"Още веднъж казвам и се подписвам под думите си: много от младите футболисти днес са мързеливци! Нашата млада смяна - не го казвам като беловлас завистник - си живурка добре в клубовете.
Достатъчно е да съзрат у някого поне зрънце талант и веднага му предлагат договор. От самото начало разглезват младите с по 60-70 хиляди марки годишно. Резултатът е, че всеки от тях си има най-хубавата марка видео, кола и т.н.
Когато на мен ми вкарат гол, ми иде да се пръсна от яд. Младите господа обаче приемат всичко това спокойно, почти с безразличие. Те са "хладнокръвни". У тях няма нито честолюбие, нито воля за победа. Играят нито добре, нито зле, просто играят нещо."
Това е писано преди повече от 20 години от бившия вратар на Западна Германия Тони Шумахер в книгата му „Начален сигнал". Той твърдеше, че Бундеслигата вече попада в клопката на заговора на мързеливците.
Не знам дали мързелът все още съсипва германския футбол, но българския - със сигурност. Даже Димитър Бербатов извади мързела в еталон за поведение в Манчестър Юнайтед. А след като най-високоплатеният ни футболист е мързелан, какво да очакваме от онези по-долу?
Футболистите ги мързи, треньорите - два пъти повече. Хем на българския треньор работата му е по-трудна от този на германския. Не за друго, а му се налага да работи с неграмотни играчи. Такива идват отдолу - нито знаят къде да застанат, нито как да ритнат топката. Значи с тях трябва да се работи повече, белки научат нещо.
Иначе ще си останат същите неграмотници, дето никой не иска да ги гледа. Това значи да се тренира повече. А тези, нашите, тренират веднъж на ден. Отидат за два-три часа, поритат нещо и толкова. Сладка работа, само за мързеливци.
Защо не тренират сутрин и следобед, нали са на пълен работен ден? Да се учат как се бие свестен удар, как се подава точно, как се прави скоростна комбинация. Ама щели да се преуморят, милите? Интересно, че не се уморяват, като спринтират към касата за заплати.
Всички треньори в „А" група пък очевидно ги мързи да научат отборите си да вкарват голове от статични положения. В европейския футбол така влизат около 40 на сто от всички попадения.
Извинявайте, но в „А" група последният хубаво изработен гол след ъглов удар беше този на Емануеле Морини в мача Локо Пд - Ботев 0:1 преди две години! Ама го направиха италиански футболисти, с италиански треньор.
Има да чакаме някой от нашите неграмотни мързеливци да направи нещо такова.
Във всички учебници по футбол например пише, че корнер се бие или към близката, или към далечната греда. Има си схеми как да прехвърлиш топката, как да изпревариш защитата им и въобще как да ги излъжеш.
Като се има предвид, че единственото, което имат да свършат футболистите за деня, е да усъвършенстват уменията си, те би трябвало да са в състояние да изпълнят прилично корнер в поне 7 от 10 положения.
Да де, ама в „А" група корнерът се бие в купчината от тела между малкия пеналт и дузпата, пък там вече каквото стане. Това го правят и в Левски, и в ЦСКА, и надолу. Разбира се, нищо не става, освен ако онези в отбрана не са задрямали.
В други случаи топката отива право в защитника на близката греда, който я избива. Добре де, пичове, толкова ли е трудно да се научите как се рита скапаната топка?
Същото е, когато трябва да се центрира от пряк свободен удар. Там има два варианта.
Вариант 1 - мерим се във вратата, уцелваме Дучето на трибуните (Спас Делев срещу Стяуа);
Вариант 2 - целим главата на съотборник, топката отива пак при Дучето (Спас Делев срещу Стяуа).
На Запад, че и не само там, тъчът например е начало на опасна атака или центриране за гол. В „А" група свестен тъч може да изпълни само чужденец. Нашенци я замятат като рибар серкме. Защо? Ами защото ги мързи да се научат и на това. По-лесно е да я хвърлиш в краката на оня, дето е на 3-4 метра до теб, и да му гледаш сеира.
Разбира се, има и такива тиквеници, дето и с фуния да им го наливаш в кратуните, все тая. Пример за това са тиквениците от Берое. Цяла седмица с Илиан Илиев тренирали едно положение за игра в отбрана. И баш от същото положение Черноморец им вкара гол! На такива направо им биеш шута, ясно е, че и за чеп за зеле не стават.
Вместо това обаче какво им се осигурява? Шумахер го е казал: „Петчасов работен ден, сладък живот. Посредствеността като идеал в живота. Трагичното е, че и такива преуспяват." Ще преуспяват ами, като има кой да ги търпи.
Станил Йотов, в-к „7 дни спорт”
Защо неграмотните ни футболисти тренират само веднъж на ден?
Заговорът на мързеливците
