Наско Сираков е най-големият голмайстор в историята на Левски. Той е и един от сериозните кандидати за титлата „Най-успяла личност в клуба за всички времена". На визитката и успехите му могат да завидят около 99% от всички хора, които са били част от българския футбол.
В „А" група със синята фланелка Наско Сираков има недостигнатите от никой друг 165 гола. А ако добавим тези за Купата на страната и евро-турнирите, попаденията му стават 206. Специално в „А" група от играчите на други клубове пред него е само Петър Жеков с 253 гола срещу 195 на сметката на Наско.
Със синия екип той можеше да отбележи много повече, ако не бяха двете преотстъпвания в Спартак (Вн) (в „Б" група) през сезон 1980/81 и в Хасково през 1981/82. И, разбира се, скандалът му с Томас Лаф-чис в края 1994 година, който го отпрати първо в Ботев (Пд), а после и в Славия. Има и още един факт, който снижава чувствително и без това невероятната му резултатност. А той е този, че чак през сезон 1986/87 Сираков става централен нападател. Преквалифициран е в такъв по принуда, след като единият та-ран на „сините" Михаил Вълчев отива в Гърция, а другият - Петър Курдов - в Ботев (Пд).
Може би най-заое-лежителният факт в биографията на Сираков е, че от 1984-та до 2007-а той има основен принос за 11 шампионски титли на Левски. Последните 5 от тях спечели като изпълнителен директор. Като футболист има още 6. При пет от тях бе в отбора до края на сезона, а при шестата тази за сезон 1994/95, го напусна в края на есенния дял.
Дотогава обаче вече бе вкарал 12 гола, включително 4 за разгрома над ЦСКА със 7:1. Така че би следвало и титлата от този сезон да му се брои.
Иван Вуцов е човекът, който го пуска за първи път и в Левски и в националния отбор. Дебютира на мача Пирин - Левски 1:1 на 29 март 1980 година.
Наско се отличава с невероятно реализа-торско умение, прекрасна техника, дрибъл и отлична игра с глава, с която бележи огромен процент от головете си. Целият свят вижда един от най-красивите от тях - на откриването на световното първенство в Мексико през 1986-а. Тогава забива изключително майсторски топката във вратата на световния шампион Италия. С това измъкваме 1:1. В този мач и в доста други с националната фланелка играе с номер 2, тъй като Иван Вуцов често го пуска като десен бек. През 1994-та бе част и от четвъртите в света. Тогава пък наказа двукратен световен шампион - Аржентина, отново с глава за победата с 2:0.
Освен споменатите спечелени титли с Левски Наско е четирикратен голмайстор на „А" група. Изведе клуба и до най-големите успехи в новата му история. Като ръководител го вкара в Шампионската лига, а в тандем със Станимир Стоилов го изведе до четвъртфинал за Купата на УЕфА през 2006 година.
Въпреки всичко Сираков си остава противоречива фигура. Немалко от левс-карите все още не могат да му простят някои негови прегрешения към клуба. Сред тях са свалянето на гащите пред очите на публиката на един мач с Черноморец през 1993 година, шампионският му гол за Славия срещу Левски през 1996-а, както и дразненето на сините фенове на финала за Купата същата година. Доста хора пък са го обвинявали, че вреди на клуба, когато е извън него, и че обича парите малко повече от Левски.
В крайна сметка обаче фактите са си факти и те винаги ще останат в историята. А Сираков ще има вечно място в нея, като доста от рекордите му вероятно скоро няма да бъдат надминати.
