Зимната селекция на ЦСКА е пълна загадка за чужди и свои. „Армейците" сравнително бързо успяха да се обзаведат с двама вътрешни халфове на мястото на освободените Ревсон, Брайън Хауърд и Николай Дюлгеров и като че ли дотук приключиха с полезните сделки. От месеци е ясно, че Стойчо Младенов има отчайваща нужда единствено от централен нападател и ляв бек. Засега футболисти на тези позиции липсват, но ЦСКА се подсилва на постове, на които няма нужда от допълнителна конкуренция.
Централната защита на ЦСКА е най-стабилното звено на тима през есента. Там непоклатими изглеждат капитанът Валентин Илиев И самоотверженият и обяснил се в любов на публиката Джаксън Менди. Последният успя да измести от централната ос на отбраната дори опитен боец като Апостол Попов, който е първа опция за резерва. Освен тези безспорни фаворити за титулярните места има още двама, които дебнат шанса си. Това са Венцислав Василев и Ангел Грънчов. Първият дойде от Миньор (Пк) като централен бранител, макар и на „Армията" да бе преквалифициран в десен бек. Той обаче може да бъде използван и в центъра. Същото се отнася и за младежкия национал Грънчов, който по традиция играе в центъра, но заради липсата на свободни места в контролите е използван като краен защитник.
При целия този хал от четвъртък ЦСКА се сдоби с нов централен защитник. Това е добре познатият в Борисовата градина Пламен Крачунов. Любопитното при него е, че бе освободен като ненужен през лятото, за да се завърне през зимата, когато неговата зона е пренаселена. Трудно е да се повярва, че защитникът е подобрил рязко показателите и формата си в пловдивския Локомотив през есента. Там игра в половината от мачовете, като не може да се каже, че остави страхотни впечатления. Нещо повече, по време на първия си престой в ЦСКА Крачунов не успя да се наложи.
Той бе привлечен на пожар през лятото на 2011 година, когато Апостол Попов извади рамо и бе няколко месеца принудително извън игра. Защитникът ще остане в спомените на „червените" фенове с неориентираната си игра и с неумението да изнася топката, което е едно от най-важните изисквания към съвременните бранители. Неговото привличане има смисъл единствено при положение че Попов твърдо бъде налаган да играе по левия фланг на отбраната. Той се появи на този пост по принуда в края на есента, но се справи добре и изглежда най-близо до място в стартовия състав, при положение че не бъде привлечен играч на позицията.
Подсилването на ЦСКА отзад, когато се търси под дърво и камък нападател, е, меко казано, необяснимо. В момента „червените" разполагат в предни позиции само с храбрия юноша Григор Долапчиев. Той може и да е любимец на феновете, но със сигурност не е готов да води атаката на „армейците". През есента младежът бе в компанията на Мамади Сидибе, Християн Кировски и Бруно Морейра - трима чуждестранни тарани с визитки и претенции. Те обаче се съревноваваха единствено в упражнението кой ще разочарова повече треньора Стойчо Младенов и щаба му. В този случай количествените натрупвания на „Армията" не донесоха качествени подобрения. Дори обратното, наличието на цели трима централни нападатели не остави време на нито един от тях да развие формата си "и да се утвърди като първи избор за атаката. Постоянната ротация отпред не беше и в полза на отбора, който постоянно трябваше да пренастройва играта си от постоянни центрирания до разигравания и търсене на нападателя в по-задни позиции.
Завръщането на Пламен Крачунов в ЦСКА показва едно - клубът е със завързани ръце за селекцията и се оглежда само за свободни агенти. Това обаче не е първи подобен ход за „армейците" през настоящия сезон. По подобна схема бе привлечен Райс Мболи в момент, когато отборът разполагаше вече с двама качествени и опитни вратари. Трансферът на национала на Алжир не донесе нищо, освен да изолира от тима Стоян Колев и в крайна сметка да свали формата и на тримата претенденти за най-отговорния пост в рамката на вратата.
Христо Бонински, „Меридиан Мач”
