При последното си фундаментално появяване пред СМИ (б.а. - средства за масова информация) Кирил Домусчиев каза, че около отбора му е толкова тихо и спокойно, че чак този факт го притеснява. И наистина трябва да се притеснява, защото колкото и всичко около Лудогорец да се идеализира от същите привлечени към каузата СМИ, все остава някакъв привкус на недовършеност.
Поведението на Лудогорец и през тази зима бе като на аристократ на фона на нищетата на останалите плебеи. Отборът отиде първо в Турция, после по традиция посети Испания, което е немислим лукс за всички останали. Мачовете бяха с много по-стойностни съперници, успехите много по-сериозни. Играта също на този етап изглежда достатъчно качествена. Или поне качеството не изглежда по нищо да е спаднало.
И все пак къде са тези проклети подводни камъни, които могат да превърнат усмивката на благодетеля в крива гримаса. Няколко пъти сме виждали и подобно изражение като след един мач на Терена" през май 2013 година. Щастието е измамно усещане и много лесно може да се отиде в следващата фаза. А тази пролет на масата за Лудогорец и неговия всемогъщ благодетел са заложени минимум 12 милиона евро. Всеки мач от първенството е с цената на около един милион. Отделно 5-те минути слава се превърнаха 8 безкрайност, ликът му извира от всяка медия по всякакъв повод! И когато става дума за толкова много пари и толкова много нескончаемо величие, непредвидени неща не бива да се случват. Лудогорец трябва задължително да спечели четвъртата поредна титла, защото другото е равносилно на природен катаклизъм. И срутване на цялото могъщество като пясъчна кула. Защото няма как нещата да останат същите, ако Лудогорец не стигне до лятна атака на групите на Шампионската лига. Ако някой си мисли, че Кирил Домусчиев ще преглътне този залък, значи не е живял в последните три години в България и не е гледал нито една негова публична изява. Болката ще е неистова и неизличима.
Лудогорец игра лежерно през есенния дял, като всичко се обясняваще с психологическата бариера npe'g играчите, които не можели да се пренастроят от "Анфилд" и "Бернабеу" за "Надежда" и "Ямача". Така по едно време точките разлика между ЦСКА и щампиона станаха цели 8. Накрая на есента се взеха мерки и преди паузата намаляха до 3. Преди година разградските орли финишираха с цели 12 пункта преднина. Сега обаче нещата могат и да не се развият толкова успешно. Индикация е последният двубой с ЦСКА на "Армията". Гледната точка за онова равенство бе като за успех на Лудогорец, което до голяма степен се дължи и на сериозната чартърна активност около пътуванията по приятни дестинации. На червените бе вменена задължителност за победата, докато за шампионите бе наложено становището, че трябва да приемат всичко друго освен загуба като успех. И така се получи. После дойде Ливърпул и последвалата небивала еуфория. През пролетта обаче нито Ливърпул, нито Реал ще идват.
А есенният мач на "Армията" показа, че ЦСКА може успешно да играе срещу Лудогорец. И са се доближили до победата на възможно най-близко разстояние. И тази толкова чакана победа може да дойде още в следващия мач и да е с фатални последици за четвъртата поредна. Нещо подсказва, че 2015 година може да се превърне в римейк на 2013 с разлика между стадионите -тогава драмата бе на 'Терена", сега може да е в Борисовата градина. Подобна хипотеза въобще не е толкова невъзможна. Интересно е какво направиха през тази зима в Разград.
Не закупиха нито един нов футболист, освободиха няколко ненужни и оставиха същия треньор. Проведоха същата подготовка. Отново им бе осигурено пълно спокойствие от СМИ, пак за сметка на предизвикването на постоянни скандали 6 стана на основния конкурент за титлата. И това е напълно в реда на нещата, защото в Лудогорец си плащат навреме сметките в хотела, а играчите им не се правят на профсъюзни лидери. Те дори не знаят какво е това профсъюз!
Всичко общо взето е същото
И това означава пълна увереност, че наличният потенциал е повече от достатъчен за постигане на целта. Новото в стратегията можем да го видим през този уикенд, защото участието 6 турнира за Купата на България е абсолютно безсмислено за Лудогорец на фона на напрежението около битката за титлата. Така по примера на Челси и Манчестър Сити може да оставят другите да разиграват на лотария този ни-скорейтингов трофей.
Пред Лудогорец има 13 супер важни мача, в които трябва да гони максимума от точки. Въпросът е колко от тези мачове ще са в графата трудни. Със сигурност далеч по-малко от тези на основния съперник! Какво ще става извън терена, какъв тон е зададен за Съдийската комисия и как са мотивирани другите клубове са неща, които остават в задкулисието. Всички знаем, че ги има, но нямаме доказателства. Всъщност СМИ и не искат доказателства, защото се чувстват отлично под крилото на всемогъщия властелин.
Играта на Лудогорец обаче е на тепсия. По нея могат да се правят напълно свободни коментари, стига да си от свободно СМИ и да си пазиш гласа от прегракване. Играта на Лудогорец през есента бе на много високо ниво, с някои показателни низини. В някои от мачовете в Шампионската лига отборът даде нескончаем брой голови шансове на своите наистина превъзходни противници. И тази защита, и този прехвален вратар могат по народно-му да дадат фира в най-неподходящия момент. Поведението в атака пък е изключително подвластно на един футболист - Марселиньо, който дава почти всички добри идеи. Нещо мъничко скърца, нещо е влязло в обувката и убива. Отборът като такъв започва да се амортизира, липсват нови игрови идеи. Няма как да е иначе, след като и играчите са същите.
Благодетелят имаше няколко пътя, oт които избра най-рутинния. Нищо да не се променя. Да не се продават звездите, защото няма нужда от свежи пари при този обилен приток от Шампионската лига. Да не се и привличат, защото първенството не е от такъв калибър, че да трябват нови звезди. Сегашните с рутина трябва да вземат това, за което им е постлано. Стига да не правят груби грешки. А Лудогорец почти никога не прави грешки през пролетта.
При очаквания успех в първенството тази политика отново ще бъде обсипана с комплименти. И вероятно ще преминем към следващия анализ, касаещ четвъртото участие в Шампионската лига, преди което със сигурност ще има трансферна активност. И това е напълно логично, пари с пари се правят. Като си тръгнал за 15 милиона, трябва да похарчиш поне 2-3. За битката със скъсания финансово и изцяло уязвим ЦСКА май не е необходимо нищо. Като игра на котка с мишка. Но... отсреща все пак е Стойчо Младенов!
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
