Преди седмица и половина грешката на Лудогорец срещу Левски може да бъде приета малко или много като нормална, тъй като предстоеше по-важен сблъсък с Реал в Шампионската лига. Притеснителен обаче е последният втори не особено добър мач в А група срещу Славия. Говорим от гледна точка на това, че тимът се отдалечава от първото място. Колкото и да не си признават ръководители и играчи, основното внимание е насочено в Европа. Може би си мислят, че първо трябва да приключат с Шампионската лига и след това да гледат А група. Това обаче не е така, защото титлата вече започва да им се изплъзва и става все по-недостижима.
Пасивът от седем точки от ЦСКА не е никак малък, но предполагам, че дори той ще се увеличи. Така Лудогорец сам се постави в позицията да не е фаворит за титлата. Няма всеки път, както през 2012-а, червените да губят голям аванс и да изпускат първото място. Още повече, че техен треньор е Стойчо Младенов, който изпита това на свой гръб тогава. Но освен червените не трябва да отписваме Левски, въпреки равенството с Марек, Литекс, както и Берое. Лудогорец бе настроен и на "Герена", и срещу Славия, че едва ли не ще спечели с лекота, без да се напрегне. До
голяма степен това ги успокои и бяха притъпили вниманието си. През първата част с Левски дори можеха да получат още голове заради липсата на концентрация. След това се стреснаха, но беше много късно, а и сините бяха отлично подредени в мрежа и затваряха човека с топка. Сега срещу Славия те отново не показаха истинското си лице. Едва ли има български отбор, който може да се представя постоянно на ниво. Резервите просто не успяха да се пренастроят след мача с Реал, явно и те бяха обзети от еуфорията. Ако изключим първите няколко минути, в които отборът играеше на по-висока скорост и се опитваше да сътвори нещо, то след това чистите голови положения липсваха. Нямаше достатъчно идеи и изглеждаха малко загубени в предни позиции. Обикновено се стига до там, когато влезеш с прекомерно самочувствие и мислиш, че ще биеш на ходом. Затова Лудогорец трябва да са щастливи, че не загубиха. Забелязвам, че и Мисиджан доста отдавна е понижил формата си, Златински може би няма особено голямо желание. Двамата са далеч от нивото, показано през миналия сезон, и закономерно са резерви.
Едва ли имаме право да критикуваме Дерменджиев, защото той вкара тима в Шампионската лига, а не го направиха Петев или Стойчо Стоев. Това значи, че го е надградил. Освен това бе показана и много силна игра срещу Ливърпул и Реал.
В Лудогорец е нужно да изберат приоритет от трите цели, които са си поставили. Защото ако от тях постигнат една, ще е успех. Следващите седмици ще са решаващи, тъй като ако точките в А група продължат да се вдигат и не отстранят Берое за купата, то може да останат с празни ръце. И да си починат една година обаче няма лошо, това ще е тяхното презареждане. Със сигурност шампионът няма да е известен до последния кръг.
Андрей Желязков за вестник "Тема спорт"
