На сакралната дата 17 ноември Българският футболен съюз откри своята дълго строена база за националните отбори. Първият мач на националния отбор е от далечната 1924-а и цели 92 години след това най-добрите български футболисти не са имали свой собствен дом. Най-накрая вече има „българско Коверчано" и това ни нарежда до модерните не само във футболно отношение нации.
Да се построи една национална база с хотелска част, стадиони и всякакви съвременни джунджурии не е лесно и най-важното е много скъпо. И е голямо постижение да го направиш на практика без никакви собствени приходи, за-шото подопечните ти не са спечелили нито евро от своя футболна продукция. Но покрай безкрайното евала, с което бе посреиднато новото съоръжение, редно е да се споделят и няколко генерални и глобални мисли.
Политиката на ФИФА под ръководството на Сеп Бла-тер бе да се подаряват на малките футболни федерации от цял свят такива благинки. Ясно е защо го правят. Заради имидж даваш няколко милиона на Шри Ланка и там се появява първото игрище с истинска трева. Сеп Блатер отива за откриването. Дръпва една бащинска реч, малки деца с тъмна кожа го заобграждат, той ги милва по главиците и тази сцена обикаля света. Влиза в специализирани и спонсорирани от ФИФА предавания. Мила картинка, зад която се крие целият абсурд. За какво им е на Шри Ланка, предишен ^ Цейлон, футболно игрище и национална база за националите, след като техният отбор е сред най-слабите в света и пада дори от Бутан и Източен Тимор. Те се интересуват от крикет. Но шефът на федерацията на Шри Ланка знае как да гласува на следващите избори. А както се говори, това се и заплащало нерегламентирано. Примерно с едни 20 хиляди долара за кандидатурата на Катар.
Заслуга на сегашното ръководство, което често напомня каква празна каса е заварило, е, че в България влизат европейски и световни субсидии. Но покрай това непрекъснато евала нека да си зададем и въпроса какво остана и какви ползи имаше от европейското първенство за 17-го-дишни, проведено в Бургас. Тогава също с европейски пари бяха направени 7-8 игрища с последен модел трева по най-скъпите тарифи. И е редно да се зададе въпросът дали тази скъпа инфраструктура помогна на българските деца. Какво става с терените в Бургас? Как се стопанисват и в какво състояние са? И тогава се рязаха ленти и се слушаха министерски речи?!
Имаме и друг пример - инвестицията в Ботев Пловдив. Там също се построи супер съвременна база. Освен че отборът играе официалните си мачове в Коматево, а това не се харесва никак на феновете, какво положително донесе тя на Ботев Пловдив. Подобна база има и в Разград. Да сме видели новия Стоичков или новия Сираков?! Не че е лошо да има съвременни условия, но това не е никаква гаранция, че ще се пръкнат новите звезди на бг футбола. И куртоазните думи на Звонимир Бобан ще си останат само голо пожелание.
Предишният президент на БФС, Царство му небесно, обичаше често да повтаря фразата, че каквато държавата, такъв и футболът. Вчера думите му намериха пълно потвърждение. И в държавата се усвояват европейски фондове, построиха се какви ли не уж важни неща, но това не убеди хората, че пътят е правилен. И се видя как гласуваха на последните избори. Така е и с футболните дела. Футболът не е за чиновниците в БфС, които получиха прекрасна резиденция в полите на Витоша. Футболът не е самоцел за националните футболисти, които ритаха онзи ден пред 1500 човека, от които само 350 със закупени билети, футболът не е и за журналистите, било те критични или угодни към това ръководство на БФС и въобще към дерибействата във футбола ни! Футболът е за зрителите. А тях прекрасната база няма да ги върне на трибуните. За тях футболът с българско участие вече не представлява удоволствие. И БФС няма никаква идея как да промени това положение.
Боби Михайлов е перфектен ръководител на БФС ООД или БФС АД, или БФС ЕООД. Плаща заплати и повишава благосъстоянието на подопечните си непрекъснато. Доставя им наготово кариерно развитие в комисиите на УЕФА. Лошото е, че техният личен просперитет не се отразява реципрочно на българския футбол. Те се превръщат в нещо като футболна олигархия, която си живее прекрасно, но чувството за социална справедливост е нарушено безвъзвратно. Проблемът е, че Боби Михайлов не е шеф на ООД или АД а на една обществена организация, която използва всички национални символи и атрибути на държавата България. И срещу това огромно право не връща нищо на българския народ. Който иска да се гордее не с бази, а с достоен футбол. И победи, победи, победи!
На какво ми приличаше през цялото време церемонията по откриването на базата. На така наречените платени репортажи по големите комерсиални телевизии, които попадат между спортните новини и прогнозата за времето. На екрана пише платен репортаж и тече информация как еди коя си фирма открила нов офис или бизнес център. И как си увеличили продажбите или пазарния дял. А не трябва да е така, защото българският футбол не е на Боби ООД или Боби АД. Той е на българите. И веднага голямата разлика. 12 часа по-късно 12 хиляди отидоха в зала „Армеец", платиха си билета, ръкопляскаха и плакаха заедно със своите любими златни момичета. Ето това е смисълът на спорта, пълна симбиоза между публика и състезатели. А благодарение на БФС с футбола се случва точно обратното.
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
