Що е то истински футбол и има ли почва той у нас

 

Какво имам предвид:

 

Искаш да си голям и световно известен футболист като Кристиано Роналдо и да имаш всички пари, коли и мацки на света (за пичовете не е сигурно – още не си е признал), обаче не искаш да тренираш чак толкова много, да спазваш някакви си режими, да се вписваш в някакви си норми на нормално поведение на нормален спортист. Еми ОК. Винаги ще си останеш на ниво вечна надежда и най-много да стигнеш до някоя бойна руска или турска провинция и до рекламно лице на местния завод за преработка на вторични суровини. А да – най–много да удариш и някоя локална Златка.

 

Искаш да си национал и да получаваш премии поне колкото холандските. Не като на световен шампион все пак – нека да сме скромни. Защо обаче трябва да те занимават с някакви си тъпи и безсмислени контроли, в които някакъв си нов германец пенсионер искал да те види как играеш. Че теб всички те знаят. Още повече, че треньорът може да реши да те пусне само за 5-10 минути. Или пък защо трябва да играеш и да подаваш на някакъв си Звезделин до теб, който не стига, че нищо не играе и само се надува, ами е преспал и с 5 от последните 6 мадами, които ти си набелязал. Я по добре шут напреде към Бербата и той да се оправя. (Опс, Бербата май вече го няма, това отпред май е Божина). Така и така агентът ти е обещал, че след 2-3 мача в национала и гарантирано заминаваш в най-големия руски или турски гранд от най–прекрасната и спокойна провинция. 

 

Искаш да си велик треньор с успехи, не като на Специалния, но поне като на Венгер – айде. В същото време не отказваш комисионни и почерпки от родителите на по-бездарничките юношки и връзкарчета и от мениджърите на малко по-конвертируемите ти играчи. Като се изправиш пред по-силен противник или ти предстои (случайно) някое първенство или европейски мач, бързаш да обявиш, че целта е да се представите достойно. След загубата естествено преценяваш дали е била повече или по-малко достойна и в зависимост от това обвиняваш българската действителност, световната финансова криза или климатичните промени. ОК - Даже няма и да стигнеш до бойните руски и турски провинции.

 

Примери още много и много: Искаш да си успешен съдия, но и да взимаш парички и да побутваш силните за деня отбори; Искаш да правиш отбор, ама ако може да не плащаш заплати, да не инвестираш излишно в детски школи, да взимаш евтино чужденци и на полусезона да ги продаваш скъпо, ама ако може през това време да влезеш в групите на Шампионската лига; искаш да ръководиш футбола, „Ама” .............. да ръководиш държавата, „Обаче” ................ .   Искаш, искаш и пак искаш и нищо не даваш. Барем една кьорава трица. Обещаваш и накрая винаги се стига до „Обаче” и „Ама”.

 

За съжаление, доближавайки се до изтърканото, но много вярно клише, че каквато ни е държавата, такъв ни е и футбола, не може и да не се замислим, че в абсолютно всяка сфера на обществената ни дейност – политическа, бизнес, спортна и т.н., манталитетът си е един и същ. Искаме да стартираме кариерата си в голяма фирма с голяма заплата, а сме част от най-неграмотната европейска младеж; искаме да получаваме много пари, ама без да си даваме чак толкова зор на работното място и ако изскочи някоя далаверка – още по добре; искаме да правим успешен бизнес, но ако може без да инвестираме много. Да намерим къде да си дадем подкупа и да тръгнат нещата. Още по-добре някой да ни даде да завъртим нещо. Я кафенце, я заводче или пък боклука на две три селца; искаме да правим политика само и единствено за да се доберем до истинската каца с мед.

 

Та изводът от цялата тази родна картина е един – в спорта, в частност и футбола, както и в другите сфери, ни липсват правилната мотивация, правилните бизнес и маркетинг стратегии, правилните и точно формулирани цели и стремежът към постигането им като краен резултат. Нещо повече - ако дори някъде се появят идеи и мотивация за промяна, средата веднага ги спира и ги отхвърля: „Тоя пък как се натяга, за какъв се мисли”, „Този бизнес в България няма как да стане, нищо че в цял свят работи като модел, защото ние Българите сме по-тарикати от наивните западняци” и т.н. В един обществено и дори политически значим бизнес като футбола, в който през последните 10 години оборотите нараснаха в пъти, ние за съжаление не само не сме мръднали напред, ами даже сме се върнали назад и май сме стигнали ниво 0. От тук нататък единственото по-ниско ниво е 00. То не бяха фалити на клубове и запори (и още ще има очевидно), то не бяха пияни играчи или поредни неуспехи на клубните ни и национални отбори, то не бяха чалга партита и плей-мейтки, то не бяха селски тарикатлъци.

 

Във връзка с по-горните размисли и страсти, изключително ме развълнува новината за прекратяването на отношенията на Черноморец - Бургас с Красимир Балъков и невъзможността на клуба да продължи да изпълнява програмата си за развитие. Развълнува ме не като бургазлия или върл фен на Черноморец, а като любител на Истинския футбол, който гледа с удоволствие по 2-3 мача от Англия и по 2-3 мача от Шампионската лига всяка седмица и наивната му мечта е да види подобен – Истински футбол и в България (Още по-наивна е мечтата да видя истинска държава България, айде не колкото Англия, но поне колкото една Словения да речем, скромно).

 

Спомням си при пристигането на Балъков и обявяването на проекта „Черноморец”, как веднага се почнаха типичните коментари: „Това е поредната глупост и балон”, „Това в България няма как да стане”, „Какъв треньор е тоя Балъков – няма никакви успехи”, „Какви са тия пари, които се инвестират и защо са толкова много” и ред такива изблици на типичната българска среда. Естествено и в последните дни, когато се разбра, че идеите на Балъков и Митко Събев няма как да се осъществят по запланувания начин, същите коментатори доволно започнаха да потриват ръце и да злорадстват: „Казахме ви какво ще стане”, „С чужди пари – така е”, „Колко пари изпукаха, пък нищо не направиха”, „Колко пари отидоха по джобовете на алчния Балъков и помощниците му” и други подобни леко популистки изказвания, целящи да боднат българския зрител и читател в още едно болно място – „Как може някой да има и да харчи, а пък аз не”. Естествено и през двете години на работа на Балъков, периодично си вървяха коментари в насока „Тия колко, а пък още не са в Шампионската лига”, „Балъков взема много ама нищо не прави”. Още по болно е, че веднага дори и футболни фенове от Бургас започнаха да злорадстват по форумите и да се радват на развоя на събитията (това поне е разбираемо, в лицето на Събев, зелената част на града вижда погубването на някогашния колос НЕФТОХИМИК).

 

На всички бих казал следното: - Пичове, независимо на кой отбор сте фенове и за коя медия пишете или работите, не осъзнавате ли, че с напускането на Краси Балъков и събитията около бургаския клуб, може да се провали последната възможност за много дълъг период напред в България да се развие футболен клуб по европейски модел, подобен на моделите за развитие на средно-европейските отбори в средноевропейските държави. Не говоря за Англия и отборите там, а за първенства като белгийското например и отбори от ранга на Брюж, Андерлехт, да кажем дори и Гент. Дори и на тези доказано им дишаме праха, а те без много шум всяка година присъстват в евротурнирите и току изкарат по някой и друг Лукаку или Ел Ганаси, които се следят от половината европейски грандове и се продават винаги за суми над 5 и дори 10-15 милиона Евро. Може да ги бием от време на време, ама накрая пак те са пред нас в класирането. За справка, най-добрият и конвертируем играч в България в момента струва 3 милиона.

 

Какво се случи в Черноморец по времето на Балъков:

 

Всички знаем, че добър бизнес и добър футбол се правят с пари и с достатъчно време на разположение. В случая с клуба и Митко Събев наистина стои въпросът, собствени или чужди са парите, но фактът е – Пари се инвестираха. Инвестираха се в поддръжката на най-добрия стадион, на който не се хвърлят камъни и не му падат трибуните, а гостуващите отбори се радват да играят и винаги дават най-доброто от себе си като качество на игра и мотивация – дори и по-слабите. Пари се инвестираха в привличането на доказани ръководни кадри и екип, каквито не е имало никога в България, дори и погледнато само като имидж и международни контакти. Говорим за легендата на Спортинг Лисабон, Щутгарт и Българския национален отбор Красимир Балъков, звездата на немския клубен и национален футбол Фреди Бобич, бившите национални състезатели на България Петър Хубчев и Илия Груев. Всички тези хора имат придобит игрови, тренировъчен и ръководен опит не къде да е, а във водещо първенство като немското. Балъков е попивал тайните на професията не от кой да е, а от светила като Боби Робсън, Феликс Магат и др, а заедно с Бобич са попивали управленски и организационен опит не къде да е, а в най-добре организирания клуб в Германия след Байерн – Щутгарт. В бургаския отбор се даде точно фиксиран срок на управленския екип да развие и осъществи идеите си, което направо си е революция в българския футбол на фона на честите треньорски смени (тук за ЦСКА изобщо не ми се мисли). Черноморец инвестира също така и в чуждестранни кадри с доказан опит, като маркетингови специалисти, физиотерапевти, дори и управител на Фен-шопа - германец. Клубът инвестира в методична маркетингова политика, целяща създаването на европейска футболна култура в Бургас и привличането на фенове на стадиона. Сещате ли се за футболен клуб в България, който да инвестира в реклама чрез билбордове и брандиране на градските автобуси? Дори и леко наивните програми преди мач, включващи мажоретки, подскачащ талисман и духов оркестър, са част от немския футболен бизнес модел (За справка – всеки един мач в Германия от първа до четвърта дивизия, че и по-надолу) и цели създаването на спокойна, приятна атмосфера на стадиона, в която всеки един родител би довел децата си и би им купил поне по едно хлебче с вурст, ако не и по една бира.

 

Черноморец инвестира в изграждането и управленския модел на детско-юношеската си школа, включваща опитни ръководни кадри, дублиращ отбор, в който да се обиграват талантите, футболни игрища и инфраструктура, както и уникален тренировъчен кампус. Политика, която би допринесла най-много не за друго, а за изграждането на млади футболисти с необходимия манталитет на спортисти и победители. Нещо, което в страната ни липсва с малки изключения – може би донякъде Литекс и Славия. Показателен за мисленето на клуба е и фактът, че медийна звезда като Бранимир Костадинов, който като играч на Хартс беше изпращан в половината отбори от Висшата лига на Англия, вкл. и Ман Сити, бе изпратен да се докаже в дублиращия отбор. И дано да се докаже момчето. Те пък (дублиращите) взеха че стигнаха финал за купата и са кандидат за влизане в А група.

 

Не на последно място, Черноморец инвестира и в чуждестранни играчи с наистина големи за нашите стандарти заплати. Ами защо не, при положение че липсва добър футболен продукт в България, в лицето на млади и перспективни играчи с манталитет на спортисти, а не на гъзари. Защо да не се инвестира в опитни състезатели, идващи от държави с истински футбол, които да постигнат константно ниво преди да се изгради следващото поколение (онова с финала за купата и първото място в Б група). Ок – явно не са най-големите звезди, но имат едно огромно предимство – манталитет и пак манталитет. Нека вземем за пример Левски, при който в момента водещи играчи са именно състезатели от такъв тип – Сержиньо Грийн и Дъстли Мулдер. Играчи, които не биха блеснали кой знае колко в Европа, но тук се открояват именно с мотивацията си и поведението си на терена. Научени са на истински футбол в Холандия и са добро попадение. В интерес на истината Левски уцелиха и един доказан хулиган и пиянка, ама с огромен талант, който играе красиво и резултатно и все още има шанс да се върне към Истинския футбол, който го е изритал в Кипър и България именно заради собствения му МАНТАЛИТЕТ.

 

Жалко, че равносметка в Черноморец трябва да се прави не след планирания период, а само след 2 години, но по-горните инвестиции видимо водят до резултати. Все по-пълен стадион и по-голямо удоволствие на феновете да ходят на него. Добра за гледане игра, вкл. и на гостуващите отбори. Игнориране на съдийското поведение и концентриране в собственото. Подобряващи се позиции в класирането и реални шансове за излизане в Европа. Жалко, че човек като Краси Балъков, който може да бъде еталон дори и само с европейското си мислене и поведение както на терена, така и като ръководител, вече не е част от проекта. Жалко, че на специалисти като него и Любо Пенев (който освен европейско мислене като треньор, има и безценното качество да плесне по един шамар на лигльовците и да ги изгони), няма как да им се даде повече време за работа в България. И Фъргюсън, и Венгер да дойдат – едни от малкото треньори в света, на които и да им разпродадеш целия отбор, веднага ще изкарат нов от школата и с 1-2 попълнения ще гонят всички титли, пак няма да успеят за година - две в България. Да не говорим, че такива срокове едва ли ще им отпуснат. Много жалко, че в България един доказано работещ бизнес модел може да се интерпретира като източване от едни алчни хора на едни чужди пари, може наистина да се окаже поредното източване, както и може да се окаже възможно, едни бизнес партньори да се завърнат и чрез нечестни прийоми да се опитат да те изритат от съвместен бизнес.  

 

Жалко, че май в близките години няма да гледаме Истински футбол в България, колкото и да ни се иска. Трябва спешно да си променяме манталитета и мотивацията. Ние да го направим, а не чужденците и възпитаниците на чуждите школи, които идват тук. Техните са доказано печеливши.