През есента на 1963-та светът е сграбчен от бийтълманията. Четири момчета от Ливърпул, чиито имена са Джон Уинстън Ленън, Джеймс Пол Маккартни, Джордж Харисън и Ричард Старки - него светът ще го запомни като Ринго Стар, са се събрали само три години по-рано, за да направят „Бийтълс". Карето, което ще промени света. Завинаги. През същата есен на 1963-та, на същото място, един шотландски миньор на име Уилям Шенкли тръгва по другия път на вечната слава - футболния. През 1964-та той печели с тима, който носи името на града, първата от едва трите си титли. Но той също като „Бийтълс" ще промени света. Тогава, за първи път след 1899-а, двата отбора от Ливърпул - „червените" и Евертън, завършват в Топ 4. „Карамелите", които са дали своя стадион „Анфийлд" на основаните 15 лета след тях (през 1892-ра) съграждани, са трети през въпросната година с 52 т., на 5 от победителите. Между двата отбора е Манчестър Юнайтед с 53 т.
Изминал е точно половин век оттогава. През това време още 8 пъти тимовете от Ливърпул са заедно в първите 4 на елитния английски ешелон. Ред е за десетия път. Тази пролет, повече отвсякога, от обвитите в мъгла води на Мърси (Mersey на английски) се надига предупреждението „No Mercy" („Без милост", което звучи също „мърси").
В неделя музиката на „Бийтълс" зазвуча френетично, в ритъма на разтръсканите коси на четиримата. Ливърпул остана с две точки аванс на върха във Висшата лига след победа с 2:1 над Уест Хем, постигната по начин, описан в скрижалите на Шенкли. Евертън попиля Арсенал с 3:0 и се доближи на една точка до Топ 4, или зона Шампионска лига, като има да играе и мач повече от „артилеристите".
И Манчестър Сити - два пъти, и градският враг Юнайтед, и Челси ще изминат пътищата до „Анфийлд" и „Гудисън" през оставащия месец до края на първенството.
И усещат как лентата се връща назад към 80-те. Когато именно двата тима от града на „Бийтълс" бяха законодателите на модата на Острова. Трябваше споменатото десетилетие да завърши 1990-а, за да се спусне прокоба над Ливърпул и Евертън. Всъщност краят бе по-рано, през май 1985-а, когато заради безчинствата на феновете на „червените" на брюкселския стадион „Хейзел" - там смъртта си намериха 39 души, а английските клубове бяха изхвърлени от Европа. В Белгия Ювентус излезе, за да спечели първата си КЕШ пред осеяните с трупове трибуни с 1:0 над Ливърпул с дузпа на Мишел Пла-тини. 4 години по-късно, на 15 април, гибелта беляза и стадион „Хилзбъро" в Шефилд. Този уикенд започват мероприятията в памет на 96 те запалянковци на Ливърпул, отишли си от този свят по време на полуфинала за ФА Къп с Нотингам. Сега, четвърт век по-късно, целият град - и „червената", и „синята" му половина, ще замълчи с очи, вперени в небето, за да запази от вятъра от Ирландско море пламъка на кандилото в сърцето. Този величествен миг тишина е в състояние да запуши всяка голяма уста на Висшата лига, да смрази краката на другите, да накара света да затрепери. Отдайте чест - Мърсисайд Юнайтед прекрачва в Европа. Защото 19-ата титла на Ливърпул, жадувана 24 г. и четвъртото място на 9-кратния първенец Евертън, непостигано от 9 лета, не изглеждат мираж, а безпощадна реалност...
Иво Тасев, „Меридиан мач”
Изминал е точно половин век оттогава. През това време още 8 пъти тимовете от Ливърпул са заедно в първите 4 на елитния английски ешелон. Ред е за десетия път. Тази пролет, повече отвсякога, от обвитите в мъгла води на Мърси (Mersey на английски) се надига предупреждението „No Mercy" („Без милост", което звучи също „мърси").
В неделя музиката на „Бийтълс" зазвуча френетично, в ритъма на разтръсканите коси на четиримата. Ливърпул остана с две точки аванс на върха във Висшата лига след победа с 2:1 над Уест Хем, постигната по начин, описан в скрижалите на Шенкли. Евертън попиля Арсенал с 3:0 и се доближи на една точка до Топ 4, или зона Шампионска лига, като има да играе и мач повече от „артилеристите".
И Манчестър Сити - два пъти, и градският враг Юнайтед, и Челси ще изминат пътищата до „Анфийлд" и „Гудисън" през оставащия месец до края на първенството.
И усещат как лентата се връща назад към 80-те. Когато именно двата тима от града на „Бийтълс" бяха законодателите на модата на Острова. Трябваше споменатото десетилетие да завърши 1990-а, за да се спусне прокоба над Ливърпул и Евертън. Всъщност краят бе по-рано, през май 1985-а, когато заради безчинствата на феновете на „червените" на брюкселския стадион „Хейзел" - там смъртта си намериха 39 души, а английските клубове бяха изхвърлени от Европа. В Белгия Ювентус излезе, за да спечели първата си КЕШ пред осеяните с трупове трибуни с 1:0 над Ливърпул с дузпа на Мишел Пла-тини. 4 години по-късно, на 15 април, гибелта беляза и стадион „Хилзбъро" в Шефилд. Този уикенд започват мероприятията в памет на 96 те запалянковци на Ливърпул, отишли си от този свят по време на полуфинала за ФА Къп с Нотингам. Сега, четвърт век по-късно, целият град - и „червената", и „синята" му половина, ще замълчи с очи, вперени в небето, за да запази от вятъра от Ирландско море пламъка на кандилото в сърцето. Този величествен миг тишина е в състояние да запуши всяка голяма уста на Висшата лига, да смрази краката на другите, да накара света да затрепери. Отдайте чест - Мърсисайд Юнайтед прекрачва в Европа. Защото 19-ата титла на Ливърпул, жадувана 24 г. и четвъртото място на 9-кратния първенец Евертън, непостигано от 9 лета, не изглеждат мираж, а безпощадна реалност...
Иво Тасев, „Меридиан мач”
