В интервю в Бразилия една от големите звезди на „А" група - бразилецът от Лудогорец Марселиньо, за пореден път призна, че най-естественото нещо е да заиграе за националния отбор на България. По неговите думи с бившия му треньор в Разград - Ивайло Петев, който сега е начело на държавния ни тим, вече са водили разговори. През 2016-а Марселиньо ще направи изискваните от ФИФА 5 г. пребиваване в съответната страна, за да играе в нейната представителна формация.
Плеймейкърът, сега на 31, е идеален за един клубен проект в националния отбор. Тоест, качественият чужденец да е базата, около която да израснат родните тийнейджърски таланти. Защо натурализираният Марселиньо да не се окаже перлата, около която да се отворят мидите с бисери от младежките и юношеските ни формации, които засега вървят много добре в евроквалификациите? Вместо да чакаме Ивелин Попов, Николай Бодуров и Станислав Манолев да дръпнат напред Ради и Боби Цоневи, Мики Орачев, Кирил Десподов, Антонио Вутов например, по-добре да се опрем на доказана бразилска величина. Докато се надяваме главата на Попето да си дойде на мястото и изтърпим криволиченията във формата и възстановяванията му по формулата „уиски с ау-лин", ще загубим още време. А часовникът на пропадането ни тиктака безмилостно и при задаването на фФранция, Холандия и Швеция в световните квалификации пружината може да се скъса окончателно. До болка познат е примерът с една Испания, на която й трябваше бразилецът Маркос Сена, за да стъпи на върха на континента през 2008-а, а инерцията да доведе до световна и още една европейска титла. По същата схема червената фланелка облече и сънародникът на Сена - Диего Коста. В Испания нападатели ли си нямат? Да си спомним какъв импулс имаше в Хърватска с натурализирането на бразилския нападател Едуардо, стигнал до трансфер в Арсенал. Примерите са много и в мнозинството си са позитивни.
Да, ние вече вкарахме бразилци в националния в лицето на Лусио Вагнер и Маркиньос. Но като че ли тяхното (въпреки успехите на левия бек с Левски) накрая заприличало вече на копаница, отколкото на Копакабана. Марселиньо изглежда друга бира и това се вижда от направеното от Лудогореи у нас и в Европа А ние няма за къде повече да изоставаме от стъпките на големия футбол.
Иво Тасев, „Меридиан мач”