2023 година донесе ново разочарование за българския фен, но и надежда за нещо добро. През последните 12 месеца България не спечели нито един мач, записвайки антирекорд, след като не успя да победи през целия квалификационен цикъл за Евро 2024.
Това е статистиката, а истината бе такава, че представителният ни отбор изпусна да спечели редица мачове, демонстрирайки една и съща слабост - попадение в последните минути. Годината започна със селекционер Младен Кръстаич и завърши с Илиан Илиев, което бе и лъчът надежда, че през следващите 12 месеца резултатите могат да бъдат много различни.
Надеждите за позитивен старт на кампанията бяха помрачени с успех на Черна гора в Разград. През март България започна квалификациите с домакинство и усещането, че силното представяне от 2022-а може да се пренесе и в първите мачове от новата година. На "Хювефарм Арена" "трикольорите" държаха инициативата, но изпитваха сериозни проблеми в заключителната фаза на атаката. За да се стигне до гола на Никола Кръстович 20 минути преди края.
Реалността бе още по-сурова в Будапеща, където изразеният фаворит Унгария изнесе лекция на тима на Кръстаич на забележителната арена "Ференц Пушкаш". Само през първото полувреме резултатът бе 3:0 за домакините, а след почивката България успя да стабилизира играта си в защита и да ограничи пораженията до зауба с класически резултат.
Третият пореден неуспех дойде в Литва, където окончателно бе свален ореолът на Кръстаич, извел преди това България до четири поредни победи. Домакините останаха с човек по-малко още през първата част, но успяха да удържат 1:1. Първият гол на националите ни през кампанията пък бе дело на Марин Петков. В тези начални срещи от квалификациите ярко бе изразен подходът на сръбския селекционер, който не спираше да експериментира.
Именно той наложи Илия Груев в първия отбор, което не може да му се отрече. Преди това халфът набираше популярност във Вердер, но Ясен Петров отказваше да го включи в състава си. При сърбина това се промени, но имаше и една подробвност - преквалифицира го в централен защитник, въпреки че това бе единственият роден футболист от първенство от топ 4 на Европа.
За да демонстрира абсолютна увереност, Младен Кръстаич промени и позицията на Марин Петков и от крило го върна да играе халф-бек и това може би бе най-сполучливият му експеримент. Сърбинът прецени, че и халфът на Лудогорец Иван Йорданов е по-необходим като външен краен бранител и го постави именно там. А успоредно с подмладяването повиквателни се изпращаха на играчи, за които националния тим досега бе само мечта. Дебют при него направиха 15 души, последният от които Христо Иванов от Локомотив Пд. Наставникът не се притесняваше да залага на играчи, които не бяха титуляри в клубните си отбори. Но дори това не бе най-странното. Още в началото той даде път на Никола Илиев и Димо Кръстев, които бяха част от юношеските формации на Интер и Фиорентина. Първият нямаше двубой в мъжкия футбол от 2019-а, когато бе част от Ботев Пд. Защитникът пък бе играл за първия тим на "виолетовите" единствено в контроли. За Младен Кръстаич това бе напълно достатъчно.
Той заложи на младост и неопитност, лишавайки България от далеч по-обиграни футболисти. С лека ръка Кръстаич се отказа от имена като Кристиян Малинов, подвизаващ се в елита на Белгия, както и Страхил Попов, който през изминалия сезон в бе турската Суперлига. Докато имаше отбор, Георги Миланов също не получаваше повиквателна, но всичко това може да се приеме като виждане на треньора. Той обаче преоткри имена като Ивайло Марков от втора дивизия на Полша, за когото дебютът се превърна в бенефис. Защитникът имаше 4 мача за 4 месеца в клубния си отбор, но бе хвърлен на Унгария в Будапеща и резултатът бе катастрофален - 0:3.
И все пак България игра солидно в мач, в който бе със статут на аутсайдер. Сърбия дойде в Разград с усещането, че ще спечели с лекота и без част от звездите си. Кирил Десподов откри след почивката, а трикольорите държаха победата в ръцете си до сетния миг, когато дойде разочарованието. Дарко Лазович се възползва от колективна грешка на Патрик-Габриел Галчев и Марин Петков и вкара за 1:1, а заслужената победа на България се изплъзна между ръцете им.
Липсата на резултати се пренесе върху играчите, а напрежението се увеличаваше с всеки изминал двубой. Това се усети в историческата контрола с Иран, когато за пръв път стадион "Христо Ботев" в Пловдив прие мач на представителния ни отбор. Двубоят бе лишен от спектакъл, а гостите спечелиха заслужено с 1:0.
Последва нов леден душ и поражение в последните минути. В Черна гора Стивън Йоветич вкара в 96-ата минута за 2:1 за домакините в нов болезнен двубой, в който усещането бе, че България заслужаваше повече. Нищо не можеше да се сравни обаче с разочарованието, което предстоеше. През септември в София дойде аутсайдерът в групата Литва, който спечели безпроблемно с 2:0 една от малкото си победи като гост. Феновете окончателно снеха доверието си към селекционера Младен Кръстаич, а от този момент насам назря и бойкотът срещу БФС.
Контралата в Албания и последвалото поражение с 0:2 бе лебедовата песен на сръбския треньор. Време бе за промяна, макар и само 13 месеца, след като бившият селекционер на Сърбия бе сменил Ясен Петров. На горещия стол седна Илиан Илиев, който до този момент се справяше отлично начело на Черно море и в края на годината щеше да изведе "моряците" до историческо първо място в Първа лига на полусезона.
Дебютът на опитния специалист бе лишен от фенове заради прословутото решение на БФС, съгласувано с УЕФА. Протест все пак имаше, последиците от които вече са добре известни. На терена България игра храбро срещу лидера в групата Унгария и отново държеше първата си победа в кампанията в ръцете до последната секунда. Спас Делев и Кирил Десподов бяха в основата на обрата от 0:1 до 2:1. Видимо трикольорите бяха друг отбор, но после дойде поредния малшанс. Центриране от фаул дълбоко в продължението бе избито от Алекс Петков, но топката влетя зад Иван Дюлгеров за 2:2. Точката осигури място на маджарите на Евро 2024, а за България остана надеждата, че има светлина в тунела.
Усещането за позитивизъм бе продължено и в Лесковац. Сърбия се надяваше на позитивен финал на кампанията, който да им осигури място на големия форум отново след 24 години. И това се случи, но по трудният начин. България на Илиан Илиев отново осъществи обрат, след като изоставаше в резултата. Георги Русев се разписа дебютно за България, а Кирил Десподов вкара дежурното си попадение. После дойде голът на Сърджан Бабич за 2:2 и плавите си осигуриха квота за еврофиналите.
Повече от ясно е, че българският привърженик не е доволен от това последно място в квалификациите и силните мачове на финала на годината не са достатъчни. Под ръководството на Илиан Илиев обаче се видя, че националите могат да бъдат и костелив орех, а успоредно с това експериментите секнаха. На 8 февруари ще научим съперниците си за новото издание в Лигата на нациите. Дано след бурята изгрее слънце, защото младият тим на България го заслужава.
