Прилики
1. Свършиха повече от това, което си бяха намислили и което се очакваше от тях
България на световното в САЩ всъщност пееше песента от филма “Беларуската гара” - “И значит нам нужна одна победа”. Обяснението е просто. При петте предишни участия на финали националният отбор нямаше нито една победа, макар да беше играл срещу Мароко (1974) и Южна Корея (1986).
Тези очаквания се затвърдиха след загубата на старта с 0:3 от Нигерия, “тази арабска страна”, както я беше описал треньорът Димитър Пенев. Все пак още във втория мач ни дойдоха гърците, по-разглобени и от нас след 0:4 от Аржентина. Треньорът им смени половината си титуляри барабар с вратаря и постигна същия резултат.
С това уж Пеневата чета си изпълни задачата, но както ни обясниха французите на 17 ноември предната година, l'appetit vient en mangeant. Така че бихме и Германия, че бяхме и недоволни от минималната загуба на полуфинала и “едва” четвъртото място.
Исландците пък направо дойдоха на Евро 2016 с изпълнена задача минимум, която беше първо класиране на финалите на голямо първенство. След два равни и победа в групата на 1/8-финала им дойде голям отбор - Англия, и в Ница викингите си свършиха работата като нас в Ню Джърси.
2. Играха с постоянни титуляри
Ако можеше, и Димитър Пенев на световното в САЩ никога нямаше да си смени титулярите и щеше да започва винаги с едни и къщи 11. Цяла България тогава знаеше наизуст Ицо, Емо, Краси, Трифон, Данчо, Боби и останалите.
Всъщност единствената незадължителна промяна Стратегът от Мировяне направи за втория мач, когато пусна в стартовия състав Наско Сираков на мястото на Даниел Боримиров, осъзнал, че не ни е силата в предпазливата схема 4-4-2, която четири години по-късно бе възпята от чалгаджийката Кали в неофициалния ни химн за Франция’98 “Зума има тежката дума”.
Нататък всички промени, включително революционната срещу Мексико централен защитник да играе нападателят на “Спортинг” (Лисабон) и голмайстор на българското първенство за 1991 г. Ивайло Йорданов, бяха принудителни - заради много наказания. С натрупани жълти или направо червени картони току трябваше да почиват Хубчев, Трифон Иванов, Цанко Цветанов и Златко Янков. Слава богу, че освен Ивайло Йорданов Пената имаше и един универсален Киряков.
От своя страна треньорите на Исландия Лагербек и Хадългримсон поставиха абсолютен европейски рекорд - пуснаха и в петте мача едни и същи титуляри, което в рамките на подобен турнир не е правено никъде.
Единият фактор за това бяха добрите резултати и старата треньорска мъдрост, че печелившият състав не се сменя. От друга - строгата тактическа и полева дисциплина, която позволи да няма липсващи заради картони. Е, и късметът ги покри - някои други отбори се скъсаха от контузии.
3. Вярната публика
Ако някой беше предрекъл, че само пет години след падането на Берлинската стена и идването на демокрацията в България толкова наши фенове ще има по стадионите в Далас, Чикаго, Ню Йорк/Ню Джърси и Лос Анджелис, в кабинетите на Държавна сигурнос щяха да му се смеят с глас.
Обаче стана точно това - единственото място, на което нашите не се чустваха като у дома си, беше Чикаго за втория ни мач. Просто градът, в който се прочу роденият в Ню Йорк и умрял в Маями гангстерски бос Ал Капоне, е втори по гръцко население в света след Атина, а ние играхме точно срещу елините там. Но пък българските знамена, носии, тъпани и гъдулки по трибуните бяха позната гледка през цялото пребиваване на българският национален отбор на американска земя.
Исландците пък командироваха 10% от населението си във Франция за европейските финали. Преселението беше толкова масово, че се появиха сериозни притеснения за изхода на президентските избори, защото се смяташе, че това играе в полза на трите кандидатки жени. Накрая все пак спечели фаворитът Гудни Йоханесон, но с мизерните около 5% преднина, вместо очакваните 15-ина. Между другото, и той като Желю Желев през 1994 г. в САЩ отиде да гледа своите наживо чак след първите победи и се оказа карък - веднага загуба и отпадане.
Исландските фенове влюбиха в себе си Париж не само с примерното си поведение, веселия си нрав и викингските шлемове с рога, но и заради отстраняването на Англия на 1/8-финалите.
От една страна, на домакините бе осигурен по-лек съперник по пътя към полуфиналите, защото каквото и да си говорим, дори след чудото, което извършиха, исландците си остават аутсайдери и не може за няколко месеца да направят това, за което на други страни и народи са били необхидими векове, както би казал Георги Димитров на Лайпцигския процес.
От друга, това си е повод за нескончаеми подигравки с един от принципните футболни, а и не само, съперници на “петлите”. Които, ако бяха паднали в 1/4-финала, щяха да поднесат същото на следващия си съперник - Германия.
Разлики
1. България имаше настоящи звезди, Исландия - може би бъдещи
Както и да го гледаме, откъм състав България’94 е на няколко обиколки пред Исландия’16. Това “Барселона”, “Спортинг”, “Порто”, “Хамбургер”, разни “Мюлуз”, “Лутън”, “Ипсуич” и българските даже не ги броя. Освен това в състава си Пеневата чета имаше жив и при това скорошен носител на “Златната обувка” и купата на европейските шампиони, който в края на годината на световното в САЩ спечели и “Златната топка”.
Още по-голямо стана и търсенето на български звезди след четвъртото място в Америка. Като луди се биеха “Байерн”, “Реал”, половин Италия и четвърт Англия за нашите момчета. Някои от тях успяха да направят добра кариера, други не чак толкова, но всички са единодушни - толкова качествено поколение по едно и също време България във футбола не е имала, а, както върви, никога няма да има повече.
В същото време Исландия не впечатлява със състав. Няма да е пресилено да се каже, че заедно с Албания северняците имат най-незвездните 23-ма на европейското първенство. При това “орлите” поне могат да се похвалят с бомбастичен трансфер преди началото на първенството - звездата им Гранит Джака подписа с “Арсенал” и ще радва лондонските фенове от есента. Докато исландците имат един, дето играе в “Суонси” - Гилфи Сигурдсон, d техният Стоичков - Ейдур Гудьонсен, вече е на 37 години, пък и е далеч от наш Ицо и като класа, и като успехи, било то отборни или индивидуални. Само дето като него е обличал екипа на “Барселона”.
Разбира се, след 1/4-финала на абсолютните дебютанти и особено след гаврата с Англия, ще има раздвижване и на исландския футболен пазар, но пак на средно равнище - едва ли ще се стигне до клубните грандове с арабските милиони.
2. Пената е интуитивен гений, а Лагербек - теоретик и анализатор
Като си помисля за двамата треньори - на България в САЩ’94 и на Исландия сега, в главата ми веднага изниква цитат от “Евгений Онегин” на Пушкин, който в девети клас в руската гимназия ни караха да учим наизуст:
“Они сошлись. Вода и камень,
стихи и проза, лед и пламень
не столь различны меж собой…”
Мисля, че няма нужда и от превод, става ясно, че между чичо Митко и фарброр (както би звучало на шведски може би) Ларс няма нищо общо.
Димитър Пенев беше и си остава интуитивен гений, при когото мисленето, говоренето и действието функционираха самостоятелно в различни координатни системи, но пък даваха прекрасен резултат. Освен това без много приказки Стратегът от Мировяне беше и прекрасен психолог. Самото затваряне само двамата на Стоичков и Балъков, смятани едва ли не за врагове, в съблекалнята на полувремето в мача с Германия, “за да се разберели”, е достатъчно да му дадат тапия за семеен модератор.
“Два остри камъка брашно не мелят”, е казал българският народ, а в националния отбор по онова време бяха не два, а дванайсет. Поне.
Ларс Лагербек, който между другото е бил България с Швеция един път 5:0 и два пъти по 3:0, е съвсем друг тип. За разлика от Пената, който е играл на световни първенства и полуфинал за купата на европейските шампиони, върховното му постижение като футболист е два плейофа за влизане във втора шведска дивизия. Но пък е завършил политология и икономика, а като футболист е бил счетоводител на клуба, в който е играел.
Пресконференциите на Лагербек преди и след мач могат да бъдат записвани и след това четени на студентите в треньорските факултети във спортните вузове. Тактическите му схеми са ясни, логически обосновани, тренировките - строго дисциплинирани и разработващи конкретни задачи. С две думи - обратното на Пеневите.
Все пак по нещо двамата си приличат - чувството за хумор, поднасяно често със съвършено сериозно лице.