И така, отново сме тук. Началото на февруари сме и след „Аустрелиън Оупън” пясъците около това какво ни очаква през годината започнаха да се вдигат .
Гледайки как Роджър Федерер достигна 23-ия си пореден полуфинал на „Големия шлем” и господарски манипулира и унищожи Анди Мъри на финала в Мелбърн, още веднъж стана прекрасно ясно, че Федерер все още слага бариерата прекалено високо за останалите.
Всъщност, „високо” е умерен израз.
Царуването на Федерер седи невъобразимо сред другите големи спортисти – Михаел Шумахер, Тайгър Уудс и Майкъл Джордан. Те дори нямат база на сравнение с постоянството на този човек.
Той достигна 18 финала от своите последни 19 участия в Шлема, победен само на един полуфинал; той беше номер 1 в света от февруари 2004-а, преминавайки на топ 2 за 30 седмици, само за да се върне отново и сега всеки да очаква преминаването на рекорда на Пийт Сампрас от 286 седмици на върха (Федерер в момента има 268).
Взимането на „Уимбълдън” още веднъж
Той достигна 7 поредни финала (2003-09) и спечели шест от тях, губейки само от Надал, мач в който беше само на две точки от победата. На 28 години Федерер най-вероятно ще счупи рекорда от най много титли в „Ол Инглънд Клъб” – 7, или най-малко да го изравни. Той е разглеждан като най-големия крал на тревата, независимо за коя ера говорим с неговите 65 победи на трева, въпреки краткостта на сезона.
Взимането на „Ю Ес Оупън”
Федерер достигна шест поредни финала – и отново, загубвайки само един, и отново беше само на две точки от победата. Освен това той има 40 победи на неговото има на „Флашинг Медоус” и рекорд от 56 победи на твърди кортове в Ню Йорк.
Просто смазваща статистика
Точно когато смяташ, че това е достатъчно, идва и клей настилката, въпреки факта, че той е на пътя на може би най-големия играч на червено – Рафаел Надал, който все още успява да записва почти невероятна успеваемост. В интерес на истината Федерер е по-постоянен и от Надал в Откритото първенство на Франция, тъй като постигна пет поредни финала и взе една титла, което също го поставя сред рекордите в Париж.
Мога да продължавам и продължавам, но сега това е ясно. Примката на Федерер продължава да стои при започването на всеки турнир от „Големия шлем”.
Разбира се обаче, има и друга страна на успехите на Федерер. Неговото качество да докара себе си до перфектност. Минаха 10 години, откакто той е пропускал Шлем и поглеждайки всъщност колко много е това, виждаме че това е немислим подвиг. И неговите най-големи опоненти – Рафаел Надал, Новак Джокович и Хуан Мартин Дел Потро имаха проблеми с контузии, нещо което му помага, но от друга страна показва, колко силен е Федерер, колко доминиращ.
Като ирландец, учейки редовно „История” аз не мога да помогна, но мога да направя един необикновен, но имащ смисъл паралел с Федерер.
В Ирландия, по време на Втората световна война, всички доставки, включително храна, въглища, газ, торф и всякакви други източници на енергия бяха отпускани на дажба от Ирландското правителство. Всички доставки бяха отпускани от Англия. Тези години ние наричаме „Критичните години” и времената наистина бяха много трудни.
Правителството реши да наема хора, които да ходят от къща на къща, за да е сигурно, че газта не се използва в часовете, в които това не е позволено. Тези часове обаче бяха през по-голямата част от денонощието. Чувството в по-голямата част от ирландците бе, че тези рестрикции бяха прекалено груби и скоро гневът се насочи към хората, които проверяваха къщите. („хора” сега вече беше дума в единствено число, след като започнахме да наричаме тези мъже "Невидимия човек” (The Glimmer man).
Говореше се, че тези мъже са безжалостни и нямат колебание относно налагането на жестоки и сурови глоби. Хората говореха как, когато Невидимият човек дойде времето спира. Те дори получиха и прозвището Славните невидими мъже – което бе ироничният отенък в тяхното определение.
,
Вестниците започнаха да пускат илюстрации, присмиващи се на Невидимия, който излиза от фурната, когато жена вади своята вечеря. Общото възприемане на тези хора в Ирландия като дяволския Невидим човек започна да се разпространява. И така скоро се прие схващането, че Невидимия е винаги е там. Винаги трябваше да наблюдаваш внимателно, всяка секунда дали той не те дебне, защото той можеше да излезне отвсякъде, независимо дали си богат, беден или какъвто и да е.
Въпросът дали Невидимия ще те хване беше винаги предрешен.
Без съмнения Федерер е Невидимия човек в мъжкия тенис. Докато някои могат да видят Надал като изключение на това, истината е, че неговите контузии няма да му позволят да се състезава с физиката на Федерер.
Неговото постоянство му позволи да достигне почти всеки финал в турнирите от „Големия шлем” в последните 5 години. Той спря походите на Маркос Багдатис (Австралия 2006), Фернандо Гонсалес (Австралия 2007), Робин Сьодерлинг (Париж 2009) – играчи, които направиха пробива, само за да се сблъскат с фаталния Федерер.
Същото се случи и с Мъри на два пъти („Ю Ес Оупън 2008” и „Аустрелиън Оупън 2010”). Той направи фантастичен турнир, но в крайна сметка срещна Невидимия.
Светлини включени
Няма съмнение, че ще има играчи, които ще се измъкнат и дори ще го победят – като Дел Потро, но е кристално ясно, че ако искаш да бъдеш много успешен в битките от „Големия шлем”, ти трябва да отговориш на Федерер. Ще бъдете късметлии, ако спечелите Шлем без да срещнете него.
Фактът е, че Роджър Федерер, който в момента е на 28 години, има предвидимо бъдеще и винаги ще бъде много силен на Шлемовете, винаги ще бъде в бизнес края на турнирите и винаги ще има готов тест за своите опоненти. Звучи като нищо специално, но той прави нещо, което никой спортист от неговата или друга ера не го е правил.
По материали на изданието "Блийчър репорт"
Роджър Федерер удари отново: Прославен да бъде The Glimmer man*
Царуването на Федерер продължава
