Левски Тони Евтимов се съгласи да даде интервю за читателите на „Меридиан Мач". Авторът на хеттрик във вратата на сините преди 11 години днес официално ще сложи край на професионалната си футболна кариера.
- Тони, не ти ли е тъжно, че предстои мач Миньор - Левски, а ти няма да си на терена?
- Няма как да не ми е. Пазя все хубави спомени от двубоите с Левски в Перник. Нямах загуба повече от 10 години, а ако трябва да съм точен, имам една в последния си мач, преди година. Това са срещи със заряд, пред пълни трибуни...
- Всички в Перник чакат този мач, какво е чувството на терена?
- Да ти кажа, на терена ми беше по-спокойно. Знам, че зависи от мен, че мога да направя нещо със съотборниците си. Сега пак си чакам мача, но е много по-различно. Напрежението е повече. Има една приказка „Треперя като дафинов лист" отстрани. Особеното ми е, че не мога да вляза.
- Бе главно действащо лице и в онзи прекратен двубой през 2001?
- Тогава постъпих глупаво. Изпуснах си нервите. Съдията не отсъди два последователни фаула срещу мен, като при втория дори ми събуха обувката. Нямах намерение да хвърлям обувката си по Генов, а само да му покажа, че има нарушение. Обстановката обаче бе много натегната и не издържах на провокациите от трибуната, където бяха феновете на Левски. Падна ми пердето. После съжалявах, ама...
- Какво очакваш от днешния двубой?
- Единствено победата. В по-изгодна позиция сме. Трябва само да си изиграем мача концентрирано. Намираме се в добра серия, играем добре, така че очаквам да зарадвам нашата публика, която е най-невероятната в България. Знам как чака победа над Левски. В момента „сините" не играят добре, има напрежение и трябва да се възползваме. Сега е моментът да ги ударим. Успехът ще ни се отрази добре. Очаквам хубав футбол и пожелавам на момчетата да усетят какъв голям кеф е да биеш Левски.
- Не ти ли е малко тъжно, че се отказваш?
- Абе аз не се отказвам, отказват ме (Смее се.) Вътрешно чувствам, че мога още малко да поиграя. Сега сериозно. Все някога идва моментът да кажеш край. Все пак ми е малко тъжно, все пак 20 години все това съм правил. Играл съм футбол.
- Илиан Илиев ще наследи фланелката ти № 11. Защо избра него?
- Момчето има талант за голям футбол. Перничанин е и му предстои добро бъдеще. В България вече видяха част от възможностите му. Все пак го попитах дали я иска, защото започна с №15 и му върви. Радвам се, че прие да я носи.