Красен Кралев е последният събеседник в специалната рубрика, посветена на първото издание на варненското дерби след 13-годишна пауза.
Той е министър на младежта и спорта в две правителства, а към момента е народен представител в 48-ото Народно събрание, но също така и бивш президент на Черно море с ключова роля за оцеляването на клуба в началото на новия век и със сериозна заслуга за поставянето на основите, върху които впоследствие се изгражда настоящият облик на „моряците“.
За спомените му от варненското дерби:
Мисля, че това е специфичен момент от спортния живот на Варна. Свидетели сме как от месеци се говори за предстоящия мач след толкова години прекъсване. Даже за предстоящото дерби се говореше още, когато стана ясно, че Спартак ще спечелят промоция във Висшата лига. Това показва, че феновете на футбола във Варна са зажадняли за подобен сблъсък. Разбира се, аз имам много спомени и като дете. Фен съм на Черно море от 10-годишна възраст, от 1977 г. Дори в годините преди това бяхме изпаднали в Б група, един от редките пъти, в които клубът тогава се подвизаваше там. Тогава започнах да ходя на мачове, а по-късно и заедно с моя много добър приятел шефа на Катедрата по психиатрия проф. Кожухаров, бяхме заедно в Английската гимназия и не пропускахме дерби тогава. Имало е периоди, в които Черно море е бил по-силният отбор и Спартак са били по-зле в класирането, но са побеждавали, както и обратното – Спартак са били с по-доминираща роля и Черно море е съумявал да излезе победител от срещите. Разбира се, това показва непредвидимостта на този сблъсък. Без значение кой отбор в каква моментна форма е, всеки се раздава максимално за предстоящата среща. Сами виждате, даже отборът на Спартак в срещата срещу ЦСКА 1948 запази част от основните си футболисти, защото на каквото и място да се намират в момента аз съм убеден, че ще направят всичко възможно да изтръгнат нещо от дербито и да се представят достойно.
Като президент аз съм бил начело на клуба в продължение на 7 години и имам много спомени. Нямаме време в момента да влизаме в детайли за всеки един от тях, но мога да кажа няколко мача, които са от особено значение за мен. Първият е дебютът след дълго изгнание в Б група през 90-те години, успяхме да вкараме клуба в А група тогава. Това беше през 2000 г. и много дълго време нямаше дерби, последното такова бе през сезон 1994/95. Та през 2000 г. направихме рекорд по най-много продадени билети на „Тича“ въобще в историята. Не знам оттогава да е имало повече продадени – 13 000 билета бяха отчетени като продадени на касите на „Тича“. Сами се сещате, че е имало и много души, които са влезли без билет. Нямаше място, където да седнеш, буквално бяха заети всички стълби от правостоящи. 13 000 да се съберат на „Тича“ наистина е нещо голямо. Мачът бе много тежка битка и завърши 0:0. Спартак бяха тогава в по-добра форма и имаха опит от шест години престой в А група с изключително силен отбор. Тогава клубът беше воден от Николай Ишков и беше в един от най-силните си периоди, докато ние за първи път влизахме след дълъг престой в Б група. Голям мач се получи и с много голям заряд, но напрежението взе връх и заради качеството на играта не успяхме да си отбележим голове. Целият град беше там, целият град – кмет, районни кметове, съдии, прокурори, политици, лекари, учители, всичко беше там, доколкото можеше да се побере на стадиона.
Вторият момент, който няма да забравя, също е изключително интересен. Това беше сезон 2003/04 и тогава по стечение на обстоятелствата беше тежка година за Черно море, защото Илия Павлов загина тогава. Аз останах сам в клуба да го издържам. С Вили Вуцов много трудно успяхме да съберем боеспособен състав, но в края на година свършихме шести, направихме изключителен и фантастичен сезон. Първият полусезон беше тежък и тогава направихме реми 1:1 със Спартак, но ключовото беше привличането на Вальо Станчев на полусезона. Знаете, че Вальо Станчев е един от най-добрите футболисти, играл в историята на Спартак. Точно по това време, есента, беше състезател в моя клуб по футзал МАГ, който сега е футзален клуб Черно море. Тогава бяхме станали шампиони на страната и Вальо, който се беше отказал от професионалния футбол, игра във футзала 3-4 месеца. Тогава Вили ми каза на полусезона: „Дай да го привлечем Вальо!“. Аз прегърнах идеята, защото той бе страхотен футболист. Това беше шок за нашата публика, както и за публиката на Спартак. През пролетния полусезон тогава направихме една серия от шест поредни победи, изравнихме клубен рекорд. Втората от тях беше срещу Спартак на техния стадион. Вальо Станчев влезе като резерва, мисля че беше след 75-ата минута и някъде в последните минути той вкара втория и победен гол. Така Черно море победи с 2:1 с гол на Вальо Станчев. Това е пример как много футболисти, които са играли в единия отбор, после завършват кариерата си в другия. Всъщност има много такива, от Спартак например са Пламен Гетов, който е тяхна рожба, и Живко Господинов, които завършиха кариерите си в Черно море. От нашите също Кольо Спасов, Бог да го прости, Янчо Богомилов е играл в Спартак, Юли Спасов. Така че това е всъщност част от магията на това дерби.
Третият случай, който никога няма да забравя – това беше последният ми мач като президент на Черно море на 19 май 2007 г. Тогава те се бориха за мястото си в групата, а ние се борихме за класиране в европейските турнири, за Интертото, борбата ни бе със Славия за петото място. Трябваше ни задължителна победа на „Коритото“. Мисля, че в междинния кръг вече се бяха спасили и вече не им беше нужна толкова победата, щяха да останат пак в групата. Мачът се разви по странен начин, завърши 2:0. След като отбелязаха втория гол, видях какво се случва на терена и напуснах отбора, подадох си оставката, защото част от футболистите се държаха странно на терена, меко казано. След като не можеш да контролираш отбора си в такъв мач, очевидно се е случило нещо, което предпочитам да не го коментирам, но беше извън нормалния развой на събитията на терена. Аз тогава също казах, че не мога и не искам да поемам отговорност за това, което се случва и напуснах. Това ми беше последният мач като президент на Черно море. Дълго време носих тази обида в себе си, но то времето лекува всичко. Аз смятам, че такива дербита трябва да се играят за победа на всяка цена и те са символ на феърплея, там не трябва да се допускат подобни неща. Част от футболистите тогава знаеха за какво играят, бориха се, искаха победата. За съжаление не беше така с всички и тогава разбрах, че времето ми в клуба като негов президент е приключило. Трябваше да има някаква промяна и виждате, че през следващите години клубът се разви по изключително добър начин. Използва се това натрупване, което бяхме направили през тези години. Иначе по-рано през същата година вече бяхме спечелили категорично срещу Спартак с 3:0 на „Тича“. Много силно играхме тогава, въобще отборът беше в страхотна форма. След това Кольо Спасов надгради това, което бяхме направили и Черно море изживя едни от най-добрите си времена през следващите години.
За историческата значимост на варненското дерби:
Всяко дерби си има своя заряд. Има няколко дербита, които са популярни в цял свят като Реал - Барселона и Манчестър Юнайтед – Ливърпул. Нашето дерби е изключително важно за града. Както казах, от месеци, даже от миналата година още се говори за този сблъсък. И двата отбора имат много фенове. Не искам да го сравнявам с пловдивското дерби или с дербито между софийските отбори, защото всяко от тях си има собствен заряд и собствено значение в историята и във фолклора между футболните фенове. Това са клубове със стогодишна история и имат много поводи да се говори за сблъсъците помежду им. В такъв тип съперничество се вижда чистият спорт, феърплеят. Макар да има много случаи, за които може да се коментира и да има съмнения от феновете за изхода в посока един или друг резултат, тези дербита са символ на сблъсъка и на феърплея в спорта. Знаеш, че трябва да го спечелиш на всяка цена, за честта на твоя клуб, на твоето семейство, за честта на града. Всеки, независимо в каква форма е, иска да докаже, че е по-добър от другия. Месеци след този мач се говори за него, та чак до следващия – коментира се играта, ситуациите от дербито. Така че това е може би най-важният сблъсък от спортния календар на Варна.
Прогноза за крайния резултат на дербито:
Аз искам Черно море да спечели, аз съм фен на Черно море, както казах. Кръвно съм свързан с този отбор, но си давам сметка, че Спартак ще направят всичко възможно, за да защитят своята чест и да изтръгнат нещо от този двубой. Резултатът е изключително труден за прогнозиране, но вярвам, че Черно море има повече футболни аргументи. По принцип отборът се представя добре, в момента сме в един от силните си периоди, въпреки че преживяваме криза след продажбата на голмайстора ни. В този отбор има обаче толкова равностойни футболисти, че всеки от тях може да отбележи. Много е интересно да видя как двамата треньори ще подготвят състезателите си преди дербито, не само чужденците. От Черно море мисля, че единственият, който е участвал в подобно дерби, е Даниел Димов. Той помни заряда от този двубой. Даже онзи ден гледахме заедно мач, той в момента е контузен, за съжаление липсва много на отбора нашият капитан. Гледахме мача с Арда и го питах: „Готвите ли ги футболистите за дербито, настройвате ли чужденците?“, а той вика: „Не само чужденците, то и българите трябва да ги настроим“. Аз тогава си дадох сметка, че тези момчета са били на по 10, 12, 13 години, когато е било последното дерби. Разбира се, за юношите на Черно море това е друг момент. Някой път от прекалено желание може да налееш оловото в краката и трудно да върви мачът. Очаквам фантастичен празник на стадиона и да може феновете да се зарадват. Да се получи също така добър футбол, макар да е много трудно в такава ситуация и при такова огромно напрежение. Дано да няма излишни грубости и да се играе честен и спортсменски двубой. Играе ли се футбол, аз съм позитивен и оптимист за това, че Черно море ще надделее в този двубой.
