1. Novsport
  2. Коментар
  3. Годината в тениса през погледа на Novsport.com (видео)

Годината в тениса през погледа на Novsport.com (видео)

Изминалата 2010-а приключи с гръм и трясък и остави много въпроси, на които ще потърсим отговор през 2011-а

Годината в тениса през погледа на Novsport.com (видео)

Изминалата 2010 година в тениса приключи с гръм и трясък и остави много въпроси, на които ще потърсим отговор през новата 2011-а.

Преди да започнем с мачовете обаче, трябва да обърнем внимание и на един друг факт. Издаването на автобиографията на Андре Агаси "Открито". Книга, която погълна тенис света и го изправи пред редица въпроси. Творение, посрещнато с противоречиви мнения, заради признанията на легендата в тениса и която беляза може би най-силно 2010 г. Като скромен любител на тази велика игра бих посъветвал всеки, който обича да чете, да не пропуска шанса да види една истинска история, един проникновен разказ за човешката душа и ураганите, бушуващи в нея. Книга, която за да прочетеш, съвсем не е нужно да се интересуваш от тенис или да си влюбен в играта, а в човека и магията, която го движи.


Какви са въпросите, които ни предстоят обаче в реалния и силов тенис, който замести романтичния предишен.

Ще може ли Рафа Надал отново да постигне същото надмощие в Мелбърн? 

Ще успее ли Роджър Федерер да продължи своя победен ход под натиска на новите предизвикателства? Ще достигнат ли пак Дел Потро, Робин Сьодерлинг и Марин Чилич нивото и стила на игра, което демонстрираха, че имат? 
Ами Новак Джокович и Анди Мъри дали ще можем да видим най-доброто от тях?

На повечето от тези въпроси трудно ще дадем отговор. От една страна, ние знаем, че Джокович и Мъри няма къде другаде да бъдат освен сред най-големите и надпреварата с тях. Ние знаем, че и големите не са застраховани от провал пред добре построената игра на опонентите им, освен, ако няма какво да им попречи, както през изминалата година (Дел Потро - контузията на китката, несигурността на Чилич, борбата на Сьодерлинг срещу вятъра). 
Или сред всичко това, Надал и Федерер ще продължават да са мъжете на победата
 
Изминалата година не беше белязана от кой знае какви тенис спектакли .
Паметните мачове не бяха много, както и  качеството на тенис не беше нещо, на което да се учудим. 
В такъв случай кои мачове можем да определим  като най-добрия тенис през този сезон? 
Дали това са най-вълнуващите мачове, чийто край гледахме със затаен дъх? Или тези, в които фаворитите демонстрираха най-високо качество на игра и изходът от двубоя беше лесно предвидим? Или може би комбинация от двете?  
 
 
Ето как видяхме най-добрите тенис сблъсъци през изминалата година:
 

10. Джон Иснер срещу Никола Маю, "Уимбълдън", 1-ви кръг, 
6-4, 3-6, 6-7(7), 7-6(3), 70-68
Направих  опит да гледам този мач от началото до края. Но не можах, макар и да се опитах. Качеството на играта не беше нещото, което трябваше  да запомним. Защо тогава  този тенис маратон попада в моя списък? 

Може би защото това е единственият мач, който ме направи едновременно щастлив (той беше на първа страница на всички водещи британски вестници в момент, когато Англия достигна до четвъртфиналите на Световното първенство по футбол), тъжен (много съжалявах за Маю, този спорт е жесток понякога, защото все някой губи в един момент), отегчен (колко повече аса още мога да видя през този мач), вдъхновен (смелостта и на двамата, никой не падна духом), забавно (23-23).... Добре, мачът ще завърши скоро .... 54-54....а може би, не толкова скоро....) и накрая, освободен (мога да си свърша задачите за деня, мачът приключи) - всичко това по време на играта.  

И след края на мача излязох от вкъщи с образа на щастливия Иснер, опустошен като Maю и това ще бъде мач, който никога няма да бъде забравен.



9. Сергей Стаховский срещу Раян Харисън, "Ю Ес Оупън", 2-ри кръг, 
6-3, 5-7, 3-6, 6-3, 7-6(6)
Гледайки акцентите от този мач в YouTube, попаднах на един от плакатите в публиката, с надпис: "Не трябваше да падаш на корта от радост. В края на краищата, не спечели голям финал, а победи само едно хлапе квалификант във втория кръг“.
Това ме накара да се замисля колко сме се разглезили, ние, феновете на тениса.
Обръщаме внимание и насочваме цялото си възхищение към миговете, когато Федерер и Надал пишат история, но често не обръщаме внимание на тези, останалите тенисисти, които играят тази игра, не за учебниците по история, а за да изкарват прехраната си. 
И дори тогава, те всячески се борят за всяка точка, всеки мач, всеки кръг, защото знаят, че това може да е техният последен шанс за победа в турнира.

Красотата на този мач беше навсякъде. Една истинска приказка (точно като Тейлър Дент или Мелани Один миналата година), ако младият Харисън спечелеше, щеше да бъде провъзгласен за новия Анди Родик (предполагам, че американците с радост ще приемат нов Родик, дори да не е новият Пийт Сампрас). Сред крясъците на тълпата в Ню Йорк срещу Стаховский, Харисън беше на една точка от победата, но мачът взе противникът му, като след победната точка се просна мъртъв на земята, както прави Рафа Надал, спечелвайки титла от Шлема, с което си навлече гнева на публиката.

Този мач не е беше кой знае какво , за да влезе в историята, но достатъчно стойностен, за да го отбележим като един от интересните през изминалата година.  



8. Рафаел Надал срещу Робин Сьодерлинг , "Ролан Гарос", финал, 
6-4, 6-2, 6-4
След загубата на Надал от  Сьодерлинг на "Ролан Гарос 2009", срещите помежду им се възприемат като ,,съперничество“, което излиза и извън корта, само защото Сьодерлинг успя да  изхвърли рано от любимия му турнир ,,Краля на клея’’. 
Може би за това се очакваше финалната среща на „Ролан Гарос 2010“ да се превърне в епичен сблъсък, жажда за отмъщение на Надал, или пък доказване от страна на Сьодерлинг, че миналогодишната победа не е случайна.

Рафа демонстрира в този финал истински урок по тенис - как трябва да се играе на червени кортове. Той успя да спаси всичките осем възможности за пробив на Робин и изстреля повече козове от опонента си, което му донесе и поредната титла от „Голям шлем“. Резултатът беше прозаичен и точно в стил Рафа на клей.



7. Роджър Федерер срещу Робин Сьодерлинг, четвъртфинал на "Ю Ес Оупън", 
6-4, 6-4, 7-5 
Може би забелязвате, че споменавам Робин Сьодерлинг в този списък за втори път. Също така и в двата случая Сьодерлинг губи. Това е така, защото именно този тенисист показа, че нито Федерер, нито Надал са непобедими и без страх може да излезе срещу играчи от такава величина и да демонстрира страхотна класа.
Сьодерлинг се е превърнал в синоним на страх в съзнанието на последователите на Федерер и Надал. Сьодерлинг победи Федерер на бавната червена настилка, но той е още по-ефективен, когато скоростта на топката е по-висока. Само с едно изключение, а именно, когато има вятър. Вятърът попречи на Робин да контролира ударите си срещу Федерер, и почти всяка насочена топка от уинър се превръщаше в топка извън корта.
През цялото това време, Федерер беше улеснен от своите асове и играеше сякаш няма никакъв вятър, а напротив перфектни условия в закрит корт, постоянно намирайки линиите с безупречния си форхенд. След мача Федерер с усмивка призна: "Мога да бия сервиси, дори когато някой ме събуди в 2 часа през нощта". 
Наистина, това беше един добър урок за това как се играе бърз тенис при силен вятър.



6. Хуан Мартин Дел Потро срещу Марин Чилич, "Аустрелиън Оупън", 
5-7, 6-4, 7-5, 5-7, 6-3
Това, което беше интересно да се гледа в този мач, не беше колко труд хвърляха, за да насочат топката, за да завършат точката, или това как тичаха, за да  отиграят топовния изстрел на съперника си, а  колко добре импровизираха, когато техните мощни удари биваха неутрализирани и върнати, и как те танцуваха около мрежата, мислейки как да завършат красиво точката или да насочат минаващ удар, който да профучи покрай един от двамата исполини.
 
Истинско удоволствие беше да се наблюдава сблъсъкът на две страхотни физики,на  истински гиганти, които с финес отиграват топката, с нестихваща мощ насочват ударите. И всеки път, когато имаше и капка съмнение в издръжливостта на един от тях, те повишаваха нивото на играта си и предоставиха на публиката един наистина красив и стойностен тенис двубой.
 
Това беше една епична битка на гиганти от гръцката митология, една гигантомахия в света на тениса . Състоянието на китката на Дел Потро се влоши след тази петсетова борба за надмощие, което помрачи донякъде красотата на този  мач.
Големи неща очакваме от тези двама исполини през следващата година, най-хубавото от тях предстои.



5. Рафаел Надал – Новак Джокович, "Ю Ес Оупън", финал, 
6-4, 5-7, 6-4, 6-2
Когато Надал проби Джокович още в първия му сервис гейм, си помислих, че умората от петсетовата битка с Федерер два дни преди това, ще окаже решително влияние. Минути по-късно сърбинът бе върнал пробива и след това задържа гейма си, когато губеше с 0-40.  Мачът продължи да се развива интересно. Джокович подложи под напрежение Надал, натискайки го на неговия форхенд и търсейки грешка от неговия бекхенд, докато испанецът го надиграваше ефективно с неговата си собствена версия на мача.

Двамата европейци винаги са правели качествени двубои и сега това не бе изключение. Те бяха на път да сътворят един от тези класически финали на турнир от „Големия шлем“, след като Джокович спечели втория сет, но след това краката го предадоха по средата на третия и всичко приключи. Макар че двамата не направиха епичен мач, продължаващ много часове, битката бе много оспорвана и над два часа бе от изключително качество. Накрая снимката показваше Надал, паднал на колене, затворил очи и вдигнал ръце и зад него Джокович, усмихвайки се искрено. Това направи мачът още по-запомнящ се – скромен победител и весел финалист. Така изглеждаха тези двама тенисисти тогава.



4. Микаел Лодра – Робин Сьодерлинг , Париж Мастърс, полуфинал, 
6-7, 7-5, 7-6(6)
Сред всичките героизми на Лодра в мача имаше два изключително важни момента в решителния сет.  При 5-6 и 15-15, Лодра изигра три слайса на форхенда на Сьодерлинг (по-силният му удар) и предизвика грешка за 15-30, което го доведе само две точки от спечелването на мача. Отново, при 40-40, той направи пет слайса на форхенда на шведа (нещо, което никой не би посмял да направи), преди той да направи грешка с удар в мрежата, което даде мачпойнт за французина. Сьодерлинг, по-добрият бейслайнер, не се чувстваше комфортно в крайна сметка отзад, след като топките, които отиваха към него, нямаха отскок. Това го накара да вземе незабавни мерки. Той излезе на мрежата и завърши гейма си с две волета – форхенд и бекхенд /известно е, че Сьодерлинг има най-лошите умения на мрежата от играчите, които в момента са в топ 10/. Това трябваше да се види. Толкова рядко можеш да видиш Сьодерлинг да излиза на мрежата по свое желание, дори веднъж на цял сет.

Мачът беше не само хайлайт на края на сезона, но и на цялата 2010-а. Не само заради въодушевлението на местната публика, която подкрепяше феноменално Лодра, качествената и атрактивна игра и смразяващия дъха финал. Не само заради упорството на Сьодерлинг и отказът му до последно да загуби, а защото този мач осмисли целия Мастърс в Париж /критикуван от мнозина като незапомнящ се турнир/.

Точно затова трябва да има бързи кортове в ерата на по-големите, по-силни тенисисти. Сервис-волето все още може да произвежда най-оспорваните мачове. Тенисът пък е най-хубав като игра, която се играе на целия корт, не само от основната линия. Години по-късно, когато може би видим някой тип играч, излизащ на мрежата да спечели голям турнир на по-бърза настилка, можем да се върнем назад и да се сетим за този мач. Той сигнализира за това, че не е лошо да се погледне и към някогашното…



3. Нищо повече за губене – Новак Джокович - Роджър Федерер, "Ю Ес Оупън", полуфинал, 
5-7, 6-1, 5-7, 6-2, 7-5
Новак чувстваше, че не може да бие Федерер на бързи кортове. Той беше победен в Ню Йорк три поредни години, а Федерер го беше победил и в Синсинати преди турнира. Липсата на вяра беше очевидна, когато сърбинът не можа да затвори първия сет (по-късно губейки го), въпреки че играеше на най-високото си ниво, което показваше до този момент в турнира. Нещо подобно се случи и в третия сет, когато той бе пробит в неговото начало. Федерер пък трябваше да е затворил мача, но някакси позволи на Новак да се върне, за да дойде петия сет, в който Джокович имаше страхотно много адреналин в себе си и това, което последва в края, бе може би една от най-добрите продукции, което са виждани през годината в тениса.

Това, което ме впечатли много, като изключим изключително атакуващата игра на Новак, бе защитата на Федерер. Тя е може би най-подценяваната част в играта на швейцареца, но именно тя е в основата да спечели "Ролан Гарос" – където достигна четири финала и спечели последния.  Въпреки че движеше Федерер из целия корт, Новак не можа да го пробие и затвори мача.

„Вяра – или липсата й“, в това се коренеше всичко. И така Джокович сякаш загуби всичко, след като при 4-5 губеше и 15-40 с два мачпойнта пред себе си. Вярата е обяснението на това защо удари този изключителен форхенд от въздуха, при положение, че можеше да остави топката да тупне и тогава да играе далеч по-сигурен удар. Вярата и е обяснението защо в следващата точка направи онзи шеметен форхенд уинър по правата, въпреки че очевидно този удар често може да го предаде. И заради всичко това той гледаше невярващо към своя лагер мигове след победата, вдигайки ръце нагоре и благодарейки на всемогъщия. Той наистина нямаше какво да губи, макар че на следващия ден имаше да играе финал. За него той вече беше спечелил турнира. Демонът на загубите от Роджър Федерер го нямаше.



2. Издигайки се като феникс - Роджър Федерер - Рафаел Надал, финал на „Мастърс“ сериите, Лондон, 
6-3, 3-6, 6-1
Когато сервисът на Федерер е ок, е красив за наблюдение - това бързо движение с ръката, тези прекрасни ъгли, с които може да прави асове, изпълнявайки начален удар с едва 170 км/ч и почти никаквото време, което дава на своя опонент да събере сили и въздух между точките… Преди да се усетите, той може да е спечели своя гейм за по-малко от минута. Самите опоненти пък започват да чувстват засилващата се агресия на Федерер минута след минута с проточването на мача. По-голямата част от изброените неща обаче липсваха през последните две години (макар че спечели три титли от „Големия шлем“), но идването на Пол Анакон определено върна изгубеното обратно. Гледайки го разбит от Джокович на "Ю Ес Оупън", с абсурдно спокойствие на полуфиналите, и не давайки почти никакъв шанс на Рафаел Надал във финала на „Мастърс“ сериите в Лондон, върна отново този Федерер, който познаваме от 2006-а. Роджър Федерер – джентълменът с убийствена усмивка.

Във финала на турнира Надал дори за пръв път усети удар, натискайки бекхенда на Федерер. Със сигурност по-ниският отскок на топката помогна, но Федерер направи нещо, което не бе правил преди, дори и когато е биел Надал – не позволи на испанеца да надиграе неговия бекхенд. Той контраатакуваше толкова добре, с невъзможни ъгли и натискаше сервиса на Надал силно без никакво замисляне.
 
Разбира се – той надигра Надал, но изразът на лицето на Рафа не беше на победен, а на объркан. Объркан от нещо, което не бе виждал от Федерер преди. Объркване от това, че не игра в своя си комфорт и със своето темпо, както е свикнал.
 
Това съперничеството бързо отиваше към пепелта с упадъка на Федерер и издигането отново на Надал. „Точно като Феникс, то взе нов живот в Лондон, водейки към Мелбърн“, заяви след това Роджър Федерер.



1. Съжаляващият победител – Рафаел Надал – Анди Мъри, 
Финал на „Мастърс“ сериите, Лондон, полуфинал, 7-6(5), 3-6, 7-6(6)
Нито един от предишните им четири мача този сезон не намери място от мен в топ 10. Това беше двубоят, който те изиграха, проявявайки цялата красота на тениса. 

Двамата имат различни стилове на игра, но имат много общо в силата да връщат невъзможни топки и да избират правилния момент да атакуват. Един срещу друг, знаейки, че тези сили не са същите, те сменят стратегията и стават далеч по-агресивни. Можете и да видите по езика на тялото им, че дори когато играят изчакващо, те внимават постоянно за момента, в който могат да накажат изведнъж противника. И по някакъв начин, новият език на тялото прави чудеса, когато играят един срещу друг – качеството на играта се вдига на друго ниво. Никога не съм виждал Мъри да играе толкова атакуващ, както срещу Надал. Спомняте ли си мачът им в Мелбърн, когато Мъри играеше неимоверно агресивно от своя форхенд, така както никога не е играл. Стоп волето от бекхенд на Надал на "Уимбълдън" във тайбрека на втория сет бе една от най-знаменателните точки, които някога съм виждал (първо заради начина, по който Мъри успя да достигне топката и после заради начина, по който Рафа успя да направи този удар). Мъри взе реванш с чиста победа в Торонто, но очевидно те бяха оставили всичко най-добро за Лондон.

Мъри показа своите умения, след като изравни сетовете и поведе с 3-0 точки в тайбрека, но вътре в себе си имаше прекалено много респект към Рафа и вероятно това го погуби. Рафа се върна до 4-4 и повече не погледна назад. 
 
Така крайният резултат за 2010 г. бе 2-2. И двамата спечелиха по един мач на „Голям шлем“ и по един на Мастърс. Надал обаче бе този, който разби сърцето на Мъри, след като го отстрани на "Уимбълдън" и в Лондон, домът на британеца.
 
И точно затова изглежда, че Надал не изпитва истинско удоволствие, играейки срещу Мъри, въпреки факта, че мачовете между двамата не могат да бъдат по-оспорвани. Той не се притеснява да загуби, но всеки път неговата победа бе сякаш съжалителна заради чувството, че е лишил британската публика от удоволствието да гледа прогреса на своя любимец и разбивайки сърцето на Мъри, гледайки обезкураженото му лице, след като го отстрани два пъти вкъщи на такива важни турнири.
 
Точно както Федерер – Надал занапред може би ще има много какво да бъде видяно и коментирано около това съперничество.  

 

Където е Стоилов, там е футболното шоу

В Измир футболните празници не стихват, откакто българският треньор пое Гьозтепе

Кой ще отговаря за трансферните провали в ЦСКА?

Какво още прави в клуба скаутът Иван Славов....

Архитектът на Славия

Иван Минчев на два пъти се разминава с Левски

Грешни съвети от неюриста Георги Градев доведоха до края на Антъни Иванов?

Ако бе следвал правилата, плувецът можеше да участва дори в Париж

Владимир Иванов: Кой сега е виновен на Левски?

Всяка година по това време на стадион „Георги Аспарухов“ започват да търсят причините за задаващия се нулев сезон, пише известният журналист

Жаклин Михайлов: Така изглежда посредствеността

Коментар за Левски на известния журналист

Годината на Григор Димитров

Българинът изпраща позитивна 2024-а

Стоичков хвали Лудогорец

Христо Стоичков, похвали Лудогорец и най-вече работата в школата на клуба

Какъв беше план Б на Левски срещу Берое?

Генчев сам призна, че "сините" не са очаквали подобен развой на мача