От началото на шампионата Левски върви неубедително и след 15 срещи завърши есенния полусезон с 11 победи и 4 загуби, а това отреди на възпитаниците на Николай Костов четвъртото място във временното класиране. Сините ще зимуват на три точки от първото място, където са Лудогорец и ЦСКА.
Интересното е, че досега в общо 64-те проведени първенства на "А" група, включително и настоящото, от които 55 са по системата есен-пролет, Левски 14 пъти е бил извън челната тройка на полусезона. В 13-те случая без настоящия есенен полусезон сините само веднъж са достигали до титлата след края на шампионата. Това става в едно от най-паметните първенства в историята на Левски, като това се случва през 1964/65 г.
След края на есенния полусезон класирането има следния вид: В 15-те есенни мача балансът на Левски е 7 победи, 3 равенства и 5 загуби. Четири от тези поражения сините допускат като гост - от Марек с 0:3, от Ботев Пд с 3:4, от Спартак Пд с 2:4 и от Дунав с 0:2. След мача с русенци нервите на клубното ръководство не издържат и дотогавашният треньор Христо Младенов е заменен от чехът Рудолф Витлачил, който 3 години по-рано е станал световен вицешампион с Чехословакия.
Петата си загуба през есента Левски инкасира от столичния Локомотив с резултат 1:3. От класирането се вижда, че сините изостават на 6 точки, което е равнозначно на 3 победи по тогавашната система за даване на 2 точки за победа.
През пролетта, воден от новия си треньор, Левски е в стихията си, постигайки в 15-те мача 11 победи, 3 равенства и само една загуба като гост на Черно море с 1:2. Срещу отборите от челото Левски побеждава Локомотив Сф с 2:0, Спартак Пд с 3:1, Локомотив Пд с 3:0, завършва 1:1 с Берое и 2:2 със Славия. Същевременно е победен вечният съперник ЦСКА с 3:0. Решаващият мач за титлата е в 27-ия кръг, когато Левски надделява над водача в таблицата и шампион от предишната година, столичния Локомотив.
Успехът е още по-ценен, защото Левски прекъсва 11-годишната пауза от последната си шампионска титла през 1953 г. Герой в този шампионат за сините е клубната легенда Георги Аспарухов - Гунди, който става голмайстор на отбора и на първенството с рекордните 27 попадения. Другите по-изявени състезатели в този шампионски отбор са Христо Илиев - Патрата (капитан на отбора), Александър Костов, Бисер Михайлов, Иван Вуцов, Георги Георгиев-Дълга Мара, Иван Здравков, Симеон Николов, Георги Стоянов, Георги Соколов и други.
Иначе в общо три шампионата, в които сините са извън тройката, а именно 74/75,80/81 и 88/89, Левски стига до второто място в крайното класиране. В други 6 първенства -58/58,61/62,66/67,77/78, 79/80 и 2009/10, отборът завършва трети. През сезоните 62/63, 85/86 и 90/91 сините отново са извън тройката и нямат сили за класиране сред най-добрите, като в крайна сметка завършват четвърти.
Интересното е, че досега в общо 64-те проведени първенства на "А" група, включително и настоящото, от които 55 са по системата есен-пролет, Левски 14 пъти е бил извън челната тройка на полусезона. В 13-те случая без настоящия есенен полусезон сините само веднъж са достигали до титлата след края на шампионата. Това става в едно от най-паметните първенства в историята на Левски, като това се случва през 1964/65 г.
След края на есенния полусезон класирането има следния вид: В 15-те есенни мача балансът на Левски е 7 победи, 3 равенства и 5 загуби. Четири от тези поражения сините допускат като гост - от Марек с 0:3, от Ботев Пд с 3:4, от Спартак Пд с 2:4 и от Дунав с 0:2. След мача с русенци нервите на клубното ръководство не издържат и дотогавашният треньор Христо Младенов е заменен от чехът Рудолф Витлачил, който 3 години по-рано е станал световен вицешампион с Чехословакия.
Петата си загуба през есента Левски инкасира от столичния Локомотив с резултат 1:3. От класирането се вижда, че сините изостават на 6 точки, което е равнозначно на 3 победи по тогавашната система за даване на 2 точки за победа.
През пролетта, воден от новия си треньор, Левски е в стихията си, постигайки в 15-те мача 11 победи, 3 равенства и само една загуба като гост на Черно море с 1:2. Срещу отборите от челото Левски побеждава Локомотив Сф с 2:0, Спартак Пд с 3:1, Локомотив Пд с 3:0, завършва 1:1 с Берое и 2:2 със Славия. Същевременно е победен вечният съперник ЦСКА с 3:0. Решаващият мач за титлата е в 27-ия кръг, когато Левски надделява над водача в таблицата и шампион от предишната година, столичния Локомотив.
Успехът е още по-ценен, защото Левски прекъсва 11-годишната пауза от последната си шампионска титла през 1953 г. Герой в този шампионат за сините е клубната легенда Георги Аспарухов - Гунди, който става голмайстор на отбора и на първенството с рекордните 27 попадения. Другите по-изявени състезатели в този шампионски отбор са Христо Илиев - Патрата (капитан на отбора), Александър Костов, Бисер Михайлов, Иван Вуцов, Георги Георгиев-Дълга Мара, Иван Здравков, Симеон Николов, Георги Стоянов, Георги Соколов и други.
Иначе в общо три шампионата, в които сините са извън тройката, а именно 74/75,80/81 и 88/89, Левски стига до второто място в крайното класиране. В други 6 първенства -58/58,61/62,66/67,77/78, 79/80 и 2009/10, отборът завършва трети. През сезоните 62/63, 85/86 и 90/91 сините отново са извън тройката и нямат сили за класиране сред най-добрите, като в крайна сметка завършват четвърти.
Най-слабото представяне на Левски е през шампионата 90/91 г. След края на есенния шампион отборът, воден от Васил Методиев - Шпайдела с помощник Стефан Аладжов и капитан Петър Хубчев, завършва 8-и в крайното класиране. Кризата тогава е толкова дълбока, че отборът и през пролетта се представя слабо и се изкачва едва до 6-ото място в крайното класиране. Това е и второто най-слабо класиране в историята. За първи път сините са 6-и през сезон 1962/63 г. Същевременно трябва да се отбележи, че сините са единственият отбор в елита, който никога не се е класирал в първенствата на "А" група по-назад от 6-ото място в крайното класиране.
