Край на големите очаквания към Синиша Михайлович като треньор. Пристигнал през лятото, натоварен с надеждите да се превърне в спасител на „росонерите", след като успя да изведе до по-високо ниво Сампдория, сега той бе изхвърлен през вратата със свити знамена и с цялата вина върху раменете. Хрониката показва, че във вторник сутринта административният делегат на Милан Адриано Галиани е имал среща със сръбския треньор, за да му потвърди това, което всичко повтарят от известно време: прекратяваме взаимоотношенията, благодарности за свършената работа и пожелания за бъдещето. Последва официалното съобщение от клуба, че ръководството на отбора е поверено на треньора от Примавера Кристиян Броки за оставащите 6 мача от първенството и финала за Купата на Италия срещу Ювентус. А дали Броки ще остане? Той е призован без предупреждение да се качи във влака в движение и дори да го кара, въпреки че е в задънен коловоз. В случай на шест загуби никой не може да го обяви за некадърник, но дори и при 6 победи едва ли ще сме сигурни, че сме намерили новия Пеп Гуардиола.
Балансът на Михайлович в последните срещи без съмнение е лош: 5 последователни мача без нито една победа и две поредни загуби - от Аталанта и Ювентус. Въпреки това уволненият Михайлович е същият, който в началото на годината, когато братовчедите от Интер се прощаваха с първото място, бе хвален в клуба и сочен като човекът, който ще изведе Милан до третото място и до мечтаната Шампионска лига.
В действителност винаги плаща треньорът, а вината почти никога не е негова: на терена играят футболистите. А в Милан играчите не ги доведе Михайлович, дадоха му да работи с тях. И ръководството не изпълни желанието му - да бъдат осигурени двама футболисти - халф, който да въведе ред в средата, и защитник, който може да изнася топката.
Актуалното класиране на Милан отразява реалната му форма: Ювентус, Наполи и Рома като качество са от друга планета, а Интер, дори и в криза, определено е по-добър. Единственият равностоен отбор е Фиорентина, който успя да пропадне в последните кръгове до нивото на „червено-черните".
Да повторим: шест победи или загуби няма да ни кажат нищо сигурно за Броки. Това е същата история, която сме гледали в миналото. Помним, че емоцията повече от разума участва в назначението на Пипо Индзаги и в тъжното му уволнение заради липсата на резултати. А Зеедорф? Помним го и него...
Ариго Саки, с когото Милан определено печелеше, често използва едно сравнение, за да обясни как се ражда печеливш отбор. „На първо място е горивото или играта, защото ако аз стартирам с Фиат 500 с пълен резервоар, а ти с Ферари, но без бензин, ще спечеля без съмнение аз, въпреки по-малката кола. След това идва моторът или играчите, защото ако и двете коли са заредени догоре, печели Ферарито заради добрия двигател. Чак накрая е пилотът или треньорът. Но без гориво и добър мотор, въобще няма смисъл да започваш състезанието".
С Михайлович Милан взе пилот, който бе повече от добър спopeд всички критици. Но забравиха де сложат мотор и да заредят гориво. Дали вината е само негова?
Матиа Лози, Il Sole 24 Ore