„Успехите са преходни, но славата е вечна". За да достигнеш до тази слава обаче, трябва да демонстрираш стил и постоянство, а не да се крепиш на стари лаври и на името, което си си изградил. За съжаление това все по-често се забравя от редица български клубове, а други като Лудогорец прекалено бързо се „опияниха" от успехите си и забравиха, че не са абонирани за трофеите, а трябва да се поизпотят, за да си ги заслужат. Освен това „орлите" трябва да са наясно, че популярността, особено по нашите географски ширини, може да се превърне в сериозно бреме, защото е изключително трудно да остане неопетнена. Няма как да няма атаки от различни страни и да се появяват спекулации, както е винаги със силните на деня. Подобно арогантно отношение, което демонстрира ръководството на клуба спрямо съперниците обаче, не говори добре за европейския имидж на отбора. Не може всяко изявление в медиите или провокация да бъде контрирано с иронична декларация, в която се обяснява как Лудогорец излиза немотивиран и демонстрира около 30 процента от възможностите си срещу неконкурентоспособни отбори като Локомотив (Пд). Дори да е така, моралните норми и феърплеят не би трябвало да ти позволят да унижаваш съперника си, а да сведеш глава и да признаеш слабостите си в съответния сблъсък.
В България загубилите винаги търсят вината първо в другите и след това в себе си, но това не оправдава българския шампион, който претендира, че се различава коренно от останалите, стремейки се към европейски манталитет и начин на организация. С подобни изказвания „зелените" не само че плюят на марката, за която работят, но и отчетливо демонстрират, че е трудно да се избяга от българската действителност въпреки превъзходството над съперниците си. Европейски отбор не се става само със силни мачове в турнирите на Стария континент, а и с европейско поведение, което да бъде за пример на останалите.
Напрежението на родната футболна сцена винаги се надува изкуствено, дори там, където го няма, но за да си на върха, трябва да се научиш да се справяш с това. За никого не е тайна, че формата на „орлите" падна драстично от края на месец март досега, но въпреки всичко те продължават да са най-класният отбор в „А" група, факторите за спада са много и неведнъж сме се спирали подробно на тях, но разковничето в момента са перспективните планове за предстоящия сезон. Лудогорци се виждат на върха, преди да са грабнали титлата, и някак започнаха да гледат твърде резонно на двубоите в първенството, насочвайки вниманието си към избистряне на състава, с който ще атакуват груповата фаза на Шампионската лига. Подобно на отбор от Формула 1, който подготвя болида си за следващата година. Няма нищо лошо в това, стига спекулациите за трансфери и все по-честите преговори за подновяване или прекратяване на договорите да не се отразяват на кондицията на футболистите.
За да защитя хипотезата си с примери, ще се върна на последните изяви на Себастиян Ернандес, Бургзорг, Платини и Абало. Ако изключим холандеца, който е сърцат футболист, но чисто спортно-технически отстъпва сериозно на колегите си, то другите трима все по-често се превръщат в най-добри приятели на противниковите отбрани с пасивното си поведение и престъпните пропуски. Няма как да е другояче, след като са използвани като „жертвени агнета" в двубои с тимове, сериозно отстъпващи на „зелените", където основната им „роля" е да закърпят „дупките" в отсъствието на основните фигури.
По време на зимната подготовка Ернандес бе най-качественият футболист на „орлите", загатна за сериозния си потенциал и дори се сдоби с картотека за Лига Европа, но след като не получи така желания картбланш, отново се изгуби в миманса. Абало бе „златната резерва" на „орлите" в евротурнирите, а в апогея на първенството все по-често е едва 4-ти избор по крилото. Играта на Платини няма какво да бъде анализирана. След като се възстанови от контузията си, бразилецът все по-често влизаше в групата на „орлите", но така и не успя да се пребори с Безяк и Кишада за титулярно място.
Нека обаче да се върнем към първата загуба на „орлите" в официален двубой по българските терени от 7 декември миналата година. В реванша за Купата на България, който приличаше повече на двубой в махалата, „зелените" дори не намокриха фланелките си и единствено блестящата намеса на Иван Чворович и неубедителното изпълнение на Мартин Камбуров от бялата точка изпратиха възпитаниците на Стойчо Стоев във финалния сблъсък. Вместо да затвърдят авторитета си на най-добър отбор в първенството, футболистите в зелено бяха решили да направят поредната си седмична тренировка преди решителния сблъсък за титлата в неделя. Златински и компания трябваше просто да надиграят съперника си, за да затворят устата на всички „доброжелатели", които обясняват успехите на тима със съдийски реверанси. Загубата обаче може и да е от полза. Поражението дойде в изключително важен момент и за радост на шампионите не е фатално. Сега трябва да се направят необходимите изводи, за да не се повтаря повече фарсът от „Лаута". Въпреки че слабите игри на „зелените" са по-скоро изключение, отколкото закономерност, ако те изпуснат инерцията, последствията могат да се окажат необратими.
Стойчо Стоев е изключителен психолог и е абсурдно да се смята, че е оставил футболистите си да се чувстват сигурни шампиони, но безспорен факт е, че му е трудно да се справя в напрегната обстановка, в която от него се изискват само и единствено победи, и то с красива игра.
Цветелин ПЕТКОВ, "Меридиан мач"
В България загубилите винаги търсят вината първо в другите и след това в себе си, но това не оправдава българския шампион, който претендира, че се различава коренно от останалите, стремейки се към европейски манталитет и начин на организация. С подобни изказвания „зелените" не само че плюят на марката, за която работят, но и отчетливо демонстрират, че е трудно да се избяга от българската действителност въпреки превъзходството над съперниците си. Европейски отбор не се става само със силни мачове в турнирите на Стария континент, а и с европейско поведение, което да бъде за пример на останалите.
Напрежението на родната футболна сцена винаги се надува изкуствено, дори там, където го няма, но за да си на върха, трябва да се научиш да се справяш с това. За никого не е тайна, че формата на „орлите" падна драстично от края на месец март досега, но въпреки всичко те продължават да са най-класният отбор в „А" група, факторите за спада са много и неведнъж сме се спирали подробно на тях, но разковничето в момента са перспективните планове за предстоящия сезон. Лудогорци се виждат на върха, преди да са грабнали титлата, и някак започнаха да гледат твърде резонно на двубоите в първенството, насочвайки вниманието си към избистряне на състава, с който ще атакуват груповата фаза на Шампионската лига. Подобно на отбор от Формула 1, който подготвя болида си за следващата година. Няма нищо лошо в това, стига спекулациите за трансфери и все по-честите преговори за подновяване или прекратяване на договорите да не се отразяват на кондицията на футболистите.
За да защитя хипотезата си с примери, ще се върна на последните изяви на Себастиян Ернандес, Бургзорг, Платини и Абало. Ако изключим холандеца, който е сърцат футболист, но чисто спортно-технически отстъпва сериозно на колегите си, то другите трима все по-често се превръщат в най-добри приятели на противниковите отбрани с пасивното си поведение и престъпните пропуски. Няма как да е другояче, след като са използвани като „жертвени агнета" в двубои с тимове, сериозно отстъпващи на „зелените", където основната им „роля" е да закърпят „дупките" в отсъствието на основните фигури.
По време на зимната подготовка Ернандес бе най-качественият футболист на „орлите", загатна за сериозния си потенциал и дори се сдоби с картотека за Лига Европа, но след като не получи така желания картбланш, отново се изгуби в миманса. Абало бе „златната резерва" на „орлите" в евротурнирите, а в апогея на първенството все по-често е едва 4-ти избор по крилото. Играта на Платини няма какво да бъде анализирана. След като се възстанови от контузията си, бразилецът все по-често влизаше в групата на „орлите", но така и не успя да се пребори с Безяк и Кишада за титулярно място.
Нека обаче да се върнем към първата загуба на „орлите" в официален двубой по българските терени от 7 декември миналата година. В реванша за Купата на България, който приличаше повече на двубой в махалата, „зелените" дори не намокриха фланелките си и единствено блестящата намеса на Иван Чворович и неубедителното изпълнение на Мартин Камбуров от бялата точка изпратиха възпитаниците на Стойчо Стоев във финалния сблъсък. Вместо да затвърдят авторитета си на най-добър отбор в първенството, футболистите в зелено бяха решили да направят поредната си седмична тренировка преди решителния сблъсък за титлата в неделя. Златински и компания трябваше просто да надиграят съперника си, за да затворят устата на всички „доброжелатели", които обясняват успехите на тима със съдийски реверанси. Загубата обаче може и да е от полза. Поражението дойде в изключително важен момент и за радост на шампионите не е фатално. Сега трябва да се направят необходимите изводи, за да не се повтаря повече фарсът от „Лаута". Въпреки че слабите игри на „зелените" са по-скоро изключение, отколкото закономерност, ако те изпуснат инерцията, последствията могат да се окажат необратими.
Стойчо Стоев е изключителен психолог и е абсурдно да се смята, че е оставил футболистите си да се чувстват сигурни шампиони, но безспорен факт е, че му е трудно да се справя в напрегната обстановка, в която от него се изискват само и единствено победи, и то с красива игра.
Цветелин ПЕТКОВ, "Меридиан мач"
