Лига Европа: Левски - Спортинг, Порто - ЦСКА. Двата най-големи български отбора излизат срещу други два от най-силните в Португалия. Онези водят в групите и вече са се класирали. Порто даже е фаворит за трофея. Ние пък сме на опашката и за този сезон свършваме.
Пропастта между България и Португалия е най-голяма във футбола. Онези имат клубове за милиони и стадиони като слънце. Ние си имаме отбори като за "А" група, стадиони нямаме. Голтаците на футболна Европа сме.
В другите сфери разликата между двете страни е като на лева към еврото. Те са десетина милиона, ние - към осем. Средният португалец работи за 622 евро на месец, средният нашенец взима същото, ама в левове. И едните, и другите сме сред бедняците в ЕС. На онези брутният им вътрешен продукт е като на чехите и словаците, с 10-30% по-нисък от средния за съюза. Ние и румънците сме с 50% отдолу. Те са бедни, ние - два пъти повече.
Португалците обаче са по-тарикати от нас. Може да са на опашката в ЕС, ама вече си построиха пътищата. Имат си 2300 км само магистрали. Другото са шосета от най-високо качество. Да ти е кеф да караш. Влаковете им пък се движат с 200 км в час, за два часа си от Лисабон в Порто.
И у нас за магистрали се харчиха пари. Ама не направиха нищо. Добре че дойдоха Бойко Борисов и Росен Плевнелиев, да ни построят пътищата. И влаковете ни са като това с пътищата. Пази боже да пътуваш София - Кюстендил, три часа лашкане за 80 км.
Колкото е разликата в пътищата и ЖП-то, още по-голяма е и във футбола. На пътя нямат стигане, на терена пък - хептен. За десет години си построиха стадионите наново. Порто взе Купата на УЕФА, след това и Шампионската лига. Португалия организира Евро 2004, там игра на финала. И ние играхме там, ама си заминахме първи, с девет гола в кошницата.
След това португалците бяха и на двете световни през 2006 и 2010 г., играха и на европейското през 2008 г. Ние това го гледахме по телевизията. Както е тръгнало, и през 2012 ще сме само пред екраните, не и на терена.
Португалците извадиха най-скъпия футболист на света - Кристиано Роналдо. За него Реал плати 94 млн. евро. Изби си ги само за една година с продажба на фланелките му, сега печели от него. Ние пък се хвалим с най-скъпия футболист в Манчестър Юнайтед - Димитър Бербатов, 37 млн. евро. Ама нито е като Роналдо, нито някой ще плати за него 94 милиона. За тези след Роналдо да не говорим, че няма кого да извадим за сравнение.
И треньорите им така. Те си имат Жозе Моуриньо, два пъти спечели Шампионската лига. И ние си имаме треньори, ама те печелят разни работи най-вече в арабския свят - Купата на султана, Купата на падишаха, Купата на голямата джамия и Купата на фараон Тутмус Трети. Толкова.
Гонзо обаче казва - тези ще ги бием. Радуканов и той така, отивал да ги изненадва. Дай, Боже. Не че от това футболът ни ще дръпне напред, ама поне малко радост за сиромаха да има.