Литекс тотално надигра Лудогорец при гостуването си в Разград и ако това бе вторият от четирите шампионски двубоя за сезона, то лов-чанлии са категоричният фаворит за титлата, ако съдим от показаното на терена. Това е есенцията от пълното превъзходство на Литекс в съботните 90 минути на фона на тоталното безсилие и безпомощност на Лудогорец. И дори фактът, че Краля Слънце вече е на всеки мач на отбора в Разград, озарявайки го с божественото си присъствие, не дава абсолютно никакви футболни аргументи на щедро платените играчи в зелени екипи. И големият парадокс е, че срещу около един милион месечно, а може и повече, господин Домусчиев получава едно голямо нищо като резултат от цялата перфектна селекция през лятото. И дори се замесва в грозни сцени, неприсъщи на високо интелектуалната атмосфера около неговия собствен трон на стадиона.
Лудогорец е пълна развалина
и жалко подобие на онова вълнуващо явление, което ни вдъхновяваше пред екраните само допреди година. Но във футбола има естествени процеси, които дори един Крал Слънце не може да промени. Само пълните лаици все още смятат, че единствено парите правят футбола. Но футболът все още има резистентност и се съпротивлява на случайно попадналите. И когато го изнасилваш постоянно с брутално грешни решения, гарнирани с нагло и безпардонно поведение, накрая си получаваш заслуженото. Сърбаш горчивата попара на едри залци, докато ти заседне в гърлото. Това се случва на Лудогорец за огромно съжаление, защото на никого не може да му бъде безразличен разпадът на единствения български тим, който умееше да играе футбол в един период от няколко години. Но всичко това е минало на фона на видяното срещу Литекс, а и в доста други мачове през този сезон.
За сведение на Ego отборът му не играе селски футбол - той вече е преминал на ниво междуселски. Нещо като мач между Цалапица и Царацово. На терена са пуснати 11 играчи, сред които само един - Марселиньо, знае какво да прави. И общо взето, сам движи нещата. И понеже в Разград обичат градивните и конструктивни съвети - на първо време трябва да разберат, че това, което крепеше цялата им игра - двойката опорни халфове, присъства само формално на терена. Навремето започнаха с Дяков и Генчев, след това дойде Злати-нски, Еспинъо пасна като дялан камък, дори неграмотният футболно Анисе долу-горе схвана задачата в центъра на терена. Тези хора крепяха цялата игрова философия на Лудогорец, базирана върху контрола на играта с много къси пасове и бързо отнемане на топката от противника. Това в момента е разрушено като моста на река Куайд в едноименния филм от 60-те години. Дяков просто е карикатура, а Препелица най-скъпият турист в историята на футбола.
Оттам нататък защитата е като швейцарско сирене, защото първият вал за спиране на противника го няма. И започват изцепките на Моци, който всеки мач е не за един, а за минимум два червени картона. И чиято наглост отговаря досущ на изградената клубна философия. Жалко, че трибуната нещо не му се пълни до краен предел дори в мач срещу лидера в класирането!
Новите играчи няма как в тази атмосфера да покажат някакви качества, защото не са дошли в готов отбор. Индивидуалните им профили нямат никакво значение, след като отборът не съществува като такъв във взаимодействията си на терена. Ако някой приема това за крайни съждения, да гледа отново второто полувреме на мача с Литекс, където освен всичко друго получиха и правото да бъдат с човек повече. Цялата стратегия за вкарване на победен гол се изразяваше в един прийом - абсолютно безадресно кюскане на топката в пеналта на Литекс. Това представлява днес отборът, който преди година бе част от участниците в групите на ШЛ и по игра бе в ТОП 50 на европейския клубен футбол. За да преминеш по този път в рамките само на 12 месеца, трябва наистина да си голям душманин на собственото си творение.
При Литекс нещата са диаметрално противоположни
Регекампф тръгна в началото малко тромаво като треньор, но в последните 3-4 мача се вижда, че си разбира много от работата. Неслучайно доскоро му плащаха по 2 милиона долара на година в Саудитска Арабия. И не случайно преди да навърши 40 години, изгради име на един от най-добрите треньори на Изтока. За ниво български футбол Реге може да се окаже идеалният вариант. Задачите са му ясни -става шампион и гони влизане в ШЛ. Той вече го е правил и знае много добре, че в следващите 10 месеца трябва да направи отбор, който да играе постоянно на едно високо ниво. Нещо, което при Литекс липсваше дори в шампионските години от 2010 и 2011. И това после се плащаше в Европа!
Превъзходството на Литекс бе по-отчетливо за зрителите през първата част, но по-голяма стойност има фактът, че останаха по-опасният отбор и с човек по-малко на терена. Защото в играта им имаше ясна идея и смисъл. За съжаление все още много неща, свързани с лошите навици при тях, трябва да се чистят. Дълги са негативните натрупвания дори при най-изявените им играчи. Като например глупостта на Страхил Попов при червения картон. С 11 човека Лудогорец просто нямаше как да се отърве. Но имаше и още един фактор и
той се наричаше Таско Тасков
Ясно е, че съдийската колегия на БфС още на пърбия си семинар за годината определя кой е бъдещият шампион на страната. Те си знаят поради какби причини го правят, както се казва - невинни до доказване на противното. Няма как обаче във всеки напечен мач на Лудогорец да се свири по абсолютно един и същи начин. Съдиите усвоиха номера с контролирането на двубоите на Лудогорец до съвършенство. Дори и грешките в техен ущърб са програмирани да нямат фатален характер за крайната цел. Да погледнем само един щрих от последния двубой. През първото полувреме Препелица прави груб фаул отзад в опорния крак на противника. Тасков с целия си авторитет дава жълт картон. През второто полувреме сходна ситуация със Страхил Попов и вече е далеч no-смел - червен. След това по цял свят, когато един футболист се разгорещи прекалено, съдията го праща под душовете да се охлади. Това обаче не се отнася за легендата Козмин Моци, на който явно е позволено всичко. И още десетки тънки неща в мача, само и само да се стигне до необходимия резултат. Но и Тасков е безсилен пред безсилието. Просто не могат и не знаят, както обича да се изразява един мастит колега. Това е положението, как ще го добутат Лудогорец тази година до петата, не се Вижда на фона на тоВа, което гледахме във второто го-лямо дерби за сезона.
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
