В сряда вечер, малко преди началото на ЦСКА - Лудогорец, си говорихме с популярен столичен бизнесмен, фен на червените, идващ на „Армията" почти на всеки домакински мач. Темата, естествено, не бе предстоящият двубой. Привържениците на ЦСКА тези дни се вълнуват не толкова от резултатите и игрите на своя тим, а от акциите. Как вървят, продават ли се добре, защо не се продават добре? Той ми подхвърли нещо, което ме накара да се замисля. „Как така да се хвърля да си купя 20-30-50 хиляди акции? Мога да го направя, бих искал да го направя, ама нали знаеш къде живеем? После ще ми звъннат по телефона или ще спре рязко край мен и семейството ми някоя кола и нататък ти е ясно..." Накратко, той се притесняваше от публичното оповестяване на името му срещу това, че си е позволил лукса да даде еди-колко си десетки хиляди лева за акции на ЦСКА. Сиреч, щом някой може ей така, с лека ръка да хвърли толкоз пари за това, значи има още много. Което вече си е опасна визитка в България.
Не знам, зачудих се дали това е причината в първите няколко дни от публичното предлагане на акциите да липсват изобщо едрите купувачи. Нали трябваше в първите дни, даже 6 първите часове именно те да дадат яркия пример и покрай тях да се закачат редовите фенове, тези с минималния пакет от 30 лв. Сега се наблюдава обратното - дребните акционери криво-ляво купуват, а едрите ги няма никакви.
Сякаш не смеят, плахо дебнат какво се случва. И другото, което обсъдихме с този бизнесмен, а и с други т.нар. популярни цесекари, бе наличието на някаква игра на „лов на вещици", която броди из социални мрежи и форуми. Посочват се някакви списъци с известни фенове на ЦСКА, които, видите ли, задължително трябвало да си купят акции, защото едва ли не станали известни на гърба на ЦСКА, а не поради собственото си успяване. Точно като в онзи популярен болшевишки постер на солдата с насочения между очите ти пръст: „Ти... еди-какво си...!" Това категорично отблъсква, кампанията не започна с повсеместен позитивизъм, а с някакво следене кой какво казал, дали пък някой нещо криво не е казал, този ще съдим, онзи ще съдим. Не става така. Става само с усмивка и със „Заповядайте, купете си акции от нас". Това не е само популярният футболен клуб ЦСКА. Това вече е акционерно дружество, което иска да бъде играч на фондовата борса. За това се иска изцяло позитивен имидж, още повече че последните десетина години ЦСКА само сриваше своя и тепърва трябва да го излъсква. Нали знаете, че оттук насетне години наред ПР отделът на Малайзийските авиолинии ще търси хиляди начини, ще прави кампании, ще дава бонуси и т.н., за да върне доверието на пасажерите, за да стабилизира вероятно срутилите се акции на компанията. Така е навсякъде по света. На мен лично това ми липсваше - изцяло позитивната кампания, а не такава, подменена на места със заплашителни koментари и мнения на „експерти", които се карат на лошите.
За акциите е рано да теглим чертата, нека не прибързваме. Аз съм сигурен, че в крайна сметка цялата тази инициатива, този експериментален за България и за родния футбол проект ще има някакъв успех. Нека изчакаме последния ден, нека видим финалните резултати, пък тогава да анализираме. Сега виждам как на база на спадащите покупки от ден втори насам се правят заключения. Рано е. Гледали сме филми, може пък в последните минути някой да купи 1 милион акции! Защо не? И това го има в играта. Затова на тази тема тепърва ще има да приказваме. Друг е въпросът, че всичко това съвпадна с прословутия и вече емблематичен момент в края на март, когато от години наред ЦСКА се бори за лиценз! Безспорно нож с две остриета - дали пък това не е точно търсеният ефект? Ако се обяви, че ЦСКА е взел лиценза си или поне, че няма да има никакви проблеми да го вземе, то в оставащите дни може да пожъне голям акционерен урожай. За другия вариант няма какво да се добави. Но аз лично не вярвам той да се случи. Съвсем логично ми звучи част от мераклиите за акции да изчакват да видят какво, аджеба, ще се случи с този лиценз! И ако получат официално потвърждения в положителна насока, биха се бръкнали вече 6 джобовете. Иначе вече стана досадно всяка година по това време ЦСКА да се асоциира с едно и също.
Ще го вземе ли или няма да го вземе? Като някоя принцеса от приказките, която всяка година на предстоящия npолетен бал решава да Вземе | ли поредния кандидат-жених, или да не го вземе. За децата тази постоянна игра може и да е интересна, но за феновете на ЦСКА вече не е. Те се питат: как така дни преди срока се говори и умува единствено и само за ЦСКА? А Локо Пд ще вземе ли лиценз? А Левски? Не, никой нищо не рови другаде освен за ЦСКА. Ясно, че е най-интересно като тема, още повече, когато в близкото минало са ти отнемали лиценз за Европа, но става досадно. Уви, подклажда се и от самите хора вътре в ЦСКА, които постоянно ни натякват за истинската битка, която трябвало да бъде спечелена. Тази за лиценза! И за поредна година евентуалната победа на този фронт ще измести реалната цел, която трябва да има ЦСКА като водещ футболен клуб у нас. А именно - да печели трофеи. Вместо това ЦСКА си печели лицензи. Било то за А група, или за ев-ротурнирите. Със сигурност вече е наи-титулуваният клуб и в това отношение.
Клубът, спечелил най-много лицензи в България! Че то вярно си е истинска битка, не по-малка от тази да завоюваш титлата. Хайде, викам аз, да е за последно! И трябва да е за последно, защото всичко останало отива винаги на заден план. Целта е съсредоточена именно в този аспект. И накрая пак без купа, пак без титла. Шест години без първо място не са шега работа с оглед на армейските традиции!
А на терена ЦСКА загуби от шампиона Лудогорец. Всъщност получи се по-скоро обратното - Лудогорец Взе мача и трите точки с рутина. Без да е по-добър, без да е по-надъхан. Това бе ЦСКА, хвърлиха се, раздадоха се, неслучайно бяха изпратени с овации от публиката. Но... загубиха. Късмет ли е, съдия ли е, няма значение. Загуба! Което в този момент е логично. Защото Лудогорец не трепери за лиценза си, а от три години само гради, гради и гради. Нищо друго не прави. Че дори си купи и орел с персонален гледач. Общо взето, единственият тормоз, който в момента е на главата на Лудогорец, е как да се казва орелът. Тече май конкурс за името. Какви други тегоби могат да имат в Разград, след като е сигурно, че ще станат шампиони и пак ще се пробват в Шампионската лига? Едва ли като в ЦСКА всеки ден се чудят къде ще тренират. Така че тази загуба кучетата я яли. Единствено, се надявам най-сетне да дойде времето, когато ще си говорим за ЦСКА чисто спортно-технически. Когато останалите проблеми ще са хвърлени зад борда. А щом Въпреки Всичко този ЦСКА е трети в класирането, другите да му мислят!
Ники Александров, "Тема спорт"
