Стивън Езе е роден на 8 март, 1994 година в Нигерия. От миналия сезон той е част от представителния отбор на Локомотив Пловдив. Защитникът е висок внушителните 199 см. и даде интервю пред клубния сайт на „смърфовете“.
Кога реши, че искаш да станеш футболист?
От малък обичах да играя футбол, но когато бях на 16 години се запалих сериозно по играта, отидох на стадиона и се влюбих в спорта, наречен футбол.
Твоите родители подкрепиха ли те, когато разбраха, че искаш да станеш футболист?
Твоите родители подкрепиха ли те, когато разбраха, че искаш да станеш футболист?
Баща ми, на когото дължа всичко, нека почива в мир, ме подкрепяше безусловно. Купуваше ми футболни обувки и ме съветваше. Майка ми, разбира се, също ме подкрепяше в начинанието ми,
Как реагира, когато разбра, че ще идваш в България, за да играеш в Локомотив Пловдив?
Как реагира, когато разбра, че ще идваш в България, за да играеш в Локомотив Пловдив?
Дойдох в Европа и в България с голямо желание. Моят приятел Муса Мохамед доста преди това ми говореше за страната ви и за Локомотив Пловдив, така че дойдох с голямо вълнение, защото знаех, че тук ще продължи моето развитие. Бях развълнуван, защото ме очакваха много нови неща - нова държава, нов език, срещи с нови хора и много нови предизвикателства.
Кое в България е нещото, което ти се стори най-странно?
Кое в България е нещото, което ти се стори най-странно?
Странно? Ами може би това, че твърде много хора тук пушат - жени, мъже, тийнейджъри, навсякъде има хора с цигари.
Кое от твоята родина най-много ти липсва?
Кое от твоята родина най-много ти липсва?
На първо място семейството ми. Второто е нашата храна.
А какво е мнението ти за българската кухня?
А какво е мнението ти за българската кухня?
До момента от всичко най-много харесвам българското сирене, но все още ми е малко странно, защото е съвсем ново за мен. Като цяло храната в България въобще не е лоша, похапвам си.
Разкажи малко за семейството си?
Разкажи малко за семейството си?
Имам майка и пет сестри, баща ми почина. Имам жена и син, който този месец става на една година. Чуваме се всеки ден по телефона. Когато имаме видеовръзка, аз му казвам „тати“ и той ми отвръща „тати“. Обичам го много!
Ако един ден той, също като теб, реши да се занимава с футбол, ще го подкрепиш ли?
Ако един ден той, също като теб, реши да се занимава с футбол, ще го подкрепиш ли?
Независимо с какъв спорт синът ми ще пожелае да се занимава, аз ще го подкрепя, защото съм негов баща и мисля, че така е редно да постъпва един баща.
За какво мечтаеш, какви са целите ти?
За какво мечтаеш, какви са целите ти?
Моите мечти и цели за момента са свързани с това да ставам все по-добър с всеки следващ ден.
Кой е треньорът или треньорите, които най-много са допринесли за изграждането ти като играч?
Кой е треньорът или треньорите, които най-много са допринесли за изграждането ти като играч?
Аз обичам и уважавам всички мои треньори, защото всеки съвет, който съм получил от тях, ми е бил полезен. Благодарение на всички тях аз съм постигнал нещо и продължавам да надграждам.
Какво обичаш да правиш в свободното си време?
Какво обичаш да правиш в свободното си време?
През свободното си време обичам да правя неща, които ме карат да се чувствам щастлив и едно от тях е да слушам музика.
Сега имаш възможност да кажеш нещо на феновете на Локомотив…
Сега имаш възможност да кажеш нещо на феновете на Локомотив…
Искам да кажа на феновете на Локомотив Пловдив, че аз много ги уважавам и благодаря за тяхното гостоприемство. Няма да забравя как по време на втория ми мач с отбора, в София срещу Славия, когато по време на играта се обърнах да погледна към тях, имаше сняг и беше много студено, а те си съблякоха фланелките и започнаха да викат и да подкрепят отбора. Това беше моментът, в който си казах - ще направя всичко за тези хора и за Локомотив Пловдив!