Това, че Стойчо Младенов ще работи в Казахстан е добра новина. Там са вече Мъри Стоилов и Димитър Димитров. Съвсем нормално е, след като те имат успехи, да ги канят и да им обръщат внимание. Друг е въпросът защо те не работят тук. Имало е такива вълни от родни треньори в други страни и по мое време - в Кипър, в Малта. Сега имаме и треньори в Германия и на други места.
Очевидно е, че имаме добри треньори, но големият ни проблем е, че тук правилата са калпави и не се зачитат от никой. Българският треньор не го зачитат у нас, могат да го уволнят по всяко време, няма кой да застане зад него и да го защити. Чудно ли е, че най-добрите ни треньори работят в чужбина? Не. Просто те търсят по-голяма сигурност, чувстват се спокойни и защитени, знаят, че ще им платят неустойка, дори и при уволнение. В повечето страни спазват правилниците на УЕФА и ФИФА, не си позволяват импровизации.
А това, което става в България, е безсмислено. Треньори с лицензи са канени в някой отбор, само за да дадат право на други да работят. Тази практика продължава - по-квалифицираните „светят" на другите и ги обслужват. Аз обаче ги разбирам и тях. Когато нямаш работа и препитание, а си дал един куп пари да се изучиш, понякога си готов да правиш компромиси. Така стигаш до ситуация да обслужваш някого, който има по-сериозни връзки от теб или има кой да застане зад гърба му.
Именно липсата на правила и неспазването на тези, които имаме, ни доведе дотук. Това потопи и отбори, като ЦСКА и Локо (Сф). В България си измисляме някакви вътрешни правилници, както ни е угодно на нас. И виждате какво става футбола ни. От 1994 година насам не сме направили нищо само се проваляме. Сега стигнахме до положение, в което Япония ни вкарва 7 гола. Аз очаквам и по-лошо да стане. Скоро и Китай сигурно ще ни бие с голям резултат.
Аспарух Никодимов за „Меридиан мач”