На едно от игрищата на стадион "Абдула бин Халифа" в Доха треньорът Феликс Санчес излага инструкции към катарския олимпийски тим (до 23 г.). "Махайте я оттам", изкрещява той, когато играчът праща топката, където е пълно с палестински защитници. "Яла шабаб", крещи на арабски, което ще рече "Напред, момчета". Не след дълго клати глава, както само футболните треньори го правят.
Намираме се в края на септември, а мачът е от ранен етап на Западноазиатската купа и се играе пред не повече от 200 зрители. Съперникът е по-слаб във всяко отношение. Трима от палестинските играчи са от Газа и почти не са играли със съотборниците си от Западния бряг, защото им е трудно да пътуват из Израел. А момчетата на Санчес са като отгледани в саксия - те са израснали в семейства от средната класа в Катар, на които не им липсва нищо като условия за развитие. В 30-градусовата жега Катар печели мача с 3:0 с лекота. Дори срещу такъв слаб съперник обаче лесно можеш да разбереш нервността на Санчес. Бившият треньор в школата на Барселона „Ла Масия”, обучавал самия Лионел Меси, сега е натоварен с мисията да изгради гръбнака на отбора, който ще представя Катар на домашния Мондиал 2022 - вероятно най-скандалното спортно събитие след олимпийските игри в Москва през 1980-а.
Когато през 2010-а суспендираният сега президент на ФИФА Сеп Блатер шокира света с името на домакина, Катар се класира автоматично за турнира. Ако не се случи някакво чудо и се класира за Мондиал 2018 в Русия, то Катар ще е първият домакин на световни финали, който не е успял да го стори преди това със собствени усилия. И всичко това е съпроводено със скандали за подкупи и международен натиск от всякакви правозащитни организации. Целият този футболен експеримент трябва да покаже дали е възможно страна под №112 в ранглистата на ФИФА да придобие световна класа до ноември 2022. Ако успее, Катар може да предизвика футболен бум в Средния изток. Ако се провали, управляващите в страната ще се посрамят пред аудитория от над един милиард души. Върху плещите на Санчес и компания лежи голям товар...
Огромните резерви на газ и петрол само за четири десетилетия превърнаха Катар от страна в Персийския залив, известна с гмуркачите за перли и риболова, в най-богатата държава в света (по богатство на човек от населението). Управляващата фамилия - кланът Ал Тани, реши да налива пари във футбола с надеждата, че това ще се окаже паспорт към международна легитимация, а и ще придаде нов смисъл на националната идентичност. За целта най-добрите играчи, треньори, спортни администратори и архитекти на стадиони от цял свят бяха привлечени тук. Според мнозина това е безсмислено. Тук е твърде горещо, за да се играе футбол през по-голямата част от годината, понякога температурите стигат до 50 градуса. А от общо 400 000 катарци е трудно да се направи читав тим. Регистрираните футболисти са по-малко от 7000, за сравнение в Испания са 3 милиона, в Германия - 6 милиона, дори на Соломоновите острови са повече, отколкото тук. Зико, който е играл на три мондиала, неслучайно поиска да се отнеме домакинството на страната. "Тук просто няма футбол", откровен е бразилецът.
Усещането у всички е такова, а информациите, които идват от Катар, само го подкрепят. Така например през 2013-а 44 непалски работници загинаха само за два месеца при строителни работи, а година по-късно се оказа, че на повечето гастарбайтери се плаща едва по 45 цента на час. По същото време дойдоха обвиненията за подкупи преди Вота за мондиала, а от документите стана ясно, че катарският вицепрезидент на ФИФА Мохамед бин Хамам е плащал по 5 млн. долара (в брой, с подаръци или с договори за фиктивни дейности) на висши футболни служители, за да осигури вота им. Тъй като Бин Хамам не е част от организационния комитет на Мондиал 2022, ФИФА бе принудена да отчете, че така кандидатурата не е дискредитирана чисто формално. Въпросите обаче остават. През юни швейцарските власти обявиха, че разследват 53 Възможни случая на пране на пари и 121 съмнителни сделки в местните банки. За пръв път се спомена, че може да има нов вот за домакин на Мондиал 2022.
Докато шофирате из Доха - тук почти никой не ходи пеша - може да видите как се ражда футболната култура. Новите стадиони с форма на космическа чиния са сместени между прашните молове и жилищни сгради, но те са твърде големи за местните фенове. Проектираният от Норман Фостър "Лусаил", който трябва да приеме финала на мондиала, е за 86 250 души. Катар налива пари в този проект почти толкова бързо, колкото вади газ и петрол от земята. Умопомрачителните 200 млрд. долара са предвидени за инфраструктурата, най-вече за нова жп мрежа, хотели, пътища. Хвърлените от Великобритания 9,3 млрд. за Олимпиадата в Лондон през 2012-а на този фон изглеждат нищожни.
Тимът на Санчес играе пред празни трибуни. Толкова малко хора искат да гледат мачове, че на гастарбайтерите от Африка и Азия се плаща, за да ходят по стадионите и да няма празни седалки. Когато пристигнах на мач от катарската Суперлига, първото, което видях, е как кениец си слага традиционния бял халат. На него и на приятелите му бяха платили по 5 долара, за да се правят на катарци и да пеят футболни песни на арабски. Зададен на официалните лица от федерацията, въпросът "Дали ще се плаща на псевдофенове", не получи ясен отговор. Признава се само фактът, че клубовете наемат хора да забавляват останалите.
Тук идва поредната ирония. Голямата част от населението на Катар е изключено от футболния проект "Мондиал 2022". Над 1,8 млн. души - около 80% от населението - са гастарбайтери, повечето от Азия и Африка, чийто заплати са около 10 паунда на ден. Те живеят в примитивни лагери в покрайнините на градовете. Тези хора, повечето от които обичат футбола и го играят в свободното си време, не могат да станат граждани. Вместо да е играта на народа в Катар футболът е играта на елитното малцинство.
Двигателят на целия проект е академията "Аспайър" - основана от емира през 2004-а и разположена в покрайнините на Доха. Тук 240 катарски деца живеят, учат и тренират, за да станат топфутболисти, плувци, атлети. Таксите им се плащат от държавата. Под синия покрив теренът е в естествени размери, климатикът винаги работи, а тренировките се наблюдават от опитни треньори от Испания, Германия и Англия. Тук идваха дори Пеле и Марадона, за да помагат. Вратарите пък получиха уроци от самите Икер Касияс и Мануел Нойер. Почти всички от настоящия тим до 23 г. са тръгнали от "Аспайър". Директор на академията е Иван Браво - испанецът, който до 2010-а бе шеф в Реал Мадрид. Седнал на мек диван в огромния си офис, получилият образование в САЩ директор обяснява какво искат да постигнат катарците: "Същото е като в Испания преди Олимпиадата през 1992-а - целта е да се развие икономиката и да се впечатли светът. Това, което даде самочувствие и увереност на испанците, е спортът. Първо бе олимпиадата в Барселона, после Реал Мадрид и Барса станаха най-големите футболни клубове в света, а националният тим спечели световната купа... После дойдоха Рафа Надал, Фернандо Алонсо, баскетболистите в НБА".
Теорията му обаче може да важи за Испания, но не е и за Катар. Тук Дарвиновият принцип за селекцията не е приложим. Затова катарците направиха амбициозна скаутска програма, с която всяка година наблюдават близо 500 000 деца от Западна Африка, Централна Америка и Югоизточна Азия. Само на най-най-добрите се дава шанс да тренират в академията в Доха или в тази в Сенегал. Това роди съмненията, че те ще бъдат натурализирани, за да подсилят състава. Браво обаче отрича това, посочвайки правилника на ФИФА - според него даден играч трябва да живее поне пет години, след като навърши 18, за да представлява дадена страна. До Мондиала има цели седем години, но Браво настоява: "Искаме играчите да са родени в Катар и родителите им да са от Катар. Не планираме да взимаме африканци".
Робърт Буут, „Гардиън”
