридиан мач”