В сряда на стадион „Партизан” в Сърбия своята кариера ще приключи рекордьорът по мачове в националния отбор на Сърбия и голмайстор на „плавите” – Саво Милошевич.
В своята кариера Милошевич преминава през отборите на Партизан, английският Астън Вила, италианският Парма и четирите испански клуба – Сарагоса, Селта, Еспаньол и Осасуна. Последният си сезон в клубния футбол Саво Милошевич прекара в руския Рубин Казан, а негов гол донесе първата титла в историята на Рубин.
На Европейското първенство през 2000 година нападателят прибави още един личен трофей към богатата си витрина от постижения – на първенството, проведено в Холандия и Белгия сърбинът грабна приза за голмайстор на турнира.
„Саво е велик футболист, голям човек и трябва да му отдадем признание по този начин”, казва футболистът на берлинския Херта – Марко Пантелич, който ще пропусне мача с България заради контузия. „Контузията ме остави извън терена. Тук съм, за да подкрепя отбора както на трибуните, така и преди мача. Надявам се, че всичко ще бъде наред”, добавя още Пантелич.
Неговият съотборник в Херта – Гойко Качар не успя да играе в предишните мачове от световните квалификации също поради контузия, но този път Антич ще може да разчита на него.
„За мен е чест да съм в отбора. Надявам се, че със Саво ще продължим да сме добри приятели. За мен е голяма чест да участвам в последния мач за него”, споделя Качар. Той призова феновете да окажат своята подкрепа за отбора в този мач. „Трябва да има добра атмосфера и добър резултат, без значение от това, че е приятелска среща”, пояснява футболистът на Херта.
Полузащитникът на Фиорентина – Здравко Кузманович получи контузия в последния мач от италианското първенство и на негово място бе повикан Иван Ергич.
„Страхотно е, че има такава организация за Саво Милошевич, играчът, който остави сериозна следа в нашия футбол през последните десет години, че и повече. Може у нас футболистите да не се уважават толкова много, както в някои други държави, но е отлична идея след Пикси и Михайлович, и Саво да се сбогува с терените по такъв начин”, казва Ергич.
„Тази повиквателна не е първата за мен, не я очаквах и затова съм много щастлив. Наистина не е шега, но никога не съм се сбогувал и не зная какво е чувството. Във всеки случай, много ми е приятно отново да съм сред приятелите от националния отбор. Мачът с българите е важен, трябва да продължим по възходящия път, тук всяко отпускане е забранено”, заяви най-коментираният футболист в Сърбия през последните дни Саво Милошевич.
Срещу България Саво ще изиграе своя мач номер 102 с националната фланелка, а това ще бъде неговият първи и последен мач с националната формация, която носи името Сърбия, след като в юношеските си години Милошевич играеше за СФРЮ, а при мъжете за Съюзна Република Югославия и Сърбия и Черна гора.
„Усещането е необичайно, защото в е дин и същи мач ще дебютирам за националния отбор на Сърбия и същевременно ще играя и последния си мач. Предполагам, че досега това не се е случвало на никой и няма да се случи”, заявява Милошевич в интервю за Б 92.
От Сръбския футболен съюз обявиха, че са готови да изпратят подобаващо голмайстора, който има на сметката си 35 гола с националната фланелка.
„Не зная какво точно са подготвили, вероятно това трябва да остане в тайна от мен. Във всеки случай за мен е огромна чест да играя за националния отбор и се радвам, че завършвам кариерата си по този начин. Радвам се и че ще завърша кариерата си в мач, който не е част от някаква надпревара, но все пак срещата е много сериозна”.
Роденият през септември 1973 година Саво Милошевич пристига в младежките формации на Партизан като една от надеждите на сръбския футбол. Шестнадесет години по-късно Милошевич казва, че е изпълнил всичките си мечти.
„За цялата си футболна кариера три пъти променях мечтите си – като дете, като млад играч и като зрял футболист. Мога да кажа, че изпълних всичките си мечти. Остава ми само да пожелая живот и здраве на своето семейство, защото на футболното игрище изпълних всичко, което съм искал”.
До днес Милошевич е единственият сръбски футболист, който е играл в трите най-добри първенства в Европа – английското, испанското и италианското. И не само това, той прави това в продължение на 12 години.
„Много съм доволен от този факт. Предполагам, че това е показател за моето постоянство в кариерата ми на футболист, за качество и ниво на играта ми. Едно е сигурно – отнасял съм се професионално към играта, независимо в кой клуб съм играл.”
В ранната фаза на своята кариера, в първата година от странстванията си в Европа, Милошевич има шанса да играе на митичния „Уембли”. Във финала на Купата на Лигата неговият Астън Вила побеждава Лийдс Юнайтед с 3:0, а голът на Милошевич е феноменален.
„Това бе един от най-щастливите моменти в моя живот. Да играеш на „Уембли” винаги е нещо специално. Това е мечта за всеки футболист в Англия. Аз имах шанса и да отбележа гол и това е един от най-щастливите моменти в кариерата ми. В този ден ние успяхме да спечелим мача с 3:0 и с това да спечелим титлата, наистина велик ден!”
Четири години по-късно националният отбор на Югославия играе на Европейското първенство в Белгия и Холандия. Сърбия започва турнира катастрофално – 0:3 срещу Словения и 60 минути игра с човек по-малко. Все пак сърбите успяват да се доберат до равенството с два гола на Милошевич. Следва победа над Норвегия, отново с гол на Милошевич и невероятен мач с испанците, с краен резултат 4:3 за Испания. Това дава право на Сърбия да продължи напред в турнира. Общото впечатление от този турнир е негативно заради загубата с 6:1 от Холандия. Това остава последното първенство в което националната формация на западните ни съседи прескача първата фаза на такъв турнир, а Саво Милошевич става голмайстор на първенството.
„Емоциите са смесени. Никога не съм се чувствал щастлив заради титлата на голмайстор заради поражението от Холандия с 6:1. Не само заради резултата, а и заради начинът, по който стигнахме до него. За мен винаги на първо място е бил успехът на отбора, точно заради това головете, които постигнах нищо не значат за мен.”
Кариерата на Милошевич в състезанията при мъжете започва в Партизан в сезона 1992/93 – времето на промените, когато в Лигата остават само клубовете от Сърбия и Черна гора, а след годините на тотална доминация на Цървена звезда, черно-белите печелят титлата на Сърбия с 14 точки преднина и със 103 гола. В дебютния си сезон Милошевич отбелязва 14 гола, а през следващите два сезона е стрелец номер едно на първенството. През 1994 година Саво Милошевич печели вторият дубъл в историята на Партизан. 16 години по-късно Саво отново печели титла и то по какъв начин. Преди началото на сезона в Русия малко хора вярваха, че Рубин от Казан ще спечели първенството, въпреки новите класни попълнения. Все пак отборът от Татарстан спечели титлата три кръга преди края и то по убедителен начин, а „голът на титлата” бе дело на Саво Милошевич две минути преди края на мача със Сатурн.
„Това е невероятно усещане. Мога да кажа, че успехът на Рубин този сезон е сензационен. Никой не вярваше, че ще успеем. Въпреки че през целия сезон поддържахме една сериозна преднина от 6-7 точки, в нито един мач не беше леко, защото руският шампионат е изключително тежък. Точно заради това титлата е още по-ценна за мен.”
През тази седмица се чества 10 години от основаването на организацията „Отпор”, която е един от основните елементи в борбата против Слободан Милошевич.
В дните на най-сериозните репресии в борбата против диктатурата на Милошевич се включиха много известни личности от Сърбия, спортистите обаче бяха по-малко в борбата. Един от тези, които активно се включиха в съпротивата бе и Саво Милошевич.
„Това беше тежко време, защото народът вече беше уморен от борбата против режима, против бедността, всекидневната борба. В такъв момента на народа му трябва подтик. Не искам да преувеличавам моята роля и ролята на останалите популярни личности. Мисля, че бяхме длъжни да направим това за народа. Времето показа, че сме били прави.”
Саво Милошевич ще се сбогува с националния отбор в мача с България на 19 ноември от 17.30 часа, местно време /18.30 часа българско/ на стадион „Партизан” в Белград.
