За Лудогорец 24-тият час ще удари идната сряда. Тогава ще се види дали разградчани ще седнат в ложата на балканския елит, или ще останат в подножието. А поводи за притеснения има, защото 23-тият мач в Европа дръпна разградчани от граденото до този момент. Добрата новина е, че Лудогорец получи шоковата терапия, но резултатът и класата на съперника позволяват обрат в София.
И срещу Партизан, и срещу ПСВ Айндховен, и срещу Лацио шампионът печелеше, защото бе уверен, играеше със самочувствие, бе дори безпардонен. Стяуа обаче накара разградчани да се приберат в черупката на малък провинциален отбор.
Грешките започнаха още с титулярния състав. Пускането на новото попълнение Юнес Хамза бе по-скоро демонстрация на сила и опит за шамар по самочувствието на румънците, отколкото разумен тактически ход.
Няма логика в мач като този тунизиецът да бъде предпочетен пред Безяк или Кишада, който между другото се намира в топформа. В Букурещ на Лудогорец им бе необходим раздвижен нападател, който да пресира съперника и да бъде максимално полезен при контраатака. На Дермен- жиев му бе нужен футболист като Безяк, който да търси контакт с топката и да не попада в изолация за дълги периоди от мача. Изработеният синхрон с Марселиньо, Мишо Александров и Мисиджан също е сериозен плюс. От своя страна Хамза и 20 километра да навърти на мач, няма как да бъде дотолкова полезен, при положение че неговата сила е да се срещне три пъти с топката в наказателното поле за 90 минути и да вкара един или два гола. Тунизиецът е добър вариант, но за мача в София, когато румънците ще бъдат далеч позатворени и няма да пресират така съперника. Тогава ще се наложи по-голяма концентрация на физическа мощ в наказателното поле на Стяуа. Втора, но зна чително по-малка грешка бе отсъствието на най-скъпото попълнение Ангуло. Колумбиецът е изключително бърз и заедно с Кейшара отдясно разградчани щяха да бъдат много по-непредвидими.
Страхът обаче бе този, който доведе дотам топката и инициативата да бъдат оставени на съперника след 25-ата минута и това да доведе до огромното напрежение в лудогорци. При халфове като Дяков и Златински, с Марселиньо и Мисиджан отборът трябва да има по-голям контрол, за да използва мощта на офанзивните футболисти. Разградчани бяха надиграни от Стяуа така както безалтернативно бяха наказани от Базел и Валенсия. Разликата е, че настоящият тим на стелистите няма класата нито на испанците, нито на швейцарците и затова толкова по-необяснимо е поведението на българския шампион.
Голямото разминаване в очакванията и представянето дойде и заради играта на Марселиньо. Бразилският лидер не бе на ниво и не успя да изтегли отбора си от дупката. В условията на страхотна преса и скорост от страна на съперника Марселиньо предпочете да се покрие. Така отборът загуби 50% от фантазията и изненадата при създаване на голови положения. За първи път Лудогорец така и не стигна до голово положение, като гредата на Хамза трудно може да бъде броена за такова. Споменатите по-горе два съперника в лицето на Базел и Валенсия предложиха същия стил като Стяуа, същата висока скорост и това шокира Лудогорец. За разградчани това е толкова необичайно, при положение че в „А" група могат да бият Левски и ЦСКА на ходом и с втория си отбор.
След срещата играчите на Георги Дерменджиев в един глас обявиха, че на реванша ще покажат зъби и ще изхвърлят Стяуа. Дано този път обаче приказките не са само показно, поръчано от шефовете.
ТЕОДОР БОРИСОВ БОЯН ДЕНЧЕВ, в-к "Меридиан мач"