Георги Петков е една от най-противоречивите личности в историята на Левски. Причините да попадне в нашата поредица са изцяло спортно-технически. Имало е и ще има още имена, които попадат в нея не толкова заради своето майсторство, колкото поради предаността, вярността и лоялността към клуба. При Георги Петков тези причини ги няма, но класата му е вън от всякакво съмнение. Ако не най-добрият, то със сигурност той е в ТОП 3 на най-класните вратари, които Левски е имал в своята история.
Отношението на „сините" фенове към него извървя два пъти пътя от голяма омраза до голяма любов. Преди да премине на „Герена" през 2001 година, той бе един от главните врагове на публиката на Левски. Циркаджийските номера, симулациите, бавенето на играта, жестовете към трибуните бяха нещата, които накараха „сините" фенове да го мразят. Това беше във времената, когато Славия с треньор Стоян Коцев създаваше големи проблеми на Левски и нерядко му измъкваше равни мачове.
През пролетта на 1999-а избухна един от най-големите скандали, когато Левски победи Славия с 1:0. „Голът за „сините" отбеляза Георги Бачев, а малко след това Петков успя да му изкара червен картон. Заради тези и други негови антилевскар-ски прояви Наско Сираков заяви, че докато той е директор на Левски, Петков никога няма да дойде на „Герена". Самият вратар тогава контрира, че и той никак не се натиска да отиде при „сините". Така стана обаче, че и двамата „размислиха". През лятото на 2001 година Шадравана, както бе известен тогава вратарят, премина в Левски.
Точно тогава Иванков бе контузен тежко от съотборника си Костадин Ба-шов и това до голяма степен реши въпроса за титулярното място под рамката на вратата на „сините". Петков пази почти във всичките мачове на Левски през сезон 2001/02 (включително и 8 в Европа) и спечели дубъл - титла и Купа на България. След като Иванков се възстанови, отново стана първи избор. В продължение на три сезона - 2002/03, 2003/04 и 2004/05 -Левски имаше двама супервратари в лицето на Иванков и Петков, а Георги трябваше да се примири с ролята на резерва.
Когато Иванков бе продаден в Турция през лятото на 2005-а, Петков окончателно узурпира за себе си титулярното място и никой нямаше шанс да припари до него. С изключителното си представяне той стана част от изписването на доста славни страници в историята на Левски. В не един и два мача спаси отбора от тежки поражения в България и евротурнирите, където записа внушителните 50 участия. Може би върхът му бе двубоят с Оксер (1:0), в който отчая французите, а Левски се класира в групите на турнира на УЕфА. В тях също изигра големи мачове. Има огромна заслуга и за елиминацията на Киево, след която Левски стана първият български тим в Шампионската лига. Точно отсъствието му в най-възможния за взимане на точки мач - този срещу Вердер на „Васил Левски", се оказа фатално за „синия" крах.
Срещу ЦСКА също има няколко много силни дербита. На първо място може би трябва да се посочи двубоят през есента на 2006-а, спечелен от „сините" с 1:0 след куп спасявания на Петков. Със спасените две дузпи изтръгна и Суперкупата от „червените" през 2005-а. Малко по-късно същата година в двубой, завършил 1:1, пази само едно полувреме и се контузи, но също предотврати не един и два сигурни гола. След победата на 7 април 2007-а с 1:0 пък започна да дразни феновете на ЦСКА, да рита рекламните пана, да прави самолетчета и да им показва неприлични жестове.
В последните му години на „Герена" грешките му зачестиха, особено в Европа - срещите Ред Бул Залцбург, Дебрецен, Спортинг. След катастрофата в Лисабон (0:5) нервите на Тодор Батков не издържаха и той го набеди за продажник. Петков си тръгна със скандал от клуба и отиде в Кипър, феновете на Левски пък си припомниха отново годините от края на миналия век, когато го мразеха. Това стана след мача Левски - Славия 1:1 на 25 май 2013-а. Петков направи 4-5 добри спасявания, а Левски изпусна титлата. Прословутия „мустак", който той показа след края на мача, за да отбележи личния си триумф над Тодор Батков, също отприщи вълна от „син" гняв по него. Истината обаче е, че в този мач и Оливър Кан в добрите си години да пазеше на Славия, Левски трябваше да вземе мача с лекота. И би било грешка причината за краха да се търси другаде освен вътре в отбора. Самият Петков пък и сега продължава да е недо-любван от левскарите. Каквото и да става обаче, заслугите му към отбора никой не може да оспори.
Здравко Гюров, "Меридиан мач"
