Синият лед се пука

Рутинната загуба в Разград и ясно очер­талият се още по-ру­тинен сезон без тро­фей този път сините скриха зад оптимистичен сценарий за близ­кото бъдеще. Не било фатална загубата от Лудогорец, защото и друг път Левски е губил от мегаселекцията на братя Домусчиеви, но от следващия сезон кар­тинката щяла да е различна. Не била фатална загубата на тит­лата през тази година, защото целта пред Левски била класира­не за евротурнирите и явно го­лямата конкуренция са Славия и Черно море. Изобщо нищо в Левски в момента не е фатално, защото клубът бил на прав път, поставени били основите на фи­нансовата стабилност, на новия модел на управление и издръжка на клуба. И светлосиньото бъде­ще тепърва предстои! Видите ли, Левски вече бил скъсал с моде­ла на Бащицата и не бил зависим от един благодетел, имал си трима собственици, имал си яв­ни акционери, функциониращ Уп­равителен съвет, Общото събрание вече не е безгласна функ­ция на собственика, бюджетът се формирал прозрачно... Сега се ощипете и излезте от сладкия унес, махнете тапите от уши­те и извадете главите, заровени в земята от лятото насам. Огле­дайте се, ослушайте се, поинте­ресувайте се. Защото "Ледът се пука, господа съдебни заседате­ли", както се казва в един лите­ратурен шедьовър. През послед­ните дни все повече силни фигу­ри, врели и кипели в големите дела, повдигат завесата на така наречената прозрачност в управлението на Левски. И наистина, отгово­рите на редица въпроси опреде­лено не са в подкрепа на сините митове и легенди за новия модел на професионализъм, стабил­ност и прозрачност.

От началото на месец февруа­ри президентът на Славия Венцис­лав Стефанов повдига периодично няколко фундаментални теми, които "странно защо" не получиха нужното отразяване в някои ме­дии, които иначе ежедневно пуб­ликуват "шокови" новини, "сенза­ции", "разкрития". Собственост­та на Левски е една от горещите точки в българския футбол, колко­то и редица медии угодно да про­пускат темата, а ръководство и фенове да я приглушават. И тук Венци Стефанов в няколко свои интервюта обобщи съмненията на цялата ни футболна обществе­ност. Защото се наслушахме на обяснения кои са собствениците на Левски, ама на хартия. А откъ­де идва издръжката за сините? Какви са доходите на Иво Тонев, Николай Иванов и адвокат Алек­сандър Ангелов, с които могат да издържат отбор от ранга на Левски? Тонев често припомня колко трудно е било намирането на необходимите стотици хиля­ди, с които бяха погасени най-не­отложните задължения на Левски и се спаси лицензът за настоящия сезон. На кой тротоар, в коя гра­динка, под кой камък ги намираха така и не сподели с широката аудитория. Съмненията, че финан­сирането на Левски е облегнато на по-широк гръб от този на Тонев, Иванов и Анге­лов, се засилват от последните финансови новини от „Герена". Си­ните завишиха предварително афишираната сума за трансфери от 1 млн. лв., а бюджетът за запла­ти бе увеличен чувствително. Мо­тивът - Левски бил в борба за шам­пионската титла. Но ако управле­нието на клуба се подчиняваше на пазарни принципи, не трябваше ли вече да има редуциране на това перо? Стряскащо е несъответствието в приходната и разходна­та част на бюджета на Левски за първата половина на годината - близо 6,5 млн. лв. разходи при зало­жени собствени приходи в размер на 1,7 млн. лв. Останалото очевид­но се осигурява от спонсори или неясно как по друг начин. На фона на тези цифри звучат гузните обяснения, че Левски не бил ФК Спонсор, че Левски не се къпел в златен дъжд. Просто Левски бил особено привлекателен за спонсо­рите и те били склонни да отде­лят двойно, тройно или четворно над дългогодишната практика в българския футбол. Абе, тези за ка­нарчета ли ни взимат!?

Всъщност да си припомним, че спонсорската опашка пред адми­нистрацията на „Герена" се изви в момент, когато Левски бе завършил седми в класирането на А група, бе загубил финала за Купата на България и му предс­тоеше да играе с един посред­ствен състав в една още по-посредствена А група, интересът към която бе близо до нулата след изваждането на ЦСКА и Локомотив София. Затова приказките за трима­та собственици на Левски, за функционирането на клуба като пазарно дружество, за финансова­та прозрачност звучат като приказката за задгробния живот - тя носи успокоение само на тези, които ѝ вярват. Спонсорският Клондайк, в какъвто се превърна това лято "Герена", наистина не се подчинява на пазарната логика. И тук е прав Венци Стефанов, ко­гато повдига въпроса кой е гот­вачът в студената кухня, намазал синята филия с хайвер от две­те страни. Защото нито откри­вателят на милиони Тонев, нито Ангелов, нито Иванов отговарят на този профил. Те просто игра­ят зле ролята, която "белият гу­ру" несправедливо героизира, сравнявайки я с Матросов на амб­разурата. Погледнете само как от синия лагер отвръщат на разкритията на Стефанов. Нико­лай Иванов отказва да отговаря, за да не падал на "махленско ни­во". Георги Иванов-Гонзо съветва Стефанов да спре да се занимава с футбол, а да се снима в коме­дии. Иво Тонев подминава въпро­сите с подмятане на перчема и с дежурното "аз съм собственик". От кадрите от ложите на "Лудо­горец арена" обаче пролича ясно, че не влиза много добре в опреде­ления му образ. С цигара в ръка, с грижливо приготвена прическа, с критичен поглед и жестове ся­каш се опитваше да си придаде излишна тежест, която на фона на Домусчиев придобиваше още по-комични изражения. До собственика на Лудогорец, който знае как се държи ниво, как се отстояват позиции и колко струват големите успехи, Тонев изглеждаше сякаш пренесен об­ратно във времето, когато бе в Локомотив София. А е добре изве­стно как започна той в "Надежда" и как в един хубав ден се появи на „Герена"...

Наскоро Иво Тонев поиска дър­жавата да помогне на клуба за мо­дернизирането на "Георги Аспару­хов", както го е направила за Лудо­горец и планира за пловдивските Ботев и Локо. И това искане То­нев отправя, без да е ясно финан­сирането на изграждания в момен­та сектор А. Приказките за изпла­щане на задълженията към строи­телните фирми с билетите от публиката са смешни за всеки, кой­то владее таблицата с умноже­ние и може да събира и изважда.

Затова изглеждат все по-досто­верни съмненията, че и строежът на сектор А, и бюджетът на клуба са зависими от политическата обстановка в страната. Индикаци­ите там са, че предстои сериозно разклащане на статуквото и пре­разпределение на порциите. Ще издържи ли синият лед на горещи­ните по високите етажи на власт­та, които се задават...

Стоян Генов за „Тема спорт”