Много от хората, които от дълго време следят изявите на Манчестър Юнайтед, ще се съгласят, че толкова слаба полузащитна линия от „червени дяволи” не са виждали.
Няма смисъл да се изброяват големите имена, играли в средата на терена на „Олд Трафорд”, но в момента и най-малките читатели не биха оспорили, че фантазията липсва на „Театъра на мечтите”.
И истината е, че сър Алекс Фъргюсън все по-малко се интересува от нея.
Някога той държеше на това да печели атрактивно, но сега това изглежда като далечно минало, навяващо на футболен романтизъм.
Шотландецът обаче (отново) изигра последния сезон много умно. Този път като накара всички, нетолкова качествени състезатели в тима, да живеят с мисълта, че целият свят е срещу тях.
Нов договор на Уейн Руни, задължаващ клуба да инвестира в нови играчи, нападки срещу реферите, довели до наказания за шотландеца - всичко изглежда като представление, полято с качествено вино и извело тима до рекордна 19-а титла.
Макар халфовете на да изглеждат като овощна градина в югозападните покрайнини.
В атака Фърги разполага с достатъчно ресурс. Всъщност – повече, отколкото някога е имал. Защото не можеше да скрие усмивката си, когато разполагаше с двама цветнокожи и двама бледо бели реализатори в състава си, a сега има Рууни, Бербатов, Чичарито, Оуен и още няколко, играещи под наем – Маме Диуф (Блекбърн, 1624 игрови минути, 3 гола), Даниел Уелбек (Съндърланд, 1765 игр. м., 6 г.) и Федерико Македа (Сампдория, 470 игр.м., 0 г.).
В защита Видич и Фърдинанд рядко играят заедно, но като цяло са едни от най-стабилните бранители. Крис Смолинг и Фил Джоунс тепърва ще се доказвад, а Патрис Евра е без конкуренция на своя пост, докато близнаците Да Силва вече поеха щафетата от братята Невил. Джонката Евънс пък е задължителната дупка в състава на Фърги.
Такива принципно не липсват, най-ярки примери са Силвестър/Браун (или двамата в тандем!), Джемба-Джемба, Куинтън Форчън, Дарън Гибсън и др.
Халфовете на шотландеца в момента обаче са толкова ялови, че за да има отново шоу на „Олд Трафорд” е нужна „пълна промяна”, гарнирана с достоен заместник на отиващия си Едвин ван дер Сар, различен от всички през новото хилядолетие (след Шмайхел).
Шотландецът демонстрира своята упоритост, залагайки на сънародника си Дарън Флетчър, който - макар да е работлив и концентриран - е далеч от нивото на отказалия се Пол Скоулс и няма нужните качества, за да управлява средата на терена.
Макар, погледнато от друг ъгъл, Флетчър и Андерсон да изглеждат като едни от малкото полузащитници в тима, за които червената фланелка не е прекалено тежка (все пак заради първия Рой Кийн си тръгна със скандал от Манчестър), но само един от двамата, и то във върхова форма, може да изпълнява дефанзивните задачи в средата на терена. До него обаче трябва да има диригент, който да диктува темпото и да разнообразява играта.
Няма ги вече и най-силните оръжия на Фърги – крилата, които да могат да решат даден мач. Отдясно Нани и Валенсия мога да се справят, но продаващият фланелки за по 30 млн. на сезон в Азия Джи-Сунг Парк може спокойно да прави същото и от резервната скамейка. Трябва обаче поне един качествен футболист, играещ с ляв крак.
Изводът е, че от някога силната халфова линия остана само Райън Гигс, който се опитва да покаже на едни далеч не толкова талантливи свои наследници как всъщност се играе футбол или какво точно се иска от тях. Той обаче, макар да е последен от "клас 1992", не може да играе във всеки мач, нито пък пълни 90 минути на спиращо дъха темпо.
Затова вече Юнайтед не създава по 5-10 чисти голови положения на мач, а по 2-3, което няма как да води до шампионска титла в която и да е значима надпревара (не и без великия Фъргюсън на пейката).
Защото на тези отпред им трябват положения, а тези отзад биха искали да са поне наполовина по-малко заети.
А шотландецът би трябвало да вижда, че бъдещето далеч не е толкова розово, тъй като основата на проекта му отиде в Реал (Мадрид) с рекорден трансфер. С напускането на Кристиано Роналдо и липсата на номер 7 в Юнайтед се отвори не дупка, а истински кратер, чието запълване се отложи с година.
Ненапразно и Фърги сподели, че през лятото „ще излезе на пазара за големи имена”, защото на всички вече е ясно, че ако не си намери диригент „Театъра на мечтите” ще се превърне в „Арена на спомените”.
Емил Арсов, Novsport.com
