Не съм сигурен доколко насериозно се гледа на ЦСКА-София в настоящия контекст на българския футбол. Извън заинтересованите от припознаване на този клуб като някакъв своеобразен наследник на великия гранд, който фалира миналата есен, трудно някой ще намери нещо общо между „армейските" традиции и настоящия маркетингов продукт, който Гриша Ганчев ни предлага.
Необяснимо е обаче, защо толкова бързо бяха скъсани и тънките нишки, които свързваха клуба с тирето с онзи, който преди по-малко от година вдигна Купата на България. Освобождаването на Галчев, а сега затапването на Преслав Йорданов, а и на Божидар Чорбаджийски, който трудно ще измести Николай Бодуров и Рафаел Перес от титулярния състав, показва, че на никой не му пука за историята, ако от нея не може да се трупат дивиденти.
Още по-лошото е, че с такива като новите Кевин Кубемба и Рожерио Консейсао допълнително се спъва развитието и на талантите от академията на Литекс, които заслужено бяха гордостта на преместилия се в София ловешки клуб. Предвид ситуацията в първенството и факта, че дори да се класира за Лига Европа, ЦСКА-София може да не участва по административни причини, сега бе идеалният момент да се заложи на Кирил Десподов, Милчо Ангелов и Тонислав Йорданов. От тях щеше да спечели целият ни футбол, а и на феновете тези момчета биха били по-симпатични. Сега престижните резултати като този с Динамо Киев не могат да сгреят никого. Една загуба на старта от Черно море и на „Армията" отново ще изпълзят гущерите.
Явно в клуба се притесниха, ч може да останат единствения отбор в елита без попълнения и се активизираха. Но кой колко им е нужен и с какво ще допринесе, не се мисли много. След толкова много трансформации явно и тези, които градяха успехите на Литекс вече се объркаха и загубиха ориентация за това кое и как трябва да свършат приоритетно.
Людмил Христов, „Меридиан мач”
Какво печелим от пълната промяна
С поредните съмнителни чужденци ЦСКА-София окончателно губи идентичност
