Завещанието на героя

Представете си този сценарий.

Около 6,20 часа в не­деля е. 7 август. Вила води с 2:0 в първия мач от новия сезон срещу Шефийлд Уензди като гост. Мачът е спечелен, тъй като остават две минути до края на редовните 90 минути.

Тогава четвъртият съдия вдига табелката си. Номер 19 светна за един последен път и гос­туващите фенове на Ви­ла стават на крака и за­почна мощно да аплоди­рат и пеят: "Един е Сти­лиян Петров".

Камерите на телеви­зия "Скай" приближават към близък план, за да успеят да заснемат емо­циите по лицето на Стан, докато той влиза на терена за последен път. И със сигурност всеки един, наблюдаващ това няма как да не се разплаче...

Сега задраскайте то­ва, изтрийте го, забраве­те за този момент.

За българският халф завръщането в професионалния футбол никога не е било заради сантименталността. Той вина­ги е сериозен в намеренията си. Но дори подо­бен сценарий да донесе така необходимото спло­тяване в семейството на Вила, той няма как да удовлетвори Стилиян. Той не иска неговата ис­тория да приключва та­ка. Със сигурност той не искаше от Астън Вила да му откажат професио­нален договор. Защото истинските герои не се предават. А Петров е та­къв за бирмингамския клуб и въобще футбола като цяло. Петров нико­га не е търсил симпатии. Винаги е искал да напра­ви сам своя избор относ­но това кога да се откаже от футбола. Но за съжа­ление тази възможност му бе отнета от съдбата през март 2012 година.

А решението на Ро­берто Ди Матео със си­гурност не е било лесно. Със сигурност му е било тежко да откаже на бив­шият капитан на клуба. Той се опитва да се дър­жи професионално, въп­реки че вътрешно мисли много често за това. Все пак целта му е да изтрие огромното разочарова­ние от изпадането на Вила от Висшата лига. Затова, въпреки всички­те емоции на света, той стисна зъби и реши да вземе това решение.

А Петров със сигур­ност не му се сърди. За­щото Стилиян никога не си е падал по сълзливите драми и интригите. Българинът се опита, да­де всичко от себе си, за да успее да влезе във форма. В Австрия той се раздаде и повече от ня­кои тийнейджъри, които чакат своя шанс. Е, Стилиян не го чака, той се труди за него. На крат­ко, именно затова Стан е модел за подражание.

Изглежда, че в събо­та при победата с 5:1 над Уорчестър бяха пос­ледните му 45 минути с екипа на Вила, а аз съм горд, че ги видях на живо.

Той завеща много на Вила и то трябва да бъ­де продължено от след­ващите поколения фут­болисти.

Благодаря ти, Стан!

Мат Кендрик, „Бирмингам Мейл”