Какво промени Стойчо Стоев за 4 месеца в Лудогорец

Ролята на треньора е опре­деляща за развитието на един отбор, философията и възгле­дите му трябва да съвпадат с наличния кадрови потенциал. Малко очаквано след освобож­даването на Ивайло Петев през юли на кормилото на Лудогорец застана Стойчо Сто­ев. Специалист, работил в скромни отбори като Ми­ньор, Спортист Своге, Мон­тана... Бившият голям футбо­лист на Локомотив София бър­зо бе зачеркнат от някои, а най-големите песимисти дори му предвещаваха крах преди навлизането във втората по­ловина на първенството. Подценяваният и недооценяван досега Стоев надхвърли и най-смелите позитивни оча­квания. Той постигна сериозни за актуалното ниво на българ­ския футбол успехи на между­народната сцена, които са много по-важни от победите над ЦСКА и Левски.

 

Само по себе си достигане­то до 1/16 финалите в Лига Европа говори за качествата на Стоев, който само за 4 ме­сеца буквално преобрази Лудо­горец, извади го от кризата и го направи много по-стабилен в изявите в сравнение с пред­ходните два сезона. „Тема Спорт" ви предлага част от факторите, които треньо­рът подобри, за да се стигне до днешният облик на отбо­ра.

1.Внесе спокойствие в отбора

Трудният старт на сезона на всички фронтове покачи се­риозно напрежението в събле­калнята на шампионите. По­раженията от Берое за Суперкупата, Слован Братислава в Европа u Любимец за първен­ство разбиха на парчета ина­че железния колектив. Появи се разделение в съблекалнята на българи и чужденци. Веднага след идването си Стоев кори­гира този проблем с необходи­мия за разрешаването му под­ход. Специалистът успя да сплоти състава и да внесе нуж­ното спокойствие. В много ва­жен момент той показа уме­нията си на педагог и изчисти главите на футболистите преди важния реванш със Сло­ван в Разград. Влиянието на треньора си пролича още в първия мач, а резултатът бе повече от добър - 3:0 срещу шампиона на Словакия. След това той показа, че може да управлява успеха.

 

Много рядко у нас някой играч успява да развие каче­ствата си и да продължи да надгражда в играта си. Един от типичните примери за стремглав спад във формата доскоро бе Марселиньо. С тре­ньорската смяна обаче брази­лецът претърпя истински ка­тарзис и заигра както никога досега. Щяхме да определим това явление като случай­ност, ако същото не се бе слу­чило с почти целия отбор. Най-очевадно е развитието на качествата на Михаил Александров, Роман Безяк, Жуниор Кайсара, както и Жуниор Кишада. Към тях може да при­бавим и Светослав Дяков, кой­то се превърна в истински ли­дер. Първият от изброените извървя пътя от резерва до неизменен титуляр и в послед­но време неизменно бележи, а когато не го прави, е с воде­ща роля за попаденията. Също­то се случи и с Безяк, който от набеден за неудачник стана го­лов хищник. По-незабележим е прогресът на Кайсара. Брази­лецът продължава с набезите си no-крилото, но вече е далеч по-стабилен и акуратен в дефанзивен план. Възходът на всички тези футболисти се дължи именно на Стойчо Сто­ев.

 

Големият плюс на този Лу­догорец е дългата резервна скамейка. Но ако трябва да бъ­дем честни, не от днес раз­градчани разполагат с 20 рав­ностойни футболисти. Ти­хият Стоев успя да размеси картите и да вкара в играта оставащите доскоро далеч от светлината на прожекто­рите футболисти. Специалистът ясно показа, че не робува на имена и с леко­та зачеркна Мирослав Иванов от състава, който бе водещ играч по времето на Петев. И определено решението на Стойчо бе правилно, тъй ка­то Деко в момента е резерва в по-слаб отбор като Левски. Какво по-голямо доказател­ство за правилното решение за раздяла? Изнеслият слаби мачове Иван Стоянов също бе изваден от състава. Затова определено се изисква сме­лост, особено след като имен­но племенникът на Йордан Лечков отбеляза първия гол в дебюта на Стоев. Порицани бяха също Платини и Марсе­линьо. Последният дори бе предупреден, че ако не подоб­ри играта си в защита, няма скоро да подуши терен. Мето­дът се оказа право в целта и само за няколко месеца плеймейкърът стана много по-ра­ботоспособен в отбрана и ве­че е много по-полезен за отбо­ра. Стоев показа, че няма да търпи своеволията на Платини и бързо го прати на пейка­та, че дори и извън групата. Към всеки мач треньорът има индивидуален подход, чрез кой­то доказва, че не робува на имената, а на тактическите си виждания за конкретната среща. Спрямо тях подбира и изпълнителите си.

4. Наложи по-директен футбол

Бързото движение по тере­на и многобройните пасове стил „тики-тaкa" определено бяха печеливши в първите два сезона в елита. През пролетта обаче отборът все по-често изпитваше проблеми, а дори и издишаше в някои мачове. Са­мо няколко месеца по-късно Лу­догорец е преобразен и усъвър­шенстван, а заслугата за това е на Стойчо Стоев. Треньорът разви стила и качи отбора на друго ниво. Ниво, което е мно­го по-високо от всички остана­ли в България. От играта бе елиминиран един от елемен­тите, които пречеха на ефек­тивността. Безсмисленото разиграване на топката по ширина на терена от защит­ници и халфовете остана в ми­налото. Разградчани премина­ха към по-директен футбол с бързи вертикални подавания, които носят далеч по-голяма заплаха за противника. Усъвършенствани бяха и различни комбинации и заучени положения, с които се изнесе футболна лекция на ЦСКА и Левски насред София.

Старт.

5.Ударният му селекционен старт