Едно от най-хубавите неща в успехите на Лудогорец е, че нещо, което трябваше да се случи много отдавна, стана факт. Със закъснение от 15 години, но вече факт. Стойчо Стоев постигна три знаменити победи в Европа и го очакват още 8 мача. Най-накрая той отиде там, където му е мястото. Не на стадиона на мира в Перник, не в Монтана или Своге, а в Европа. При големия футбол. Предстои му най-сладката част от пътешествието. Мачове на големи стадиони, сблъсъци с истинския футбол, ще се поздравява с треньори на неговото ниво. Просто нямаше да бъде справедливо това да не се случи. Стойчо е от хората, които са заслужили успехите си по всички възможни начини. С талант, с честност, с работа, дори и със смирение пред волята на съдбата.
Малцина вероятно вече помнят, че Стойчо Стоев бе прекрасен футболист, от онези, които не се реализират напълно поради субективни причини. В тази неблаговидна посока се бе запътила и кариерата му на треньор. Но ето, че има мигове и ситуации, които изчистват сметката и възмездяват за стар период. В Белград, в последната минута на мача с Партизан, всичко, за което Съдбата така се стискаше досега, му бе дадено. Тя, Голямата и Недосегаемата, подминаваше Стоев през всичките тези години. Странна е тази история със Стоев и Лудогорец!
Преди година Лудогорец бе по-добър отбор, направи великолепен мач в Загреб и отпадна по възможно най-нещастния начин. В Белград играта съвсем не бе на същото ниво, но пък се стигна до триумф. Най-лесно е да се влезе в хипотезата, че Стоев просто е обрал дивидентите на Петев. Каква заслуга може да има Стоев, при положение че всичко в Разград е направено от Петев. Е, заслугата му е, че съдбата избра него, а отхвърли Петев. И сигурно има защо!
20 години Стойчо се разминава с големите неща във футбола. А когато приключи със състезателната си кариера през 1992 година, изглеждаше неизбежно развитието му като успешен треньор. Стойчо Стоев бе не само добър футболист, той бе сред малкото с интелект. Вместо в предимство това се превърна в недостатък. Някак не успя да се пребори срещу нравите на футболната джунгла. Не успя да се промотира, не намери силен ментор и закрилник, който да го лансира напред. През годините той караше колата на своята кариера в бавното платно, а другите го задминаваха неумолимо. Макар и по-малко талантливи, но по-пробивни, по-нахални и по-адаптивни към средата в българския футбол. Не че не е имал своите щастливи мигове. Дори преди няколко месеца отново след три дни престой направи равен на „Герена" с Монтана. Но и това си остана само фойерверк. Сетиха се за него за ден-два и после отново го забравиха. Така и си остана периферен треньор, някъде в ТОП 50, но далеч от актуалните имена, за които се говори и пише всеки ден. И ето, че нещата се случиха по един магичен начин за броени дни. Този, който внуши на Кирил Домусчиев идеята за Стоев, е титан на мисълта. Или просто късметлия, който е предвидил хода на съдбата.
Не подлежи на обструкция твърдението, че футболът генерално е справедлива игра, която е изпъстрена с много несправедливости. Като това, което стана в Загреб преди година, или това, което се случи в Братислава преди дни. Уникално силна обаче е амалгамата от отбор, чиито играчи са плакали в не един и два мача от безсилие, и треньор, който с години се е разминавал с истинската си същност. И когато това съчетание се получи, неминуемо се стига до чудеса.
Малцина вероятно вече помнят, че Стойчо Стоев бе прекрасен футболист, от онези, които не се реализират напълно поради субективни причини. В тази неблаговидна посока се бе запътила и кариерата му на треньор. Но ето, че има мигове и ситуации, които изчистват сметката и възмездяват за стар период. В Белград, в последната минута на мача с Партизан, всичко, за което Съдбата така се стискаше досега, му бе дадено. Тя, Голямата и Недосегаемата, подминаваше Стоев през всичките тези години. Странна е тази история със Стоев и Лудогорец!
Преди година Лудогорец бе по-добър отбор, направи великолепен мач в Загреб и отпадна по възможно най-нещастния начин. В Белград играта съвсем не бе на същото ниво, но пък се стигна до триумф. Най-лесно е да се влезе в хипотезата, че Стоев просто е обрал дивидентите на Петев. Каква заслуга може да има Стоев, при положение че всичко в Разград е направено от Петев. Е, заслугата му е, че съдбата избра него, а отхвърли Петев. И сигурно има защо!
20 години Стойчо се разминава с големите неща във футбола. А когато приключи със състезателната си кариера през 1992 година, изглеждаше неизбежно развитието му като успешен треньор. Стойчо Стоев бе не само добър футболист, той бе сред малкото с интелект. Вместо в предимство това се превърна в недостатък. Някак не успя да се пребори срещу нравите на футболната джунгла. Не успя да се промотира, не намери силен ментор и закрилник, който да го лансира напред. През годините той караше колата на своята кариера в бавното платно, а другите го задминаваха неумолимо. Макар и по-малко талантливи, но по-пробивни, по-нахални и по-адаптивни към средата в българския футбол. Не че не е имал своите щастливи мигове. Дори преди няколко месеца отново след три дни престой направи равен на „Герена" с Монтана. Но и това си остана само фойерверк. Сетиха се за него за ден-два и после отново го забравиха. Така и си остана периферен треньор, някъде в ТОП 50, но далеч от актуалните имена, за които се говори и пише всеки ден. И ето, че нещата се случиха по един магичен начин за броени дни. Този, който внуши на Кирил Домусчиев идеята за Стоев, е титан на мисълта. Или просто късметлия, който е предвидил хода на съдбата.
Не подлежи на обструкция твърдението, че футболът генерално е справедлива игра, която е изпъстрена с много несправедливости. Като това, което стана в Загреб преди година, или това, което се случи в Братислава преди дни. Уникално силна обаче е амалгамата от отбор, чиито играчи са плакали в не един и два мача от безсилие, и треньор, който с години се е разминавал с истинската си същност. И когато това съчетание се получи, неминуемо се стига до чудеса.
В Белград гледахме точно едно такова чудо. Типично българско чудо - слабо представяне, на моменти почти отчайващо и накрая невероятен хепиенд. Мачът се забравя, резултатът остава. И вероятно на Стойчо Стоев някъде след 89-ата минута на двубоя му е минало през главата, че е получил отплатата за всички неблагополучия през последните 20 години. И без съмнение е бил най-щастливият човек на планетата. Макар че в типичния си скромен и сдържан стил той по нищо не показа своята вътрешна еуфория. Заговори за мача, за играта, за успеха, нищо лично за годините търпение, които му струваше този единствен миг. На един велик стадион, пред една велика публика, срещу един футболен колос Стойчо Стоев доживя до своя голям миг във футбола. Заслужен и прекрасен.
Но това вече е минало. Съдбата се разплати щедро, сметката е уредена. От второразреден треньор на борещи се за изпадане отбори Стойчо Стоев нахълта през парадния вход при най-успелите. До вчера бе някъде в края на ТОП 50, а сега е сред челниците. Има една вярна приказка, че по-лесно е да се стигне до върха, по-трудно е да се удържи. На Стоев определено му бе максимално трудно да стигне до върха, но дваж по-трудно ще му бъде да удържи и да надгради. Защото какъв е резонният сценарий? Отпадане в следващия кръг за Шампионска лига. Шест мача в групите на Лига Европа във варианта 5 загуби и един равен. И през зимата сладостният сън ще е приключил. И тогава всички вкупом ще заявят, че не Стоев е направил нещо, а само се е възползвал от ситуацията. Поел готов отбор, добре селектиран и научен да играе футбол, и е постигнал това, което всеки би постигнал. Това ще се случи неизбежно, ако Стоев не сложи своя отпечатък върху Лудогорец в дългосрочен план.
Големият въпрос е дали Стоев ще остави Лудогорец на инерцията, или ще му даде нов тласък. Ако инерцията ще е движещата сила на процесите в Разград, то в много скоро време ще видим разпад. Индикации за подобен процес наблюдавахме в дълги периоди от мача с Партизан в Белград, когато от типичния стил на зелените нямаше и помен. Дори няма да е пресилено да се каже че победата бе постигната с до болка познатия „опълченски" стил с неизбежните герои, този път в лицето на вратаря Стоянов и защитника Мантила, които с "тела, дьрве и какво ли още не", преграждаха пътя към вратата.
В последните две седмици Стоев доказа, че е подходящият човек за определени мачове. В следващите няколко месеца той ще трябва да доказва, че е точният човек, който ще изпрати проекта на Лудогорец в ново, по-високо измерение. След 15 години горестно чакане той няма право да пропуска тази възможност. Настъпил е моментът, в който трябва да покаже на какво е способен в дългосрочен план.
Жаклин Михайлов, Тема Спорт
Но това вече е минало. Съдбата се разплати щедро, сметката е уредена. От второразреден треньор на борещи се за изпадане отбори Стойчо Стоев нахълта през парадния вход при най-успелите. До вчера бе някъде в края на ТОП 50, а сега е сред челниците. Има една вярна приказка, че по-лесно е да се стигне до върха, по-трудно е да се удържи. На Стоев определено му бе максимално трудно да стигне до върха, но дваж по-трудно ще му бъде да удържи и да надгради. Защото какъв е резонният сценарий? Отпадане в следващия кръг за Шампионска лига. Шест мача в групите на Лига Европа във варианта 5 загуби и един равен. И през зимата сладостният сън ще е приключил. И тогава всички вкупом ще заявят, че не Стоев е направил нещо, а само се е възползвал от ситуацията. Поел готов отбор, добре селектиран и научен да играе футбол, и е постигнал това, което всеки би постигнал. Това ще се случи неизбежно, ако Стоев не сложи своя отпечатък върху Лудогорец в дългосрочен план.
Големият въпрос е дали Стоев ще остави Лудогорец на инерцията, или ще му даде нов тласък. Ако инерцията ще е движещата сила на процесите в Разград, то в много скоро време ще видим разпад. Индикации за подобен процес наблюдавахме в дълги периоди от мача с Партизан в Белград, когато от типичния стил на зелените нямаше и помен. Дори няма да е пресилено да се каже че победата бе постигната с до болка познатия „опълченски" стил с неизбежните герои, този път в лицето на вратаря Стоянов и защитника Мантила, които с "тела, дьрве и какво ли още не", преграждаха пътя към вратата.
В последните две седмици Стоев доказа, че е подходящият човек за определени мачове. В следващите няколко месеца той ще трябва да доказва, че е точният човек, който ще изпрати проекта на Лудогорец в ново, по-високо измерение. След 15 години горестно чакане той няма право да пропуска тази възможност. Настъпил е моментът, в който трябва да покаже на какво е способен в дългосрочен план.
Жаклин Михайлов, Тема Спорт
