Щастлив съм, че съм част от историята на Ботев, който чества вековен юбилей. Моят живот е неизменно свързан с любимия ми клуб вече над 50 години. В отбора съм от 1959 година, когато бях привлечен от треньора Георги Генов. Тогава бях само на 18 години, дойдох като вратар от Марица. Мои идоли бяха великият Георги Кекеманов от Ботев, както и софиянците Георги Найденов и Йордан Йосифов.
Само специалист като Георги Генов обаче можеше да оцени таланта ми на нападател и да ме сложи да играя в полето, както се казваше по онова време. Той бе изключително търпелив към мен, помагаше ми във всяко отношение. Без него нямаше бързо да се утвърдя в мъжкия състав. Няколко месеца преди да се уволня от казармата, победихме като гост с 5:1 силния отбор на Миньор Перник, като аз отбелязах два гола и подадох за други два.
Веднага бях повикан в младежкия национален отбор на България, а малко по-късно и в мъжкия. Успях да се утвърдя в държавния тим, където играх до 1973 година. С Ботев постигнах всичко във футбола благодарение на треньорите, колегите и привържениците на тима. Бяхме много силен отбор, от който всички се страхуваха. Постигнахме успехи.
Уважаваха ни в цялата страна и продължават да го правят.
Сега съм на 71 години, а с Ботев съм свързан повече от половин век. Горд съм с това. През цялата си кариера съм играл само с екипа на моя любим тим, с който имам 447 мача в А група - абсолютен рекорд на футболист, играл в един и същи клуб. Отбелязал съм и 194 гола. Играхме с достойнство и в европейските клубни турнири. Вие, журналистите, ме определяте като символа на Ботев и това ме трогва. Ако мога отново да избирам, пак бих започнал като футболист, и то в Ботев. Неизброими са щастливите моменти с отбора - многото победи, шампионската титла през 1967 година, купата на страната през 1962 г., медали, Балканската купа през 1972 година, мачовете с Атлетико Мадрид и други силни европейски отбори. Не само като футболист, постигнах успехи и като треньор на отбора -спечелихме бронзови медали в шампионата, купата на страната (1981 година). Ще се помни винаги победата над Барселона с 1:0 в турнира за Купата на носителите на национални купи през 1981 г.
Разбира се, в живота на един човек, а и на един клуб, има не само щастливи мигове, а и огорчения. Изпитвал съм такива и в Ботев, но повечето съм ги забравил. Така както и клубът е превъзмогвал бедите. Ще ви разкажа една интересна случка. По- бедихме с 3:0 Ботев Враца, но мачът се преигра. Причината бе, че нашите съперници подадоха контестация за неправилна смяна. Вратарят ни Михаил Карушков бе изгонен от игра. Аз бях готов да заема мястото му, но съдията ни разреши да направим смяна, като излезе полеви играч, а на терена влезе резервният ни страж. Гостите подадоха контестация. От Българската федерация по футбол наредиха мачът да се преиграе. Не бях много убедителен на терена в тази среща.
Десет минути преди края треньорът ни Георги Чакъров, който бе заменил Васил Спасов, реши да направи смяна. Публиката започна да скандира „Извади Чико", но той реши да замени Георги Попов-Тумби. В 88-ата минута направих пробив по фланга и подадох в пеналта на Добри Ненов, който вкара гола за победата с 1:0. След края на двубоя плаках от вълнение като дете в продължение на 4-5 часа.
През своята стогодишнина Ботев преживя всичко - възходи и падения, но си остава един от най-гордите клубове в България, защото има страхотни фенове.
Именно те успяха да го съхранят и в най-тежките моменти. В навечерието на стогодишнината искам да поздравя собственика на клуба Цветан Василев и останалите членове за усилията, които правят за възраждането на любимия ми тим. Моят съвет е да продължат в същия дух и да проявят малко търпение, защото футболът е много сложна материя и успехите не идват веднага.
Привличането на Мариян Огнянов е силен ход. Той е голям талант и ако реализира потенциала си, ще се превърне във водещ футболист у нас. От него зависи това, да преосмисли своя манталитет и да се отдаде само на играта. Аз съм сигурен, че ръководителите на Ботев ще успеят да възродят клуба и да го направят отново един от най-силните отбори в България. По природа винаги съм бил оптимист и вярвам, че след лошото винаги идва добро. В момента съм на 71 години и дори да не доживея отново големи успехи, съм сигурен, че моят любим Ботев ще ги постигне в бъдеще. Защото той е над всички нас и ще пребъде.
Динко ДЕРМЕНДЖИЕВ-ЧИКО
Феновете спасиха Ботев
Скоро успехите ще дойдат, убеден е Динко Дерменджиев
