В предпразничната мъглявина от еуфория и страсти случващото се в Левски е като сценарий от комедия на ужасите, ако въобще има такъв жанр. Да се чудиш да се смееш или да плачеш на новините и изявленията, които идват от „синия" лагер. Най-лошо е за тези, които предусещахме и в общи линии правилно налучкахме какво точно ще се случи.
От месеци съседи и приятели разпитваха кога ще дойде Херо и отговорът, че той най-вероятно няма да дойде, отначало не им харесваше, после свикнаха с него, а за финал отсякоха: Ама и Гонзо не става. Така е, хората, които са свикнали футболът в България да започва и да свършва с Левски, не могат да се задоволят с едната добра игра, когато дори дългогодишни клиенти като Славия започнаха да си вдигат имиджа с гръмки успехи срещу „сините".
Факт е, че от „Герена" сами се вкараха в цирка, решавайки да обявят нов треньор от първи януари още в края на август. Хубаво, ама поне да бяха подписали договор. Четири месеца и двете страни периодично се надлъгваха в опита да покажат, че са големи мъже и държат на думата си. Не стана ясно обаче кои на кого какво е обещал и какво е поискал.
А вчера вече всички разбрахме, че и двете страни са си правили сметката без кръчмар. Колкото е вярно, че Херо е отказал на Левски, още по-вярно е и че Левски се е отказал от Херо. Просто нямаше нищо героично в решението на Димитър Димитров толкова дълго само да гледа отстрани и да чака появата на митичен спасител с куп пачки в джобовете, който да му осигури спокойствие и стабилности От другата страна големият герой в настоящия труден момент за клуба Георги Иванов загуби поредица от битки и е на път да падне в жертва на каузата, за която толкова години се раздавал.
Без да задълбаваме в излишни детайли дали Херо е най-подход-ящият за треньор на Левски в тези кризисни дни, по-важно е да отчетем, че промяната, която той символизираше, бе жизнено необходима за клуба. Идеята, че ще има нов треньор, който да надгради над постигнатото от Гонзо, вдъхваше надежда. Сега тя е силно разклатена. Неизвестността обхвана и уж единствената ясна част от уравнението. Търсенето на треньор едва сега започва, а отборът се събира за първа тренировка на 7 януари. Идеята със Стойчо Стоев не звучи лошо, но само да не се окаже, че специалистът, извел Лудогорец до титла и осминафинал в Лига Европа, е твърде несправедливо подценяван. Човекът може да извади на масата съвсем резонни искания за повече га-А ранции най-малко от гледна точка на редовните плащания към настоящите играчи. А такива явно няма как да бъдат дадени. Особено от тези лица, които оцветиха вчерашното Общо събрание със своята прекалено едноцветна същност и липса на възможности в търсене на наистина важните решения.
Тези, които искат да управляват и да взимат акции, дълго ще събират смелост, за да дадат достоен отговор на Батков. А той с пълно право ги призова първо да се ангажират документално, че ще помагат в издръжката и тогава да претендират за пакети и власт. Акъл наливат отвсякъде, пари няма!
И щом е така, нека всички заедно да обират негативите. Не просто да сочат собственика като виновник, без да дават алтернатива. Популизмът няма как да излекува раните, зейнали в тялото на стогодишния гранд.
Хубавото е, че Гонзо не го е страх и продължава да си стои на мястото си. Колкото може, толкова дава - само и само Левски да изживее кризата и да тръгне нагоре. Ако успее действително да направи отбор, достоен за групите на Лига Европа, той самият ще трябва да вземе всички излишни акции от Батков и да чака момента, в който отново ще осребрява печалба от отбора на сърцето си. Щом ЦСКА има Стойчо Младенов, защо Левски да няма своя събирателен образ за целия клуб. При това Георги Иванов е не по-малко тарикат, даже много повече и трудно ще допусне цялото това пискане, което слушаме от „Армията".
Няма как да отречем обаче и правотата в думите на Тодор Батков, че ще е жалко, ако за трети път Георги Ивано-в бъде жертван на горещия треньорски пост. За да не се случи така, нека се намери човек, който да допълни концепцията на Гонзо и да се заеме с реализирането и на терена. От дистанцията на времето отчитаме, че дори с неглижирания Ясен Петров начело на „Герена" се радваха на много по-големи успехи. Нов треньор трябва да има, но не такъв, който още преди да е подписал, се е конфронтирал поне по няколко линии с бъдещия си спортен директор. А в случая с Херо изглеждаше, че нещата са точно така, колкото и да ни увещаваха, че с Гонзо са първи приятели.
Людмил Христов, "Меридиан мач"
