В Берое губят ориентация

От началото на сезона доста разнопосочни сигнали идват от Берое. Старозагорският клуб играе на приливи и отливи, но не само в спортно-техническо отношение се забелязва лутане, каквото липсваше по времето на Петър Хубчев. Настоящият селекционер на националния отбор имаше не малко недоброжелатели в града под Аязмото, най-вече заради дефанзивният футбол, който отборът му практикуваше, но поне бе последователен в действията си.

С идването на Александър Димитров чухме доста обещания за промяна. На няколко пъти бе повторено и че ще се изгражда млад състав, в който българските таланти да се чувстват достатъчно оценени и да получат шанс да развият качествата си. Лятната селекция откровено имаше за цел да събере при „зелено-белите" колкото се може повече от юношеските национали от отбора до 19 години, които треньорът заведе на финалите на европейско първенство в Унгария през 2014. Александър Василев дойде под наем от Лудогорец, Христофор Хубчев пристигна от Монтана, Станислав Дрянов заряза Бургас, за да се присъедини към отбора. Близнаците Цоневи бяха голямата цел, но само Боби подписа и преди дни официално бе представен като нов играч на тима.

Неговият трансфер обаче бе съпътстван с връщането на скандалния Жуниор Мапуку и по този начин се оформи ярко противоречие. От една страна е следването на стратегията с подмладяване, от друга затлачването на отбора със съмнителни чужденци, които дори и да имат качества, са доказани врагове на професионализма. Ако беше само Мапуку, нямаше да има проблем. Въпреки всичко той поне познава обстановката. Преди него обаче с Берое набързо подписаха и такива като Маркитос, Давид Манта и Карлос Охене. В крайна сметка тази непоследователност води и до дисбаланс по отношение на резултатите. Не е лошо да търсиш промяна, но когато я правиш без стратегия, а събираш, каквото изпадне оттук и оттам, няма как да има траен успех. В крайна сметка за какво беше цялата чистка на опитни и доказани бойци в началото на лятото, като сега очевидно и до средата на октомври треньорският щаб няма увереност, че им е взел достойни заместници и не спира да кадрува, привличайки и Емил Гъргоров.

Подобно разминаваме между думи и дела има и по отношение на игровия облик. Атакуващият футбол, който бе обещан, далеч не е символ на този състав. Нещо повече именно с акцент върху отбраната бяха постигнати добрите резултати от началото на първенството. Тимът няма победа с повече от един гол (2:1 над Славия и 1:0 с Верея, Пирин и Локо (ГО), а след нулевото равенство с Дунав дойдоха загубите от ЦСКА-София (0:4)и Черно море (0:1).

В крайна сметка още в дербито с Ботев ще видим взети ли са нужните поуки и доколко полезни ще са последните ходове на треньорския щаб. При нова загуба обаче едва ли ще се мине само с негласния бойкот на феновете, които не искат да правят циркове с викове „оставка", а взе по-осезаемо лишават отбора от присъствието си.

Людмил Христов, „Меридиан мач”