Треньорът Стойчо Стоев със сигурност има върху какво да се замисли, след като Левски за пореден път разочарова. Пропуснатата победа в най-старото столично дерби със Славия може и да не е най-точната илюстрация за грешките му, но определено е поредният повод в УС да започнат сериозно да дискутират нуждата от промяна в спортно-техническото ръководство. Не гредата, която Венци Христов нацели от изключително чиста позиция, е основната спънка за „сините". През 2016-а те изглеждат така, сякаш се опитват да скочат възможно по-високо, но за крака им е вързано гюле и то ги дърпа надолу.
Още от дербито с Лудогорец се видя, че отборът има нужда от по-ясна концепция за това как трябва да преследва целите си. Стойчо Стоев обаче я няма. Той има интересни разбирания за стила на игра, но в тактическо отношение е неспособен да развие отбора си. Спокойствието, което вдъхва, на моменти даваше резултат и Левски създаваше впечатлението, че може да скъси дистанцията от Лудогорец, но в решителните моменти тимът демонстрира подтискащо безсилие и най-лошото безидейност.
Очевидно е и нещо друго, което шефовете трябва да отчетат. Нито един от юношите не показва трайно развитие под ръководството на Стойчо Стоев. След толкова опит, който натрупаха и Краев, и Ради Цонев и Мики Орачев трябваше да са далеч по-конкурентни на батковците си. Това не е така. Очевидно треньорският щаб не само не може да подобри слабостите им, но не е способен да извлече максимума и от силните им страни. За това Краев се съсипва на фланга, а Орачев се лута между защитата и халфовата линия.
Същото се отнася и за чуждестранните попълнения. Не е сериозно трансферна цел, преследвана две години като Джъстин Менголо да се сменява преди почивката, защото Веско Минев нарежда. Ако не се връща в защита, камерунецът може да бъде инструктиран какво да прави Не е нормално треньорът да не може да намери общ език с играчите си.
Людмил Христов, „Меридиан мач”