Сезон 2015-2016 е труден за асимилиране, камо ли да се правят някакви анализи и обобщения. Моето лично усещане, не толкова като коментатор и анализатор, а като обикновен футболен зрител, е, че единственият клуб, който се разби през последните 10 месеца, е ЦСКА. Звучи абсурдно, но мога да го аргументирам с много силни доказателства. Гледам всеки мач от така наречената А група, която остана в доста опърпан вариант. И повечето двубои са си жива мъка, отвратителен футбол, подчинен на някакви тактики и стратегии, които изначално са безсмислени. Няма директно изпадащи, а тези, които отиват в Европа, с изключение на Лудогорец, са само за едната екскурзия. В същото време гледам и мачовете на ЦСКА във В група. Отначало с
огромно предубеждение
u поВече по задължение, но с Всеки изминат дбубой настроението ми се качваше, защото Виждах, че точно "Армията" е единственото място, където се играе смислен футбол. Публиката има какво да види, съществува радост за окото. Стават голови спектакли и мачове, които минават на един дъх. И се вкарват голове като по учебник - само в последните 3 мача зрителите се насладиха на пряк свободен с греда и гол, какъвто от времето на Пламен Гетов "Армията" не бе виждала. В събота Ангел Грънчов вкара гол от 10 градуса ъгъл, и то с шут под гредата. "Демона" Цветков пък прехвърли вратаря от центъра. Е, какво му е лошото на това? Хората нали заради емоцията и тръпката обичат футбола. Крилото си е крило, таранът таран. Момчил Цветанов не е играл толкова силно никога през цялата си вече доста дълга кариера. Същото се отнася и за Самир Аясс, който е като Ибрахим Афелай в центъра на терена. Галчев, който за 15 години футбол не бе финтирал съперник и го караха само да прави шпагати, сега е като Марсел Хиршер с топката в краката. А двамата централни нападатели Хазуров и Йорданов постоянно налитат и бият по мишената. Такива неща в А група не можеш да видиш, там са едни зони, едно блъскане, едно тичане и за целия мач я стане положение, я не. На мача Левски - Берое например аз не видях голово положение. Ако някой е видял, нека ме поправи. То беше една мъка за едни три безсмислени точки!?
Окей - В група е, момчетата са или много млади, или много стари, слабички или дебелички, но какво пречи това на футбола. Направо ме хвана носталгията и си припомних какво бе преди 30 години, когато във футбола имаше треньори, а не стратези като сега. Как да отидат хората да гледат футбол в Монтана, като отборът им вкарва гол само при земетресение от 5 и повече по скалата на Рихтер. Какъв е смисълът от този футбол, превърнат в мъчение?
ЦСКА показа на всички
колко е добре да се излезе от клишетата и да се върнат към старите ценности. Всъщност какви стари ценности, това са вечни ценности! Така например Ботев Пловдив може да си върне играта с игривите крилца ала Пашев, а на "Герена" да си припомнят, че публиката иска поне три гола до почивката. Какво ще ми я подават и раздават разни пешеходци като Бурабия! Директно и напред, както го правят ЦСКА. На 60-ата секунда -удар към вратата. И така атака след атака! И е интересно, занимателно и любопитно, футболът е съвсем проста игра, не е снукър, не е шахмат. Смисълът е топката да бъде вкарана в мрежата. За целта трябва да се намери оптималният път. И толкова, крайно време е да разберат нашите велики треньори, че Гуардиола е само един, а Барса и Байерн са клубове от друга планета. И като се опитват да ги копират, са като жабата и коня с подковата!
Положителната оценка за ЦСКА не е само защото играе привлекателно. Другата основна причина е защото това се прави с местни футболисти. Предимно такива, които са минали през школата им. Христо Янев даде достатъчно минути на 20-25 футболисти и почти всеки един от тях се разви през сезона. И за повечето от тях това им е първата смислена футболна година. Защото разбраха, че футболът е удоволствие. Янев им разреши да се забавляват. Правят невъобразими грешки, защото повечето са с огромни пропуски в образованието, но какво от това, като вкарват голове и създават безброй положения.
Много по-смислено е да дадеш една година за развитие на 25 местни играчи, отколкото за същия период да вземеш една дузина четвърторазредни печалбари, които са изпаднали дотам, че да дойдат в България. Защото това е самата истина, един сносен футболист затваря телефона на парламентьора само при споменаването на българското първенство.
Не е правилно, но е нормално мачът ЦСКА - Берое
да е натоварен с огромни очаквания. Мнозина са тези, които се надяват в този двубой да блесне разликата между А и В група и да се види, че всъщност в СКА само са си губили времето. Дори някои вехти червени легенди тръпнат за фиаско. И сега за ЦСКА най-важно е да не се поддадат на отчаянието при евентуален неуспех, каквато всъщност е задачата на Янев и компания. Важното за ЦСКА и за тяхната общност е да погледнат към този двубой като към такъв, от който няма какво да загубят. ЦСКА е тим от В група, не инвестира големи суми във футболисти и е нормално да загуби от Берое, който е построен по съвсем друга логика. Напълно възможно е по-доброто качество и опитът да сработят в полза на Берое. В тяхна полза може да е и фактът, че през целия сезон ЦСКА играе безхитростен футбол, подчинен изцяло върху атаката. Самият Янев може също да направи допустима грешка на младостта, като дефанзира стратегията си за мача в Стара Загора.
Най-нормалното нещо е Берое да спечели полуфиналния двубой, но тръпката е това да го направи ЦСКА. Тимът от В група, отборът, който оцелява при трудни обстоятелства. Каквото и да говорим, само победата истински вдъхновява. И все пак ЦСКА не стигна до този мач случайно и всичко, което направиха през сезона, си заслужава да стане обект на специално изследване. Защото пред тях имаше два пътя - да са част от "будната кома", в която се намира клубният ни футбол, или да се върнат към живота. Според мен направиха второто! И сега е Време за нобо предизвикателство...
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
