Той никога не е имал блясъка на Стоичков, Лечков или Балъков. Никога не е бил ексцентричен като Трифон Иванов, мир на праха му. Но той е един от тези футболисти, които най-много заслужават да бъдат наричани златни герои от Пеневата чета на лудото американско лято на 1994-та. Там Петър Хубчев изигра всички седем мача. Беше мозъкът, академикът на защитата. Тази защита, в която като в китайска стена се блъскаха Аржентина, Мексико, Германия и Гърция.
Хубчев е единственият от героите от САЩ '94, който напълно и почти без прекъсване се отдаде на треньорството. Като защитник той се славеше с безкрайно спокойствие и носеше прякора Професора. Като че ли нямаше нападател, който да го вкара в паника. Така той се утвърди в родния „Осъм", за да последва успешна кариера в „Левски", изстреляла го в Германия - отлично мястото за пик на кариерата на мнозина маркови футболни кадри. Три сезона в „Хамбургер", още 5 в „Айнтрахт" - два от най-популярните и традиционни тимове на Бундеслигата. Немците го кръстиха с галеното Хубси. Трудно им беше да изговарят истинското му име. А често имаше за какво - той бе капитан и на „Хамбургер", и на „Айнтрахт", на който остана верен дори и във Втора Бундеслига.
Очевидно Хубчев бе предначертал съдбата си. Още с края на кариерата си на 38 години той започна работа като помощник-треньор в тима от Франкфурт. За да дойде и първата покана от националния тим. Пламен Марков реши, че му трябва мислене от САЩ '94 на пейката. Особено след като Балъков сложи край на славната си кариера в националния, когато мисията класиране за Евро 2004 вече бе на практика изпълнена. Редом до селекционера Хубчев е част от последното ни участие на голям футболен форум. По-късно Христо Стоичков го покани да остане в щаба му след напускането на Марков в края на португалската епопея.
Четири години като асистент бяха достатъчни на Хубси да поеме сам по може би най-трънливия път във футбола. А тръните бяха най-остри на старта. В „Славия" големият защитник така и не реализира идеите си. Изкара съвсем малко, за да разбере най-важното - още не е натрупал достатъчно германски опит в новото си амплоа. През 2006-а Хубчев отново изчезна от българската сцена. Започна работа в аматьорския „Бад Филбел" (6 месеца), продължи във втория тим на „Айнтрахт" (2 години) и за още половин работи с резервите на „Волфсбург".
Така Хубси взе своето от Германия. И този път бе истински готов за завръщането. Не търсеше фанфари и грандове. На 31 юли 2009-а започна в „Черноморец" (Поморие), който бе част от грандиозния проект на Митко Събев с „Черноморец" (Бургас). След два сезона Хубси вече бе треньорска звезда - с тим от втора дивизия стигна до финал за купата на България, загубен от „Берое" с 0:1. Покани го „Ботев", но... Пловдив и феновете му отдавна се превърнаха в убийци на кадри, най-вече „внесени отвън". Затова Хубчев и тепетата не се харесаха, но това даде старт на най-славните страници на „Берое" след 30 години безпътие.
За 4 сезона Хубчев върна старозагорския клуб на мястото му - в битка за трофеи. Още първата година триумфира с купата на България след луд финал с дузпи срещу „Левски". После изведе своите и до Суперкупата срещу почти непобедимия у нас „Лудогорец". През 2015-а „Берое" отвоюва сребърните медали след победи над четирите софийски гранда в Стара Загора и без допуснато поражение на техните стадиони.
Но българската футболна действителност е странно нещо. Колкото повече Хубчев утвърждаваше „Берое" като сила, толкова повече недоволни имаше на стадиона под Аязмото. Стигна се дори до разправии, жестове и през април - раздяла. Който погледне сегашните резултати на „Берое", може сам да си направи извод за работата на героя от американското лято.
За Хубчев почивката обаче дойде на място. Зареди с енергия за няколко месеца в Германия и сега се впуска в може би най-невъзможната мисия в кариерата си. След абдикацията на Ивайло Петев сега по германски Хубси трябва за няколко дни да научи доста спорните като качества национали да „заключат вратата" срещу Франция и Швеция. Но Хубчев отдавна знае как се парират и бият германци. Защо пък да не опита с французи и шведи?
Боян Бойчев, "Труд"
