Тежко червено приземяване още на старта

Седемте поредни победи в предсезонните контроли вдигнаха сериозно очаква­нията към ЦСКА за новия сезон. Затова равенството на стар­та на първенството срещу добрата стара Славия се прие­ма твърде тежко от армейс­ките привърженици. Никой от тях не очакваше, че отборът ще се препъне още в първия шампионатен кръг, и то точ­но срещу този съперник. Резул­татът 1:1 не може да се окачестви като нищо друго освен тежко червено приземяване след полета в проверките, по­вечето от които бяха с далеч по-силни съперници от Славия.

От червения лагер не спряха да повтарят през последния месец, че тръгват в шампио­ната само и единствено с цел­та да детронират Лудогорец. Разбира се, едно равенство, дошло още в първия кръг, не е сериозно да променя нагласите и веднага да се тръгва в об­ратната посока на анализи. Реално погледнато, ЦСКА не игра толкова лошо срещу белите. Обективната оценка изисква да се отчете, че отборът не се представи по-зле от мина­логодишния си старт с този съперник на "Армията", когато спечели с 2:0, въпреки че игра­та му бе по-слаба от тази, де­монстрирана онзи ден на "Ва­сил Левски".

Важното е да се направят точните изводи и да се помис­ли как могат да бъдат решени проблемите. Като че ли най-осезаемият от тях остава отсъствието на изявени реализатори в състава. И през миналия се­зон тази тема многократно бе коментирана, а очевидно и през този ще бъде на дневен ред. ЦСКА създаде достатъчно положения, но вкара само едно от тях. Липсата на ефектив­ност пред гола е очевидна. Как­то е очевидна и крещящата нужда от привличането на още един централен напада­тел. Поне ако изхождаме от твърденията, че целта е тит­лата. В такъв случай само с Ка­ранга трудно ще стане. Брази­лецът просто няма абсолютно никаква адекватна алтерна­тива за върха на атаката. И какво стаба в случай на конту­зия или в неминуемите перио­ди, в които всеки един играч излиза от форма за известно време? Кубемба не е решение за върха на атаката, той по-скоро е флангови футболист, но не и човек, който да завъ­ршва атаките. Показателите му пред гола са отчайващи. И това не е само по време на престоя му в ЦСКА, а и преди това. Като крило е значително по-полезен. Да се мисли, че Милчо Ангелов може да свърши работа, пък е крайно несериоз­но. Само на човек, който е много далеч от футбола, подобна мисъл може да му мине през главата. Да, той би могъл да изиграе позитивна роля ка­то резерва в два-три мача, но нищо повече. Да се разчита ка­то централен нападател на Кулма също е утопия.

Трябва да се обърне внима­ние и на алтернативите в защита които нито са много, нито са с шампионско качество.

Връщайки се към мача със Славия, е интересно да се ана­лизира и включването на Кулма сред титулярите, и то на по­зицията зад нападателя, на ко­ято той изключително рядко е играл в ЦСКА. Колумбиецът не направи нищо в контролите, закъсня твърде много за подго­товката и не проведе пълно­ценна такава. Това до голяма степен предопредели и предс­тавянето му онзи ден. Трудно някой може да отговори докол­ко може да се разчита на пос­тоянство от негова страна. Да, има качества, но колко чес­то ги демонстрира и къде би бил най-полезен е съвсем друг въпрос.

Стигаме и до Десподов, който, изглежда, твърде рано бе натоварен със свръхочаквания. Момчето е само на 20 години и на тази възраст от него не би трябвало да се изисква равно­мерно представяне във всеки мач и превръщането му в клю­чова фигура за отбора. Вярно е обаче, че самочувствието му идва малко в повече и трябва да го кара по-скромно. Още ни­що не е постигнал, а ако го слу­шаш как говори, ще кажеш, че вече има големи успехи зад гър­ба си. За момента той трябва по-малко да приказва и повече да работи.

Равенството със Славия не означава, че ЦСКА ще се прова­ли и в следващия кръг срещу Лу­догорец на "Армията". Означа­ва обаче, че първоначалният ентусиазъм сред феновете леко се поизпари и в събота на стадиона няма да има 11-12 хиляди зрители, колкото щяха да дойдат при убедителен успех на старта над белите. Да говорим обаче, че ЦСКА е играл много слабо он­зи ден, би било категорично не­вярно. Тимът не се представи лошо като игрова стойност, но в същото време точно за този мач не влезе с необходи­мата нагласа и не бе в необхо­димото физическо състояние. Статичните положения също не бяха експлоатирани пълно­ценно и редица такива се про­пиляха с лека ръка. И при тях, както при головата ефектив­ност не се забеляза напредък. За едното трябва да се рабо­ти от треньорския щаб, а за другото са необходими съот­ветните състезатели с нюх към гола.

И ако проблемите при ста­тичните положения и със завъ­ршването на атаките до голя­ма степен бяха очаквани, то е изненадващо, че ЦСКА не можа да овладее стабилно средата на терена. Точно в тази зона се очакваше отборът да стои изключително солидно, балан­сирано и зряло, но в този мач не се получи. Може би защото това, на което се залагаше в контролите, сега бе промене­но като изпълнители и поста­новка. И веднага синхронът бе нарушен.

И нещо друго изключително важно - поне за мачовете си в София ЦСКА трябва да се научи да отказва съперниците си още през първите полувреме­на. Това обаче продължава да не се случва...

И така - армейският старт бе отрезвяващ но може да се окаже и много полезен за след­ващата битка по пътя към спечелване на войната.

Росен Ангелов, „Тема спорт”